Аврамово (железопътна гара)

железопътна гара в България
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Аврамово.

Железопътна гара Аврамово (до 1983 г. Аврамови колиби) е най-високо разположената гара в България и на Балканския полуостров. Намира се на 1267,4 m н.в. по теснопътната железопътна линия Септември – Добринище, на km 68+395, непосредствено след най-дългия тунел по линията №32 (314,26 m).[1][2]

Аврамово
железопътна гара
Avramovo Railway Station 2013 05.JPG
Bulgaria Blagoevgrad Province location map.svg
42.0367° с. ш. 23.8203° и. д.
Местоположение в България Област Благоевград
Старо име Аврамови колиби
Линия Септември – Добринище
Обслужва Аврамово, Пашово
Надм. височина 1267,4 m
Брой коловози 3
Брой перони 2
Откриване 1937 г.
Издаване на билети OOjs UI icon check.svg
Аврамово в Общомедия

ИсторияРедактиране

След Освобождението, от 1878 до 1912 г. на мястото на днешната гара е минавала границата между Княжество България и Османската империя.

Гарата е построена след 1926 г. като част от теснолинейката ЧепиноЯкоруда. Отсечката е въведена във временна експлоатация на 12 декември 1937 г., а официално е открита на 30 юли 1939 г., заедно с отсечката Якоруда – Белица. На гарата са построени двойна пазачница с чакалня, жилище за чета и надзирател и тоалетна. Прокаран е и водопровод.[3] Обслужва се от четири коловоза,[4] два от които се използват за разминаване на влаковете. До 1983 г. името на гарата е Аврамови колиби.

ГеографияРедактиране

Аврамово е разположено югозападно от Аврамовата седловина, която е орографска граница между Рила и Родопите и вододел на водосборните басейни на реките Марица и Места. Намира се в североизточната част на община Якоруда, област Благоевград. Обслужва разположеното на 1 km от нея село Аврамово.[5] Гарата е изходен пункт за връх Велийца (1712 m).[6] В близост до гарата преминава републикански път II-84.

ГалерияРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България 1866 – 1975. Стара Загора, изд. „Булхаус“, 2005. ISBN 954-9364-05-4.
  2. Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987. с. 50 – 52.
  3. Теснопътната железопътна линия Чепино – Якоруда – Белица. По случай откриването ѝ в експлоатация 30 юли 1939 г. Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството. Главна дирекция на строежите. Отдел изучаване и постройки нови железопътни линии, 1939. с. 48 – 49.
  4. ЦДА ф. 157К, оп. 1, а.е. 952
  5. Географски институт при Българска академия на науките. География на България. Физическа и социално-икономическа география. София, изд. „ФорКом“, 2002. ISBN 954-464-123-8. с. 405 – 407.
  6. Теснолинейка. // tesnolineika.webs.com/. Посетен на 17 юни 2014. (на български)