Вижте пояснителната страница за други личности с името Авъл Дидий Гал.

Авъл Дидий Гал (на латински: Aulus Didius Gallus) e римски сенатор и военачалник през 1 век.

Авъл Дидий Гал
римски политик
Роден
неизв.
Починал
не по-рано от 57 г.

На един надпис в Олимпия [1] на жертвоприношение от Дидий Гал са изредени отчасти неговите служби.

По времето на император Тиберий Дидий Гал e квестор (вероятно през19 г.). Преди 36 г. той e проконсул на Сицилия и е в колегията на Quindecimviri sacris faciundis.[2] През 39 г. Дидий Гал e суфектконсул. От 38 до 49 г. той e curator aquarum. [3][4] На един запазен надпис върху камък (cippus) се казва, че е работил с други двама колеги, Тит Рубрий Непот и Марк Корнелий Фирм, на акведуктите Аква Марция, Аква Тепула и Аква Юлия.

Когато император Клавдий през 43 г. започва инвазията в Британия, Дидий Гал го придружава като легат.

Дидий Гал е през 44/45 г. управител на Мизия и се намесва във владетелската борба в Боспорското царство, като сваля цар Митридат и дава властта на по-малкия му брат Котис I през 45 г.[5] Вероятно за тези му успехи той получава Триумфалните ornamenti.

Между 49 и 52 г. той e проконсул на Азия или Африка. След смъртта на Публий Осторий Скапула Дидий Гал става през 52 г. управител на Британия.[6] Там той потушава през 52 г. бързо бунта на силурите.

Дидий Гал помага на царицата на бригантите Картимандуа в борбата за трона със съпруга ѝ Венуций, като ѝ изпраща в помощ легион с командир Цезий Назика и спасява нейния трон.

Той осигурява спечелената територия в Британия и строи пътища и крепости на границите. Квинт Вераний сменя през 57 г. вече остарелия Дидий Гал като управител на Британия.

Авъл Дидий Гал Фабриций Вейентон, който по времето на император Нерон e претор и по времето на Флавиите три пъти консул, e вероятно негов син или внук.

Литература

редактиране
  • Edmund Groag, Didius
  • Rudolf Hanslik, Didius II.

Източници

редактиране
  1. CIL 3 7247 (Снимка Архив на оригинала от 2007-09-26 в Wayback Machine.)
  2. CIL 3 7247
  3. Фронтин, de aquis 102
  4. CIL 06, 01248[неработеща препратка]
  5. Тацит, Annalen 12, 15, 1.
  6. Тацит, Annalen 12, 40; 14, 29; Agricola 14.