Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Мизия.

Мизия (на латински: Moesia) е древна историческа област и провинция на Римската империя. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави Румъния, България, Сърбия и Косово като зоната около античния град Скупи попада в днешна Северна Македония.

Римска Мизия
Moesia
Μοισία
— Римска провинция —
29 пр.н.е – 86 г.
    
Герб
Герб
Thracia Outcut from Roman provinces of Illyricum, Macedonia, Dacia, Moesia, Pannonia and Thracia.jpg
Континент Европа
Столица Виминациум
История Античност
Дакийски войни 89 – 105 г.
Предшественик
Даки Даки
Мизи Мизи
Наследник
Горна Мизия Горна Мизия
Долна Мизия Долна Мизия
Днес част от Флаг на България България,
Косово Косово,
Флаг на Румъния Румъния,
Флаг на Сърбия Сърбия
Флаг на Северна Македония Северна Македония
Римска Мизия
Moesia
Μοισία
в Общомедия

Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. пр.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове[1], всяка с по два римски легиона.

Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г.

През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати.

Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум).

Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух.

Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Средна и Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл.

Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.

ИзточнициРедактиране

Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Moesia“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.