Уикипедия

Агенция за национална сигурност

Агенцията за национална сигурност (на английски: National Security Agency / Central Security Service, NSA / CSS) е разузнавателна организация на САЩ. Тя е най-голямата, най-скъпо оборудваната и технологично най-напредналата разузнавателна агенция на планетата.

Създадена като единица за разшифроване на кодови съобщения през Втората световна война, през 1952 г. президентът Труман официално я трансформира в NSA. Оттогава тя е най-голямата държавна агенция за събиране на разузнавателна информация по отношение на персонала и бюджета [1], действаща под юрисдикцията на Министерството на отбраната и докладваща на директора на Националното разузнаване.

В началото на юни 2013 г. в пресата излиза информация, че NSA имат достъп до сървърите на девет от най-големите американски интернет компании като Microsoft, Apple, Yahoo, Google и Facebook, за да следят дейността на чуждестранни граждани[2].

Централата на АНС в щата Мериленд
Seal of the U.S. National Security Agency.svg

ИсторияРедактиране

Военен предшественикРедактиране

Началото на агенцията може да се проследи до 28 април 1917 г., три седмици след като американският конгрес обявява война на Германия през Първата световна война. Единица за кодиране и разшифроване на кодове бива основана като кабелна и телеграфна секция, известна още като Бюро по шифроване и Клон на военното разузнаване, Секция 8 (MI-8). Тя е със седалище във Вашингтон и е част от военните действия в рамките на изпълнителната власт без пряко упълмощение от Конгреса. По време на войната се мести в оргазиционната схема на армията на няколко пъти. На 5 юли 1917 г. Хърбърт О. Ярдли бива назначен за ръководител на единицата. По това време, единицата се състои от Ярдли и двама цивилни чиновници. Тя поема и функциите за анализ на криптирани съобщения на флота през юли 1918 г. Първата световна война приключва на 11 ноември 1918 г. и единицата се мести в Ню Йорк на 20 май 1919 г., където продължава разузнавателската си дейност като Компанията за събиране на кодове под управлението на Ярдли.[3]

Виетнамска войнаРедактиране

През 1960 г. АНС изиграва ключова роля в разширяване на американския ангажимент във Виетнамската война чрез осигуряване доказателства за атаката на Северен Виетнам по американския разрушител Мадокс по време на инцидента в залива Тонкин.[4] Тайна операция под кодовото име „MINARET“ (Минаре) е създадена от АНС да следи телефонните разговори на сенаторите Франк Чърч и Хауърд Бейкър, както и на други важни лидери работещи в защита на гражданските права, включително Мартин Лутър Кинг и известни американски журналисти и атлети, които критикуват Виетнамската война.[5]

Организационна структураРедактиране

 
Кийт Б. Александър, бившият директор на АНС

АНС е ръководена от Директора на Агенцията за национална сигурност (DIRNSA), който също служи като началник на Централната служба за сигурност (CHCSS) и е командир на Американското кибернитично командване (USCYBERCOM). Директорът на АНС е най-високопоставения военен служител на тези организации. Той получава помощ от заместник-директор, който е най-високопоставеният цивилен в АНС. АНС също има главен инспектор (OIG), главен съветник, началник на Кабинета на главния съветник (OGC) и Директор по съгласията, който е началник на Кабинета на директора по съгласията (ODOC). [6]

Сегашна структураРедактиране

АНС има около десетина дирекции, които са обозначени с букви, въпреки че не всички от тях са публично известни. Дирекциите са разделени на звена и сектори, които са наименувани с буквата на основната дирекция към която принадлежат следвана от номер за звеното, под звеното или под-под звеното. През 2013 г. нова информация за единиците в АНС е разкрита благодарение на строго секретни документи изтекли от Едуард Сноудън.

Основните елементи на настоящата организационна структура на АНС са следните[7]„:

  • F – Дирекция, единствено позната от единица F6, Специалната служба по събиране на данни (SCS), която е съвместна програма създадена от ЦРУ и АНС през 1978 г. с цел да улеснява нелегални дейности като следене на компютри по целия свят, използвайки експертизата и на двете агенции. [8]
  • G – Дирекция, единствено позната от единица G112, кабинетът, който управлява платформата „Senior Span“, прикрепена към шпионските самолети U2. [9]
  • J – Дирекция, единствено позната от единица J2, единица за криптоложко разузнаване
  • L – Монтаж и логистика
  • M – Човешки ресурси
  • Q – Сигурност и контраразузнаване
  • R – Изследователска дирекция, която провежда изследвания в областта на сигналното разузнаване и осигуряването на информация за правителството на САЩ.[10]
  • S – Дирекция по сигнално разузнаване (SID), която е отговорна за събирането, анализирането, произвеждането и разпространяването на разузнавателни сигнали. Тази дирекция е управлявана от директор и заместник-директор. SID се състои от следните подразделения:
    • S1 – Връзки с клиентите
    • S2 – Анализиращи и производствени центрове, със следните т.нар. „продуктови линии“:
    • S3 – Придобиване на данни, с тези поделения за основните програми за събиране на данни
      • S31 – Криптоанализ и експлоатационни услуги (CES)
      • S32 – Операции със съобразен достъп (TAO), които хакват чуждестранни компютри за провеждане на кибер-шпионаж и според сведенията е „най-големият и може би най-важният компонент в огромната Дирекция за сигнално разузнаване на АНС, състояща се от над 1000 военни и цивилни компютърни хакери, разузнавателни анализатори, насочени към специалисти, компютърни хардуерни и софтуерни дизайнери и електроинженери.“ [11]
      • S33 – Операции с глобален достъп (GAO), които са отговорни за прихващания от сателити и други интернационални SIGINT платформи.[12] Инструментът, който в детайли и карти представя информацията събрана от тази единица, носи кодовото име „Безграничен информатор“ (Boundless Informant).
      • S34 – Център по събиране на стратегии и изисквания
  • T – Техническа дирекция
  • Дирекция за образование и обучение
  • Дирекция за корпоративно лидерство
  • Дирекция по външна политика, която действа като връзка с чуждестранни разузнавателни служби, контра-разузнавателни центрове и UKUSA[ неясно? ]-партньори.
  • Дирекция по обществени поръчки и придобивки

През 2000 г., се формира ръководен екип, състоящ се от директора, заместник-директора и директорите на сигналното разузнаване (SID), осигуряването на информация (IAD) и техническата дирекция (TD). Шефовете на другите основни подразделения на АНС стават сътрудници на старшия ръководен екип. [13]

След като президентът Буш започва Президентската разузнавателна програма (PSP) през 2001 г., АНС създава Център по анализ на метаданни (AAD) работещ 24 часа, който анализира съдържание, интернет метаданни и телефонни метаданни. И двете единици са част от Дирекцията по сигнално разузнаване. [14]

КритикаРедактиране

През юни 2013 г. Едуард Сноудън разкрива, че между 8 февруари и 8 март 2013 г. АНС е събрала около 124,8 билиона телефонни записа и 97,1 милиарда записа, свързани с компютърна информация от населението по света, включително Германия, Обединеното кралство и Франция. АНС прави 70,3 милиона записи на телефонни разговори от френски граждани в периода от 10 декември 2012 до 8 януари 2013 г.[15]. Едуард Сноудън първоначално се укрива от американските власти в транзитната зона на московското летище Шереметиево[16]

Политикът Нилс Торвалдс разкри, че АНС е помолила сина му, Линус, да постави „задна вратичка“ (вид компютърна уязвимост) в системата на основния компонент на операционната система GNU/Linux.[17]

Външни препраткиРедактиране

  1. ↑ "Gellman, Barton; Greg Miller (29 август 2013). „U.S. spy network’s successes, failures and objectives detailed in ‘black budget’ summary“". The Washington Post. p. 3. Посетен на 29 август 2013.
  2. ↑ Спецслужби в САЩ имат достъп до сървърите на девет IT гиганта
  3. ↑ "„The National Archives, Records of the National Security Agency“". Посетен на 22 ноември 2013.
  4. ↑ "SCOTT SHANE (31 октомври 2005). „Vietnam Study, Casting Doubts, Remains Secret“". The New York Times. „The National Security Agency has kept secret since 2001 a finding by an agency historian that during the Tonkin Gulf episode, which helped precipitate the Vietnam War“
  5. ↑ "Declassified NSA Files Show Agency Spied on Muhammad Ali and MLK Operation Minaret Set Up in 1960s to Monitor Anti-Vietnam Critics, Branded 'Disreputable If Not Outright Illegal' by NSA Itself"" The Guardian, 26 Sept. 2013,
  6. ↑ "These offices are for example mentioned in a FISA court order from 2011"
  7. ↑ "TheWeek.com: The NSA's secret org chart", 15 септември 2013
  8. ↑ “D.B. Grady. „Inside the secret world of America's top eavesdropping spies“"
  9. ↑ "Marc Ambinder, Solving the mystery of PRISM", 7 юни 2013
  10. ↑ "National Intelligence – a consumer's guide (PDF) 2009, p. 34"
  11. ↑ "Aid, Matthew M. (10 June 2013). „Inside the NSA's Ultra-Secret China Hacking Group“[неработеща препратка]." Foreign Policy. Посетен на 11 юни 2013.
  12. ↑ "Marc Ambinder, How a single IT tech could spy on the world." 10 юни 2013
  13. ↑ "National Security Agency – 60 Years of Defending Our Nation, Anniversary booklet Архив на оригинала от 2014-03-12 в Wayback Machine.." 2012, p. 96.
  14. ↑ "Marc Ambinder, 3008 Selectors." 27 юни 2013.
  15. ↑ "France in the NSA's crosshair: phone networks under surveillance" Le Monde 21 October 2013
  16. ↑ „Уикилийкс" нае адвокат на „предателя" Сноудън
  17. ↑ "NSA Wanted Backdoor Access In Linux, Says Linus Torvalds' Father." OMG! Ubuntu! (2013-11-19). Посетен на 28 април 2014.
 
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Агенция за национална сигурност.

ИзточнициРедактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Агенция_за_национална_сигурност&oldid=11422702“.