Отваря главното меню

Разузнаването е организираното събиране и анализ на информация за осигуряване на сигурност[1] и за получаване на преимущество в областта на въоръжените сили, политиката и икономиката. Разузнаването може да използва както легални методи за събиране и анализиране на информация (например събиране и анализ на данни от публични източници, прослушване на чуждестранните радио-канали, наблюдаване с военен спътник), така и нелегални операции, попадащи под понятието „шпионаж“, тайно извличане на информация или дори „кражба на информация“.

Видове разузнаванеРедактиране

Съществуват следните видове разузнаване[2]:

  • държавно разузнаване;
  • икономическо разузнаване;
  • военно разузнаване;
  • политическо разузнаване;
  • научно-техническо разузнаване.

Разузнавателна дейностРедактиране

Разузнавателни структуриРедактиране

Разузнавателни служби на БългарияРедактиране

Чуждестранни разузнавателни службиРедактиране

Разлика и баланс между национално разузнаване и държавен шпионажРедактиране

Шпиониране за чужда държава и измяна (предателство)Редактиране

Който издаде или събира с цел да издаде на чужда държава или на чужда организация информация, представляваща държавна тайна (класифицирана информация), се наказва за шпионство с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.[3]

БиблиографияРедактиране

  • Разузнавателна защита на конституционния ред в демократичната държава. Под ред. на Петър Христов. Варна, ВСУ ”Черноризец Храбър“, 2011.
  • Асенов, Бончо. Речник на разузнаването и контраразузнаването. Варна, ВСУ „Черноризец Храбър“, 2011.
  • Иванов, Милен Мирчев, Инфраструктура на разузнаването. София, Профисек, 2012, стр. 215, ISBN 978-954-32927-1-8.

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Държавна агенция „Разузнаване“
  2. Балев, Трифон. Шпионаж. ИК Труд, 1998. ISBN 954-528-104-9. с. 47.
  3. Чл. 104 от Наказателния кодекс, Раздел II, „Предателство и шпионство“