Агнес фон Лайнинген
Агнес фон Лайнинген (на немски: Agnes von Leiningen; † между декември 1299 и 1303) е графиня от Лайнинген и чрез женитба графиня на Насау, основател на отонската линия на Насау и директен прародител на кралете на Нидерландия. Тя вероятно е регентка на Насау за малкия си син.
| Агнес фон Лайнинген Agnes von Leiningen | |
|---|---|
| графиня от Лайнинген и графиня на Насау | |
| Родена |
неизв.
|
| Починала | 14-и век
|
| Погребана | Золмс, Федерална република Германия |
 | |
| Семейство | |
| Род | Лайнингени |
| Баща | Емих IV |
| Майка | неизвестна |
| Братя/сестри | Емих V (Лайнинген) |
| Съпруг | Ото I (Насау) |
| Деца | Хайнрих III (Насау-Зиген) Емих I (Насау-Хадамар) Йохан (Насау-Диленбург) |
Тя е дъщеря на граф Емих IV фон Лайнинген († 1281) и първата му съпруга Елизабет от Аспремонт (1227 – 1264).[1]
Агнес фон Лайнинген се омъжва ок. 1253 г. или пр. 1288 г. в Бавария за граф Ото I фон Насау († 1290), син на граф Хайнрих II Богатия от Насау (1190 – 1251) и Матилда от Гелдерн (1190 – 1247). Той е по-малък брат на Адолф от Насау, който от 1292 до 1298 г. е римско-немски крал.
След смъртта на нейния съпруг през 1290 г. Агнес управлява заедно със синовете си. Агнес получава през 1298 г. разрешение от далечния си братовчед епископа ма Вормс Емих I разрешение да основе манастир с църква („Клаузенбергкапеле“) във Вормс-Абенхайм за успокоение на душата ѝ и на децата ѝ и на нейните родители.[2]
Агнес фон Лайнинген умира между декември 1299 и 1303 г. и е погребана в манастир Алтенберг. През 1290 г. започва борба между тримата ѝ сина, която завършва през 1303 г. с подялба на Насау.[3]
ДецаРедактиране
Агнес фон Лайнинген и Ото I фон Насау имат децата: [4]
- Хайнрих III († 1343), граф на Насау-Зиген
- Йохан († 10 август 1328), граф на Насау-Диленбург
- Емих († 7 юни 1334), граф на Насау-Хадамар, ∞ пр. 1297 Анна фон Цолерн-Нюрнберг, дъщеря на бургграф Фридрих III
- Гертруда († 19 септември 1359), 1329 – 1359 абатиса на Алтенберг
- Ото († 3 септември 1302), домхер във Вормс
- Мехтилд († пр. 29 октомври 1319), ∞ граф Герхард I фон Шьонекен († 1317)
ЛитератураРедактиране
- Friedrich Oswald:Leiningen, zu. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 14, Duncker & Humblot, Berlin 1985, ISBN 3-428-00195-8, S. 142 – 144.
- A.W.E. Dek: Genealogie van het Vorstenhuis Nassau. Europese Bibliotheek, Zaltbommel 1970
- A.A. Vorsterman van Oyen: Het vorstenhuis Oranje-Nassau. Van de vroegste tijden tot heden. A.W. Sijthoff & J.L. Beijers, Leiden & Utrecht 1882
- Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XXVI, Tafel 89.
- Europäische Stammtafeln, Band IV, Frank Baron Freytag von Loringhoven, 1975, Isenburg, W. K. Prinz von. Page 20.
- Genealogie van het Vorstenhuis Nassau, Zaltbommel, 1970, Dek, Dr. A. W. E. 65.
ИзточнициРедактиране
- ↑ Leiningen 3, genealogy.euweb.cz
- ↑ Klausenbergkapelle bei Abenheim, www.regionalgeschichte.net
- ↑ Vorsterman van Oyen (1882)
- ↑ Nassau 7, genealogy.euweb.cz
Външни препраткиРедактиране
- Agnes Gräfin von Leiningen, Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes
- Agnes von Leiningen, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
- Agnes v.Leiningen, ww-person
- Agnes von Leiningen, fmg.ac