Отваря главното меню

Емих IV фон Лайнинген (на немски: Emich IV von Leiningen, * ок. 1215, † 1281) е граф на Лайнинген. Той е основател на град Ландау в Пфалц.

Емих IV
граф на Лайнинген
Лични данни
Роден
Починал
1281 г. (66 г.)
Семейство
Баща Фридрих II
Майка Агнес фон Еберщайн
Бракове Елизабет от Аспремонт
Маргарета фон Хенгебах
Потомци Аделхайд, Елизабет, Емих V, Кунигунда

Той е вторият син на граф Фридрих II († 1237) от род Валрамиди, граф на Саарбрюкен и граф на Лайнинген, и съпругата му Агнес фон Еберщайн, дъщеря на граф Еберхард III фон Еберщайн.[1] Майка му е братовчедка на унгарската кралица Гертруда от Мерания.

Брат е на Фридрих III († 1287), Бертхолд († 1285), епископ на Бамберг, Хайнрих († 1272), епископ на Шпайер († 1272). Чичо е на Фридрих фон Боланден, епископ на Шпайер (1272 – 1302), и на Емих фон Лайнинген, епископ на Шпайер († 1328).

Замък Ландек

След смъртта на баща му се стига до конфликт между Емих IV и брат му Фридрих III († 1287), който е уреден с подялба на наследството чрез съдействието на техния чичо по майчина линия, Конрад V фон Еберщайн, епископът на Шпайер († 1245). Емих получава половината със замък Ландау. Той основава линията Лайнинген-Ландек.

Около 1260 г. той създава селище около замък Ландек, което става през 1274 г. град Линдау. Емих умира през 1281 г. и е наследен от син му със същото име.

ФамилияРедактиране

 
Гробът на Кунигунда фон Лайнинген, графиня на Бламон, в капелата на Корделиерите в Нанси, Лотарингия

Емих се жени през 1234 г. за Елизабет от Аспремонт (1227 – 1264). Те имат децата:[2][3]

През 1265 г. той се жени втори път за Маргарета фон Хенгебах (Хаймбах), вдовица на граф Симон I фон Спонхайм-Кройцнах († 1264). Бракът е бездетен.

ЛитератураРедактиране

  • Michael Martin: Kleine Geschichte der Stadt Landau. G. Braun, Karlsruhe, 2006, ISBN 3-7650-8340-2.
  • Alexander Thon, Hans Reither, Peter Pohlit: Burgruine Landeck. Schnell und Steiner, Regensburg 2005, ISBN 3-7954-1713-9.
  • Johann von Birnbaum: Geschichte der Stadt und Bundesfestung Landau, mit dazu gehörigen Belegen. Kohlhepp, Kaiserslautern, 1830
  • Friedrich Oswald:Leiningen, zu. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 14, Duncker & Humblot, Berlin 1985, ISBN 3-428-00195-8, S. 142 – 144

ИзточнициРедактиране