Агнес фон Мансфелд-Айзлебен

Агнес фон Мансфелд-Айзлебен (на немски: Agnes von Mansfeld-Eisleben; die schöne Mansfelderin * 1551; † 1637), наричана „Красивата Мансфедка“,[1] е графиня от Мансфелд-Айзлебен и се омъжва за станалия протестант Гебхард I фон Валдбург, архиепископ и курфюрст на Кьолн, което предизвиква така наречената „Трушсеска война“ или също „Кьолнска война“ (1583 – 1588).

Агнес фон Мансфелд-Айзлебен
графиня от Мансфелд-Айзлебен
AgnesvonMansfeld.jpg
Агнес фон Мансфелд-Айзлебен
Лични данни
Родена
Починала
1637 г. (86 г.)
Погребана в Зулцбах
Семейство
Баща Йохан Георг I фон Мансфелд-Айзлебен
Майка Катарина фон Мансфелд-Хинтерорт
Брак Гебхард I фон Валдбург
Агнес фон Мансфелд-Айзлебен в Общомедия

БиографияРедактиране

Дъщеря е на граф Йохан Георг I фон Мансфелд-Айзлебен († 1579) и съпругата му Катарина фон Мансфелд-Хинтерорт († 1582), дъщеря на граф Албрехт VII фон Мансфелд-Хинтерорт и графиня Анна фон Хонщайн-Клетенберг.[2]

Агнес фон Мансфелд-Айзлебен e протестантска канониска в манастир Гересхайм (днес част от град Дюселдорф) и се влюбва в католическия архиепископ на Кьолн Гебхард I фон Валдбург, Трушсес фон Валдбург. Заради нея той става през декември 1582 г. протестант и загубва така правата си в архиепископството. Папата го отлъчва от църквата. Това предизвиква така наречената „Трушсеска война“ или също „Кьолнска война“.

Агнес фон Мансфелд-Айзлебен се омъжва на 2 февруари 1583 г. в Бон за станалия протестант фрайхер Гебхард I фон Валдбург (* 10 ноември 1547; † 31 май 1601, Щрасбург), архиепископ на Кьолн (1580 – 1583), син на фрайхер Вилхелм Трушсес фон Валдбург (1518 – 1566) и графиня Йохана фон Фюрстенберг (1529 – 1589).[3] Двамата трябва да бягат из Германия и през 1589 г. се остановяват в Щрасбург. Бракът е бездетен.[4]

Гебхард определя в завещанието си херцог Фридрих I фон Вюртемберг, заради добрините му, за свой наследник и му дава задачата да се грижи и пази вдовицата му. Агнес живее до смъртта си през 1637 г. под закрилата на херцозите във Вюртемберг. Погребана е в Зулцбах.[5]

По-късно животът на Агнес фон Мансфелд-Айзлебен и връзката с Гебхард е материал за разкази и романи и до днес се изследва исторически (виж Литература).

ЛитератураРедактиране

  • Rafaela Matzigkeit: Schön, fromm, sittsam, tugendhaft ... Agnes von Mansfeld im Spiegel der Geschichte und Literatur. In: Rund um den Quadenhof (Düsseldorf-Gerresheim). 47, 1996, S. 9 – 17 und S. 1723.
  • Johann Baptist Durach: Gebhard der Zweite, Kurfürst von Köln, und Agnes von Mannsfeld, Kanonissinn von Girrisheim. Eine Bischofslegende aus dem sechszehnten Jahrhundert. Hochleiter, Wien, Leipzig 1791.
  • Christoph Sigismund Grüner: Gebhard, Churfürst von Cöln, und seine schöne Agnes. Ursache und Veranlassung des gestörten Religionsfriedens, der Union und des Dreißigjährigen Krieges. Eine historisch-romantische Ausstellung, frei, nach geschichtlichen Quellen. Goebbels und Unzer, Königsberg 1806.
  • Carl August Gottlieb Seidel: Die unglückliche Constellation oder Gräfin Agnes von Mannsfeld. Eine Sage aus der zweiten Hälfte des sechzehnten Jahrhunderts. Supprian, Leipzig 1796.
  • Eugenie Tafel: Gräfin Agnes aus dem Hause Mansfeld. Erzählung aus dem 16. Jahrhundert. Schloeßmann, Gotha 1897.
  • Agnes von Mansfeld. Ein geschichtlicher Roman, aus dem Englischen des Thomas Grattan, Verf. der „Jacqueline von Holland“, der „Erbin von Brügge“ u. s. w. von Dr. Georg Nicolaus Bärmann. Imle und Krauß, Stuttgart 1836. (Thomas Colley Grattan: Agnes de Mansfeld an Historical Tale. 3 Bände. 1836.)

ИзточнициРедактиране

  1. Hermann Müller: Die schöne Mansfelderin Архив на оригинала от 2015-08-10 в Wayback Machine.
  2. Mansfeld 2, genealogy.euweb.cz
  3. Waldburg 2, genealogy.euweb.cz
  4. Agnes v. Mansfeld-Eisleben, ww-person.com
  5. Heidemarie Wünsch: Agnes von Mansfeld.

Външни препраткиРедактиране