Албрехт VII фон Мансфелд

Албрехт VII (III, IV) фон Мансфелд-Хинтерорт (на немски: Albrecht VII (III, IV), von Mansfeld-Hinterort) е граф на Мансфелд-Хинтерорт.

Албрехт VII фон Мансфелд
граф на Мансфелд-Хинтерорт
Лични данни
Роден
Починал
4 март 1560 г. (79 г.)
Семейство
БащаЕрнст I фон Мансфелд-Хинтерорт
МайкаМаргарета фон Мансфелд
БракАнна фон Хонщайн-Клетенберг
ПотомциАнна, Фолрад V, Каспар, Катарина, Естер, Волфганг, Йохан, Карл, Марта, Сара, Сузана
Герб
Албрехт VII фон Мансфелд в Общомедия

Биография

редактиране
 
Резиденцията дворец Мансфелд
 
Резиденцията дворец Мансфелд

Роден е на 18 юни 1480 година в Лайпциг. Той е вторият син на граф Ернст I фон Мансфелд-Хинтерорт (ок. 1455 – 1486) от младата линия, и съпругата му Маргарета фон Мансфелд (ок. 1458 – 1531), дъщеря на граф Гебхард IV фон Мансфелд-Кверфурт (ок. 1430 – 1492) и Аделхайд фон Олденбург (ок. 1426 – 1545).[1]

По баща е внук на граф Гюнтер II фон Мансфелд-Кверфурт (ок. 1410 – 1475) и първата му съпруга Анна фон Хонщайн-Клетенберг (ок. 1415 – 1450). По-големият му брат Гебхард (1478 – 1558) става граф на Мансфелд-Мителорт и се жени 1509 г. за Маргарета фон Глайхен-Бланкенхайн (ок. 1490 – 1567).

През 1511 г. Албрехт VII основава новия град Айзлебен за миньори от други части на Германия.[2] През 1514 г. той строи църквата Св. Анен[3] също и августинския манастир Св. Анна Айзлебен, който през 1516 г. е посетен от Мартин Лутер.

През 1525 г. Албрехт участва в битката при Франкенхаузен (15 май 1525) против въстаналите селяни. В 1530 г. той подписва в Аугсбург Confessio Augustana. През Шмалкалденската война в битката при Дракенбург на 23 май 1547 г. той ръководи войска на Шмалкалденския съюз от ок. 6500 души пехотинци и до 1400 конници и 24 артилерийски оръдия. Той побеждава чрез тактика императорската войска на херцог Ерих II фон Каленберг.

Умира на 4 март 1560 година в Лойтенберг на 79-годишна възраст.

Албрехт VII се жени през 1518 г. за графиня Анна фон Хонщайн-Клетенберг (* ок. 1490; † 14 февруари 1559 в Лойтенберг), дъщеря на Ернст IV фон Хонщайн-Клетенберг и Фелицитас фон Байхлинген. Те имат децата:[4][5][6]

Литература

редактиране
  • Hermann Größler: Albrecht III. Graf von Mansfeld. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 20, Duncker & Humblot, Leipzig 1884, S. 215 – 221.
  • Reinhard R. Heinisch: Mansfeld, Albrecht III. Graf von. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 16, Duncker & Humblot, Berlin 1990, ISBN 3-428-00197-4, S. 78 f. (Digitalisat).
  • D. Schwennicke: Europäische Stammtafeln, Neue Folge, Band XIX., Tafel 89, Verlag: Vittorio Klostermann, Frankfurt a. M. 2000, ISBN 3-465-03074-5
  • D. Schwennicke: Europäische Stammtafeln. Neue Folge. Band I.3, Vittorio Klostermann Verlag, Frankfurt a. M. 2000, ISBN 3-465-03060-5.
  • K. Krumhaar: Versuch einer Geschichte von Schloß und Stadt Mansfeld. Mansfeld 1869 (Digitalisat)
  • Renate Seidel: Die Grafen von Mansfeld. Geschichte und Geschichten eines deutschen Adelsgeschlechts. 1. Auflage. Fouqué Literaturverlag, Engelsbach 1998, ISBN 3-8267-4230-3, S. 91
  • Hermann Größler: Mansfeld, Grafen von. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 20, Duncker & Humblot, Leipzig 1884, S. 212 – 215.

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране