Адам кая

мегалитно светилище в България

Адам кая (от турски – „човекът камък“) се намира край махала „Каяджилар“ на с.Равен (Област Кърджали).[1]

Адам кая
Адам кая
Адам кая
Местоположение
41.5386° с. ш. 25.4928° и. д.
Адам кая
Местоположение в България Област Кърджали
Страна България
ОбластОбласт Кърджали
Археология
ВидМегалитно светилище
ЕпохаНовокаменна епоха

Описание и особености редактиране

Предполага се, че скалният феномен е дооформен от човешка ръка в края на Каменно-медната епоха. Скалата представлява фигура с конусообразно тяло и глава с две лица. В непосредствена близост до Адам кая са разположени скална гробница с кръгла гробна камера и куполовиден свод и т.нар. Скален комплекс „Големият казан“ (намира се в местността „Казан беюг“), където върху високата над 30 m скала се наблюдават множество скално изсечени паметници – ниши, жертвеници, жлебове, улеии др.[2]

Научна интерпретация редактиране

Проф. Ана Радунчева свързва антропоморфната скала с находки от Новокаменната епоха открити в култовия комплекс до с.Долнослав – фигура на двулико, рогато божество и голяма куха, керамична фигура от могилата в Старозагорски минерални бани, която също е двулика. Радунчева не изключва възможността въпросното божество да е било широко почитано в Новокаменната епоха и с течение на времето този праисторически божествен персонаж да е мотивирал появата на двуликия бог Янус – пазителят на входовете и изходите, на небесните двери, изворите и водите и пътищата и пътниците. Според нея двуликите култови фигури са новост за късната Новокаменна епоха и всички характеристики, с които древните хора са натоварили образа му, биха могли да се свържат с характеристиките на късноенеолитните търговци. Много е вероятно, според проф. Радунчева, Адам кая да е място за почит на двуликото божество.[3]

Източници редактиране

  1. wikimapia.org Адам кая
  2. А. Радунчева. Религиозната структура през късния енеолит. ГАИМ, II, 2002
  3. Радунчева, Ана; Разкопки и проучвания – книга XXХІІ: Късноенеолитното общество в българските земи; Издателство: БАН Марин Дринов; ISBN 02050722