Равен
- Тази статия е за селото в България. За селото в Северна Македония вижте Равен (община Гостивар).
Равен е село в Южна България. То се намира в община Момчилград, област Кърджали.
Равен | |
Изглед от село Равен. Джамията и пътят от Момчилград (вдясно) към с. Татул (вляво) | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 361 души[1] (15 март 2024 г.) 31 души/km² |
Землище | 11,681 km² |
Надм. височина | 530 m |
Пощ. код | 6834 |
Тел. код | 03636 |
МПС код | К |
ЕКАТТЕ | 61063 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Кърджали |
Община – кмет | Момчилград Илкнур Кязим (ДПС; 2019) |
Кметство – кмет | Равен Зейнал Али (ДПС) |
Равен в Общомедия |
География
редактиранеСело Равен се намира в планински район.
История
редактиранеНаселение
редактиранеЧисленост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 343 | 100,00 |
Българи | 0 | 0,00 |
Турци | 337 | 98,25 |
Цигани | 0 | 0,00 |
Други | 0 | 0,00 |
Не се самоопределят | 0 | 0,0 |
Неотговорили | 6 | 1,74 |
Религии
редактиранеПовечето жители са турци сунити, а в присъединеното към Равен село Горна Чобанка (Кедикчал) живеят алевии (бекташи).[3]
Културни и природни забележителности
редактиране- Вкаменената гора
В района на село Равен се намира скалният феномен Вкаменената гора. Множеството каменни стъбла на тази гора са с диаметър от 5 до 120 см и височина 4-5 метра. Имат вид на дълго горели, но недогорели дървета. Съставени са от здраво споени песъчинки и скални отломки. Предполага се, че са скали, които са се образували преди 25-30 млн. години, когато Източните Родопи са били подложени на подводна вулканична дейност.
- Тюрбе на Ибрахим баба
Край селото се намира тюрбето на Ибрахим баба, легендарен военачалник от Хорасан, почитано от местните алевии. До 1980 година, когато е построена сегашната сграда, тюрбето е открито. Сградата е правоъгълна с размери 5 х 9 m.[3]
Източници
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ а б Миков, Любомир. Култова архитектура и изкуство на хетеродоксните мюсюлмани в България (XVI-XX век). София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2007. ISBN 978-954-322-197-4. с. 90-92.