Адипоцитите, известни още и като липоцити или мастни клетки (да не се бъркат с мастоцити), са клетките изграждащи мастната тъкан, специализирана да складира енергия под формата на мазнини.

Адипоцит
lang=bg
Жълта мастна тъкан в парафинова секция
Код TH H2.00.03.0.01005
Адипоцит в Общомедия

Съществуват два типа мастна тъкан, бяла мастна тъкан и кафява мастна тъкан, които са изградени от различни типове клетки.

Клетки на бялата мастна тъкан (моновакуолни клетки) редактиране

Клетките на бялата мастна тъкан са моновакуолни клетки, съдържащи голяма липидна, капка обградена от цитоплазма. Ядрото е сплескано и изтикано в периферията. Размерът на типичния адипоцит е около 0,1 mm в диаметър като може и да достигна двойна големина. Липидите, които се съхраняват, са в полутечно състояние и са изградени предимно от триглицериди и холестеролни естери. Адипоцитите на бялата мастна тъкан синтезират различни протеини изпълняващи функции на цитокини (адипокини) като резистин, адипонектин и лептин. Средното количество на адипоцитите при възрастните е около 30 милиарда клетки с обща маса 13,5 kg. Ако се появи излишък от мазнини в зряла възраст, адипоцитите могат да увеличат обема си четворно, преди да започнат да се делят и да увеличават броя на клетките.[1]

Клетки на кафявата мастна тъкан (мултивакуолни клетки) редактиране

Клетки на кафявата мастна тъкан имат многостенна форма. За разлика от бялата мастна тъкан, тези клетки значително количество цитоплазма с разпръснати из целия обем липидни капки. Ядрото е кръгло и, макар, да е разположено ексцентрично не е в периферията. Кафявият цвят се дължи на голямото количество митохондрии. Кафявата мастна тъкан е характерна за бебетата и служи да генерира топлина, особено необходима на новородените за поддържане на телесната им температура.

Произход редактиране

Ембрионалните прекурсори на адипоцитите не са все още установени, макар че преадипоцити могат да бъдат недиференцирани фибробласти стимулирани подходящо. Мезенхимните стволови клетки могат да се диференцират в адипоцити.

С „липобласт“ се наричат прекурсорите на зрелите адипоцити, а „липобластома“ се използва за тумори от неопластично трансформирани адипоцити.[2]

Клетъчна амплитуда редактиране

При загуба на тегло и мастна тъкан броя на адипоцитите не се променя, само намалява количеството на липиди в тях. Броя на клетките остава относително константен независимо от флуктуациите в теглото. Все пак, ако са изпълнени могат да увеличат броя си.

Приблизително 10% от адипоцитите се обновяват всяка година, независимо от възрастта и боди-мас индекса.[3]

Ендокринна функция редактиране

Адипоцитите произвеждат естроген,[4] като могат да бъдат рисков фактор за стерилност при екстремно завишени или занижени нива.

Източници редактиране

  1. Pool, Robert. Fat: fighting the obesity epidemic. Oxford [Oxfordshire], Oxford University Press, 2001. ISBN 0-19-511853-7.[посочете страница]
  2. Hong, Ran и др. Fine-needle aspiration cytology of a lipoblastoma: A case report // Diagnostic Cytopathology 36 (7). 2008. DOI:10.1002/dc.20826. с. 508 – 11.
  3. Spalding, Kirsty L. и др. Dynamics of fat cell turnover in humans // Nature 453 (7196). 2008. DOI:10.1038/nature06902. с. 783 – 7.
  4. Nelson, Linda R. и др. Estrogen production and action☆ // Journal of the American Academy of Dermatology 45 (3). 2001. DOI:10.1067/mjd.2001.117432. с. S116–24.