Административно деление на Армения

Към 1 януари 2019 г. в административно-териториално отношение Армения се дели на:

  • области – 10 броя (на арменски: մարզмарз), които от своя страна включват градски и селски общини;
  • административни райони – 55 броя, в т.ч. 13 района с републиканско подчинение;
  • градове – 50 броя, в т.ч. 1 град с републиканско подчинение (Ереван), обособен със специален административен статут[1] и 49 града с областно подчинение
  • селища от градски тип – няма.
Област Столица Площ
(km²)
Население
(2011 г.)
Други градове Карта на Република Армения
1 Арагацотн Аштарак 2756 132 925 Апаран, Талин
Административно деление на Република Армения.
2 Арарат Арташат 2096 260 367 Арарат, Веди, Масис
3 Армавир Армавир 1242 265 770 Вагаршапат, Мецамор
4 Гегаркуник Гавар 5349 235 075 Варденис, Мартуни, Севан, Чамбарак
5 Котайк Раздан 2680 254 397 Абовян, Бюрегаван, Егвард, Нор Ачин, Цахкадзор, Чаренцаван
6 Лори Ванадзор 3799 235 537 Алаверди, Ахтала, Спитак, Степанаван, Ташир, Туманян, Шамлуг
7 Ширак Гюмри 2681 251 941 Артик, Маралик
8 Сюник Капан 4506 141 771 Агарак, Горис, Дастакерт, Каджаран, Мегри, Сисиан
9 Тавуш Иджеван 2704 128 609 Айрум, Берд, Дилиджан, Ноемберян
10 Вайоц Дзор Ехегнадзор 2406 52 324 Вайк, Джермук
Град
11 Ереван - 223 1 060 100 Нубарашен
Общо 29 743 2 998 577

Историческа справкаРедактиране

Арменската ССР е образувана на 29 ноември 1920 г. На 12 март 1922 г. влиза в състава на Заквказката СФСР, а на 30 декември същата година в състава на СССР, като административна единица на ЗСФСР. На 5 декември 1936 г. ЗСФСР е закрита и Арменската ССР влиза като пълноправен член в състава на СССР.

През 1920-те години Арменската ССР се дели на уезди (области, през 1928 г. те са били 10 броя). През 1929 г. републиката е разделена на 5 окръга (Еривански, Зангезурски, Ленинакански, Лорийски и Севански), които от своя страна се делят на райони. Само след година окръзите са закрити и всичките им райони преминават под непосредствено републиканско подчинение. През годините числото на районите се е колебало в пределите 26 – 36. През януари 1952 г. Арменската ССР отново е разделена на окръзи: Еревански, Кировакански и Ленинакански, но още през май 1953 г. окръжното деление е премахнато като неефективно. С малки изменения районното деление е просъществувало в Армения до 7 ноември 1995 г., когато е въведено сега съществуващото деление на области (марзи), включващи бившите 36 района[2][3][4].

Област Бивши райони
1 Арагацотн Апарански, Арагацки, Аштаракски, Талински
2 Арарат Араратски, Арташатски, Масиски
3 Армавир Баграмянски, Ечмиадзински (Вагаршапатски), Октемберянски (Армавирски)
4 Гегаркуник Вардениски, имени Камо (Гаварски), Красноселски (Чамбаракски), Мартунински, Севански
5 Котайк Абовянски, Наирийски (Егвардски), Раздански
6 Лори Гугаркски, Калинински (Таширски), Спитакски, Степанавански, Туманянски
7 Ширак Амасийски, Анийски, Артикски, Ахурянски, Гусакянски (Ашоцки)
8 Сюник Гориски, Кафански (Капански), Мегрински, Сисиански
9 Тавуш Иджевански, Ноемберянски, Шамшадински
10 Вайоц Дзор Азизбековски (Вайкски), Ехегнадзорски

ИзточнициРедактиране