Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Армения.

Армения е древна страна от Югозападна Азия, но политически и културно тя е приемана като част от Европа. Граничи с Турция на запад, Грузия на север. Има общи граници и с Азербайджан на изток и с Иран на юг. Столицата ѝ е Ереван. От 1922 до 1991 г. страната е в СССР като съставна част от Закавказката съветска федеративна социалистическа република и после като съюзна Арменска съветска социалистическа република. Площта ѝ е 29 743 км², от които 28 342 км² суша и 1401 км² водна площ.

Република Армения
Հայաստանի Հանրապետություն
Hayastani Hanrapetut’yun
      
Национален химн: Մեր Հայրենիք
Наименование на местния жител: арменец
Местоположение на Армения
Местоположение на Армения
География и население
Площ 29 743 km²
(на 138-о място)
Води 4,71%
Климат Умерено
континентален
Столица Ереван
40°16′ с. ш. 44°34′ и. д. / 40.266667° с. ш. 44.566667° и. д.
Най-голям град Ереван
Официален език арменски[1]
Религия християнство
Население (2018) Понижение 2 951 745[2]
(на 133-о място)
Население (2011) 3 018 854
Гъстота на нас. 98,5 души/km²
(на 99-о място)
Градско нас. 63,1%
(на 89-о място)
Управление
Форма унитарна парламентарна република
Президент Армен Саркисян
Министър-председател Никол Пашинян
Организации Съвет на Европа, ООН, ОИСР
История
Наири 1200 г. пр.н.е.
Арарадско царство 840-те г. пр.н.е.
Ервандитска династия 540 г. пр.н.е.
Арменско царство 190 г. пр.н.е.
ДР Армения 19181920
Арменска ССР 19221991
Независимост 21 септември 1991
Икономика
БВП (ППС, 2019) $32,893 млрд.
БВП на човек (ППС) $10 995
БВП (ном., 2019) $13,444 млрд.
(на 127-о място)
БВП на човек (ном.) $4527
(на 104-о място)
ИЧР (2018) Повишение 0,760 (висок)
(на 81-о място)
Коеф. на Джини (2017) 33,6 (среден)
Прод. на живота 74,9 години
(на 77-о място)
Детска смъртност 12,4/1000
(на 8-о място)
Грамотност 99,4%
(на 12-о място)
Валута Драм (AMD)
Други данни
Часова зона AMT (UTC+4)
Авт. движение дясно
Код по ISO AM
Интернет домейн .am
Телефонен код +374
ITU префикс EKA-EKZ
Република Армения в Общомедия

ГеографияРедактиране

Армения е страна в Южен Кавказ без излаз на море. Разположена е между Черно море и Каспийско море. По-голямата част от територията е планинска с гори и бързотечащи реки. Най-високата точка на страната е разположена в планината Арагац на 4095 метра надморска височина, а най-ниската е около 400 м. Езерото Севан, разположено в арменските планини, е второто по големина езеро на надморска височина над 1900 м.

РелефРедактиране

Релефът на Армения е предимно планински, силно разчленен от дълбоки речни долини. Голяма част от площта е заета от високото Арменско плато (с най-висок връх Арагац – 4090 м), обградено от североизток и изток от стръмните хребети на Малък Кавказ. Равнинен релеф има само на югозапад, където е разположена част от Араратската равнина. Армения има огромни хидроресурси – многобройни малки, но буйни реки и потоци, с много водопади и бързеи, и над 100 планински езера. Най-голяма е реката Аракс с притока ѝ Раздан. Най-голямо е езерото Севан – около 1360 кв. км площ и дължина на бреговата линия 232 км. То съставлява повече от 85% от повърхностните води на страната.

КлиматРедактиране

Климатът в страната е континентален. Летата са сухи и слънчеви и продължават от юни до средата на септември. Зимите са много студени с изобилие от сняг.

ИсторияРедактиране

 
Арменското царство, в най-широки граници

Арменската държава възниква през 6 век пр.н.е. на територията на Мала Азия, където нейни предшественици са били: царството Урарту, Хетската империя, Фригия и редица малки държави и конфедерации като Хайаса. Арменският език е самостоятелен клон от индоевропейската група езици.

Армения е първата държава, която приема християнството като официална религия (301 г.)[3][4][5]. Последното Арменско царство (1050 – 1375 г.) обхваща земи, които днес се намират в югоизточна Турция. Персия, Византия, арабите, монголите и турците господстват на нейна територия до 19 век. През 1820 г. част от историческа Армения, намираща се под персийско владичество, е присъединена към Русия. През периода 1918 – 1920 г. Армения е независима република. В края на 1920 г., Турция завладява Западна Армения, а Червената армия окупира Източна Армения. Последната е присъединена към образуваната на 12 март 1922 г. Задкавказката съветска федеративна социалистическа република, която е една от основателките на Съветския съюз (30 декември 1922 г.). На 5 декември 1936 Задкавказката СФСР е разформирована и е образувана Арменската съветска социалистическа република. През 1991 г., Арменската ССР обявява независимостта си от СССР.

НаселениеРедактиране

Армения има население от 3 262 000 души (2010 г.) и е втората по гъстотата на населението сред бившите съветски републики. След разпадането на СССР съществува проблем със спада в населението поради високи равнища на миграция, но този проблем е значително по-малък. Основната причина за това е притокът на арменци, завръщащи се в страната си, като тази тенденция се очаква да продължи и занапред. Очаква се, че до 2010 г. Армения ще възвърне положителните нива на своя естествен прираст на населението.

Етническите арменци са 97,9% от населението. По-големи малцинства са: йезидите – 1,3% и руснаците – 0,5%, освен тях има още асирийци, украинци, гърци, кюрди, грузинци и беларуси. Има също и малки общности на власи и др. По съветско време азербайджанците представляват втората по големина група в страната (около 2,5% от населението през 1989 г.). В резултат на конфликта в Нагорни Карабах почти всички азербайджанци напускат Армения и се преселват в Азербайджан.

Възрастова структура (%)

  • 0 – 14 години – 22,2% (M: 374 597; Ж: 363 115)
  • 15 – 64 години – 67,7% (M: 1 104 100; Ж: 1 150 282)
  • 65 години и по-възрастни – 10,1% (M: 141 330; Ж: 196 675)

Брой на работещите – 1,4 млн. (2001)

Държавно устройствоРедактиране

Армения е полупрезидентска република. Президентът на Армения се избира за срок от 5 години, като не може да бъде избиран повече от два мандата последователно. Кандидатите за президент трябва да са на възраст над 35 години и да са живели в Армения поне 10 години.

Народното събрание е законодателен орган в Армения, състои се от 131 депутати, избирани за срок от 4 години. Мажоритарно избраните депутати са 56, а пропорционално избраните – 75. Изборната бариера е 5%.

 
Посослство на Армения в България

Административно делениеРедактиране

Република Армения административно е разделена на 10 области, които включват градски и селски общини.

ИкономикаРедактиране

  • Парична единица: Драм
  • Автомобилен код: ARM
  • Брутен вътрешен продукт: 11,2 милиарда щатски долара (2001)
  • Ръст на промишлеността: 3,8% (2001)
  • Обем на вноса: 868,6 милиона щатски долара (2001)
  • Инфлация: 3,1% (2000)

КултураРедактиране

Сведения за литературни дейности по арменските земи се срещат от през 401 година преди Христа.

 
Григор Нарекаци

ЛитератураРедактиране

Християнската арменска литература започва около 406 г. с изобретяването на арменската азбука от Mesrop с цел превод на библейските книги в арменски.

Арменски литературни класициРедактиране

 
Атом Яраниан

ОбразованиеРедактиране

 
Държавния университет в Ереван

Държавния университет в Ереван е основан през 1919 година. През Средновековието светила на науката из Арменските територии са били:Гладзорски университет и Манастирската школа Татев.

 
Поглед към манастира Татев от 9 век, в Южна Армения

ЛичностиРедактиране

ДругиРедактиране

ГранициРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Конституция на Република Армения, чл. 12.
  2. ec.europa.eu
  3. Encyclopaedia Britannica.: Armenian Apostolic Church;

    Armenia became the first country to adopt Christianity about 300 ce, when St. Gregory the Illuminator converted the Arsacid king Tiridates III.

  4. Encyclopaedia Britannica.: Saint Gregory the Illuminator;

    He returned to Armenia in the midst of a Christian persecution pressed by King Tiridates III (who was a zealot for the regional idols) and was imprisoned in a burial pit. After being rescued, Gregory reputedly converted the king about 300, and Tiridates then became the first monarch in history to impose Christianity on his people. He did so about 20 years before Constantine I.

  5. Большая советская энциклопедия.: Аршакиды армянские;

    При Тиридате III Великом [287 – 332] христианство стало около 301 государственной религией в Армении.

Външни препраткиРедактиране