Адолф II (IV) фон Берг (на немски: Adolf II (IV) von Berg, * 1090-те, † 12 октомври 1170 в Одентал-Алтенберг, Северен Рейн-Вестфалия) е граф на Берг от 1115 до 1160 г. и граф на Алтена.

Адолф II
граф на Берг
Лични данни
Роден
Починал
Други титли граф на Алтена
Семейство
Баща Адолф I фон Берг
Майка Аделхайд фон Лауфен
Бракове Аделхайд фон Ритберг
Ирмгард фон Шварценбург
Потомци Адолф, Еберхард I фон Берг-Алтена, Енгелберт I фон Берг, Фридрих II фон Берг, Бруно III фон Берг, Арнолд фон Берг, Адолф
Герб на графовете на Берг
Дворец Бург
Замък Алтена
Катедрала Алтенберг

Той е най-възрастният син и последник на граф Адолф I фон Берг († 1106) и Аделхайд фон Лауфен (* 1075), единственото дете на граф Хайнрих II фон Лауфен и на Ида фон Хьовел. Брат му Бруно (* 1100; † 29 май 1137) е като Бруно II архиепископ на Кьолн.[1][2]

Адолф II фон Берг се жени през 1120 г. за Аделхайд фон Ритберг, дъщеря на граф Хайнрих (III) фон Арнсберг-Ритберг († 1116) и Беатрис фон Хилдрицхаузен († 1115/1122), сестра на Еберхард I фон Хилдрицхаузен († 1112), княжески епископ на Айхщет.[3]

През 1127 г. Адолф II фон Берг се жени за Ирмгард фон Шварценбург, племенница на Фридрих I фон Шварценбург, архиепископът на Кьолн, дъщеря на граф Енгелберт фон Шварценбург († сл. 1125). Адолф II основава дворец Бург, който му става резиденция от 1133 г.

Той контролира търговските пътища между Кьолн и Дортмунд и сребърните богатства на Берг. Адолф II сече монети във Вилдберг, Бенсберг и Зигбург. Освен това той е фогт на манастир Дюнвалд, на абатство Дойтц, на манастир Капенберг.

Адолф II фон Берг участва през 1147 г. във Втория кръстоносен поход на крал Конрад III. Неговият син от първия му брак, Адолф, го придружава и пада убит през 1148 г. при неуспешната обсада на Дамаск.

През 1152 г. той разширява замъка Алтена. През 1160 г. той се отказва от всичките си служби и става монах в Алтенберг. Той умира вероятно на 12 октомври 1170 г. и е погребан първо в Маркус-капелеата и през 1313 г. е преместен в новопостроената катедрала на Алтенберг.

Неговите синове от втория му брак, Еберхард I от Берг-Алтена и Енгелберт I от Берг си разделят територията. Останалите му синове са на църковни служби: Фридрих II фон Берг е от 1156 до 1158 г. архиепископ на Кьолн, Бруно III фон Берг e архиепископ на Кьолн от 1191 до 1193 г., Арнолд фон Берг е от 1173 г. епископ на Оснабрюк и Адолф е игумен на манастир Верден от 1160 до 1174 г.[4]

ДецаРедактиране

от първия брак:

от втория брак:[5]

ЛитератураРедактиране

  • Hansjörg Laute, Die Herren von Berg. Auf den Spuren des Bergischen Landes (1101 – 1806). Boll, Solingen 1989, ISBN 3-9801918-0-X, S. 13.
  • Leopold von Eltester, Adolf (Graf von Altena). Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). 1, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 361.
  • Thomas R. Kraus, Die Entstehung der Landesherrschaft der Grafen von Berg bis zum Jahre 1225. (= Bergische Forschungen. 16.) Schmidt, Neustadt an der Aisch 1981, ISBN 3-87707-02-4., S. 35.
  • Unknown author, Europaische Stammtafeln by Isenburg, chart 3, Vol. 16, chart 80b.
  • Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XXVI, Tafel 141A.
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. I, Tafel 37.

ИзточнициРедактиране