Вижте пояснителната страница за други личности с името Хайнрих.

Хайнрих (III) фон Арнсберг-Ритберг (на немски: Heinrich (III.) von Arnsberg, Graf von Rietberg, † 1116 в битката при Велфесхолц) е граф на Ритберг и фогт на епископия Падерборн.

Хайнрих
граф на Ритберг
Роден
Починал
1116 г.
Герб
Семейство
БащаКонрад II
Братя/сестриФридрих
Други родниниХайнрих II фон Хилдрицхаузен (баща на съпруга(та))
Адолф II (зет)
Егилмар II (зет)

Биография

редактиране

Той е малкият син на граф Конрад II от Арнсберг-Верл (1040, † 1092) и Мехтхилд/Матилда, дъщеря на баварския херцог Ото Нортхаймски и на Рихенза Швабска.

Баща му Конрад е убит в битка с фризийците през 1092 г. След смъртта на баща му главен негов наследник става брат му Фридрих. Хайнрих получава Графство Ритберг и фогтая на епископия Падерборн. Епископ по това време е чичо му Хайнрих II фон Верл (от 1084 до 1127).

Хайнрих управлява като граф на Ритберг в съгласие с брат му Фридрих. Заедно двамата участват през 1111 г. в похода до Рим на Хайнрих V. Двамата са в най-близкото обкражение на императора. Хайнрих е в групата от заложници, изратена за сигурност при папата.

През 1114 г. двамата братя се присъединяват към опозицията против Хайнрих V. През юни 1114 г. войската на въстаниците обсажда окупираната от императорската войска крепост Дойтц.[1] Хайнрих умира в битката при Велфесхолц 1116 г.

Хайнрих фон Арнсберг-Ритберг се жени през 1106 г. за Беатрис фон Хилдрицхаузен († 1115/1122), сестра на Еберхард I фон Хилдрицхаузен († 1112), княжески епископ на Айхщет, вдовицата на Готфрид I фон Капенберг, фогт на Верден († 1106), дъщеря на Хайнрих II фон Хилдрицхаузен († сл. 1089), маркграф в Нордгау, и Беатрикс фон Швайнфурт († 1104). Съпругата му е внучка на херцога на Швабия Ото II и на маркграф Ото фон Швайнфурт, херцог на Швабия.[2] Те имат две дъщери:[3]

Литература

редактиране
  • Paul Leidinger: Die Grafen von Werl und Werl-Arnsberg (ca. 980 – 1124): Genealogie und Aspekte ihrer politischen Geschichte in ottonischer und salischer Zeit. Harm Klueting (Hrsg.): Das Herzogtum Westfalen. Band 1: Das kurkölnische Herzogtum Westfalen von den Anfängen der kölnischen Herrschaft im südlichen Westfalen bis zur Säkularisation 1803. Aschendorff, Münster 2009, ISBN 978-3-402-12827-5, S. 151f., S.157 – 161
  • Johann Suibert Seibertz: Diplomatische Familiengeschichte der alten Grafen von Westfalen zu Werl und Arnsberg. Arnsberg, 1847 S.87 – 89, 98 Digitalisat
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. VIII, Tafel 98b.
  • Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XXVI, Tafel 141A.
  • Europäische Stammtafeln, Band III, Frank Baron Freytag von Loringhoven, 1976, Isenburg, W. K. Prinz von. Page 11
  • ~Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 8:98b

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране