Отваря главното меню

Айседора Дънкан (на английски: Dora Angela Duncan, известна като Isadora Duncan) е американска танцьорка от ирландски произход, считана за основателка на модерния танц. Тя внася в танца естественост, спонтанност и свобода по модел на античните гръцки фигури. Танцува боса, покрита само с няколко воала. Живее в Западна Европа и СССР от 22 годишна възраст до смъртта си.

Айседора Дънкан
Isadora Duncan
американска танцьорка

Родена
Починала

Националност Флаг на САЩ САЩ
Флаг на Франция Франция
Религия атеизъм
Професия танцьор, хореограф
Актьорска кариера
Активност 1900 – 1927
Семейство
Съпруг Сергей Есенин (1922 – 1925)
Деца Дейдри, Патрик

Уебсайт
Айседора Дънкан в Общомедия

Съдържание

БиографияРедактиране

Ранни годиниРедактиране

Айседора Дънкан е родена в Сан Франциско и е най-малкото от четирите деца на Джоузеф Чарлз Дънкан (1819–1898), банкер, минен инженер и ценител на изкуствата, и Мери Айседора Грей (1849–1922). Нейните братя са Огъстин Дънкан и Реймънд Дънкан, а сестра ѝ Елизабет Дънкан, копто също е танцьорка[1][2]. Скоро след раждането ѝ, баща ѝ е замесен в нелегални банкови сделки и семейството става изключително бедно[3]. Родителите ѝ се развеждат, когато е още пеленаче, а майка ѝ се премества със семейството си в Окланд, Калифорния, където работи като шивачка и учителка по пиано. От шест до десет годишна възраст Айседора посещава училище. Тъй като семейството е много бедно, тя и братята и сестра ѝ спечелят пари, като преподават танци на други деца.

Семейството се мести в Чикаго, а по-късно и Ню Йорк. През 1896 г. Дънкан става част от театралната трупа на Огъстин Дали в Ню Йорк, но скоро тя се разочарова от формата и жадува за различна среда с по-малко йерархия[4]. Баща ѝ, заедно с третата му съпруга и дъщеря им, умират през 1898 г., при катастрофа с британския пътнически параход SS Mohegan край бреговете на Корнуол[5]. Когато Айседора е на 21 години, семейството се установява в Лондон и тя се отдава на изучаване на изкуството. Посещава Германия, Франция и Русия. Създава свои школи в Русия и САЩ.

Професионална танцьоркаРедактиране

Личен животРедактиране

 
Айседора Дънкан с децата си

Както в професионалния, така и в личния живот, Дънкан се придържа традиционните нрави и морала. Тя е бисексуална[6] и атеистка[7] и споменава за своя афинитет към комунизма по време на последното си турне в Съединените щати през 1922–23 г. Тя размахва червен шал, оголва гърдата си на сцената в Бостън и заявява: „Това е червено Аз също!“[8]

Дънкан ражда две деца, и двете извънбрачни. Първото - Дейдри Беатрис (родена на 24 септември 1906 г.) е от театралния дизайнер Гордън Крейг, а второто - Патрик Огъст (роден на 1 май 1910 г.), от Парис Сингър, един от многото синове на магната на Сингер Корпорейшън, Айзък Сингер. През 1913 г. двете ѝ деца – дъщеря ѝ Дейдри на 7 и синът ѝ Патрик на 5 загиват при автомобилна катастрофа в Париж, когато колата се преобръща и пада в Сена. След тяхната смърт тя и Сингер се разделят.

 
Айседора Дънкан и Сергей Есенин 1923 г.

След инцидента Дънкан прекарва няколко месеца, възстановявайки се в Корфу с брат си и сестра си. След това тя прекарва няколко седмици в морския курорт Виареджо с актрисата Елеонора Дузе. Фактът, че Дузе току-що е прекъснала връзка с непокорната млада феминистка Лина Полети, подхранва спекулациите относно естеството на връзката между Дънкан и Дузе, но никога не е имало индикации, че двете са амесени романтично[9].

В своята автобиография Дънкан разказва, че е молила млад италиански непознат, скулптора Романо Романели[10], да спи с нея, защото иска друго бебе. Тя забременява от него и ражда син на 13 август 1914 г., но бебето почива малко след раждането[11][12].

През 1921 г., след края на Руската революция, Дънкан се премества в Москва, където се запознава с известния поет Сергей Есенин, който е 18 години по-млад. На 2 май 1922 г. те се женят и Есенин я придружава на турне из Европа и САЩ. Бракът обаче е кратък и през май 1923 г. той напуска Дънкан и се връща в Москва. Две години по-късно, на 28 декември 1925 г. е намерен мъртъв в стаята си в хотел в Санкт Петербург при явно самоубийство[13].

Дънкан има връзка с поетесата драматург Мерседес де Акоста, както е документирано в множество писма, които те пишат една на друга[14].

СмъртРедактиране

 
Гробната камера в Пер Лашез

Две години след смъртта на Есенин, тя умира при нелепи обстоятелства – возейки се в колата на свой приятел (на 14 септември 1927 г., в Ница, Франция), шалът ѝ се оплита в колелото на автомобила и я задушава преди шофьорът да разбере за инцидента. Погребана е в гробището Пер Лашез.

 
Айседора Дънкан по време на американското си турне през 1915 – 1918 г.

През 1968 г. биографията ѝ е екранизирана в биографичния филм „Айседора“ (Любовта на Айседора) с участието на Ванеса Редгрейв, Джеймс Фокс и Джейсън Робардс.

Вижте същоРедактиране

Литература на българскиРедактиране

  • „Моята изповед“, Айседора Дънкан, Издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1992
  • „Айседора Дънкан и Сергей Есенин – поетът и танцьорката“, Карола Щерн, ИК „ЕА“, Плевен, 1997, ISBN 954-450-071-5

ИзточнициРедактиране

  1. Genthe, Arnold (photographer). Elizabeth Duncan dancer. // Посетен на 2017-10-07.
  2. Hitler's Dancers: German Modern Dance and the Third Reich. Berghahn Books, January 2004. ISBN 978-1-57181-688-7. с. 11.
  3. Deborah Jowitt. Time and the Dancing Image. University of California Press, 1989. ISBN 978-0-520-06627-4. с. 75.
  4. International encyclopedia of dance : a project of Dance Perspectives Foundation, Inc.. 1st paperback. New York, Oxford University Press, 2004. ISBN 9780195173697. OCLC 57374499.
  5. Ean Wood, Headlong Through Life: The Story of Isadora Duncan (2006), p. 27: "They...would all be drowned, along with 104 others, when the S.S. Mohegan, en route from London to New York, ran aground on the Manacle Rocks off Falmouth, in Cornwall."
  6. Stern, Keith. Queers in History: The Comprehensive Encyclopedia of Historical Gays, Lesbians, Bisexuals, and Transgenders BenBella Books, 2009. ISBN 9781935251835. p. 148
  7. Mazo, Joseph H. Prime Movers: The Makers of Modern Dance in America. New York: Morrow, 1977. Print.
  8. Turner, Erin H.. More Than Petticoats: Remarkable California Women. Globe Pequot, 1999. ISBN 1-56044-859-8. с. 79.
  9. Duse, Eleanora (1859–1924). // glbtq: An Encyclopedia of Gay, Lesbian, Bisexual, Transgender, and Queer Culture. 2006-09-10. Архив на оригинала от 2007-07-03. Посетен на 2007-07-02.
  10. Gavin, Eileen A. and Siderits, Mary Anne. Women of vision: their psychology, circumstances, and success. 2007
  11. Isadora Duncan and Paris Singer. // Dark Lane Creative. 2013-07-03.
  12. Gerrie. The Linosaurus: Isadora Duncan: a taste for life. // 2014-09-24. Посетен на 2018-04-17.
  13. S.A. Yesenin. Life and Work Chronology Архив на оригинала от 2016-09-18 в Wayback Machine.. The Complete Works by S.A. Yesenin in 7 Volumes. Nauka Publishers, 2002 // Хронологическая канва жизни и творчества. Есенин С. А. Полное собрание сочинений: В 7 т. - М.: Наука; Голос, 1995-2002.
  14. Hugo Vickers, Loving Garbo: The Story of Greta Garbo, Cecil Beaton, and Mercedes de Acosta, Random House, 1994.

Външни препраткиРедактиране