Сергей Александрович Есенин (на руски: Сергей Александрович Есенин) е руски поет. Ранната смърт, неодобрението на част от литературния елит, популярността сред широката публика и ексцентричното поведение го превръщат в легендарна фигура в руската литература.

Сергей Есенин
Есенин през 1922 г.
Есенин през 1922 г.
Роден21 септември 1895 г. (стар стил)
Починал28 декември 1925 г. (30 г.)
НационалностFlag of Russia.svg Русия
Активен период1910 – 1925
Жанрстихотворение
Направлениеновоселска поезия, имажинизъм, лирика
Дебютни творби«Берёза»
СъпругаАнна Изрядовна (1913 – 16)
Зинаида Райх (1917 – 1921)
Айседора Дънкан (1922 – 1925)
София Толстая (1925–до смъртта му)
ПодписYesenin signature 1915.jpg
Уебсайтhttp://esenin.ru
Сергей Есенин в Общомедия

БиографияРедактиране

Сергей Есенин е роден на 3 октомври (21 септември стар стил) 1895 г. в Константиново (днес Есенино), село в Рязанска област. Започва да пише от малък. През 1912 г. той се премества в Москва, където работи като коректор в печатница. Там се жени за колежката си Анна Изрядовна, от която има един син, умрял в трудов лагер през 1937 г. Известно време посещава Московския университет, но скоро го напуска.

През 1915 г. Есенин се премества в Санкт Петербург. Там се запознава с поетите Александър Блок, Сергей Городецки, Николай Клюев и Андрей Бели, които оказват влияние върху работите му и му помагат да започне литературната си кариера. През същата година издава първата си стихосбирка и скоро става един от най-популярните руски поети.

През 1916 г. Сергей Есенин е мобилизиран, но с излизането на Русия от Първата световна война е освободен от служба. През 1917 г. той се жени повторно, този път за актрисата Зинаида Райх, бъдеща съпруга на режисьора Всеволод Мейерхолд, от която има дъщеря и син. През 1918 г. основава собствено издателство, наречено „Трудовая артель художников слова“.

През 1922 г. Есенин се жени за трети път за известната американска танцьорка Айседора Дънкан, с която пътува из Европа и Съединените щати. През този период алкохолизмът му се засилва и на следващата година двамата се разделят. След завръщането си в Русия през 1923 г. Есенин се влюбва в актрисата Августа Миклашевска, но чувствата му остават несподелени. По това време поетесата Надежда Волпин ражда от него син, Александър Есенин-Волпин, за когото поетът не научава никога.

Последните две години от живота си Есенин прекарва в постоянно пияно състояние, но тогава пише и някои от най-известните си стихотворения. В началото на 1925 г. се жени за четвърти път за София Толстая, внучка на Лев Толстой, но скоро се налага да бъде приет в болница. След изписването заминава за Санкт Петербург по Коледа. Отсяда в хотел „Англетер“ и там прерязва вените си, пише прощално стихотворение с кръвта си и го предава на приятел, който е бил с него в нощта преди края – Волф Ерлих. На следващия ден е намерен обесен. Според някои хипотези самоубийството му е инсценирано от тайната полиция.

Макар че е един от най-популярните поети в Русия и правителството му организира тържествено погребение, голяма част от произведенията на Есенин са забранени и са публикувани в Съветския съюз едва през 1966 г.

ПроизведенияРедактиране

Издадени приживеРедактиране

1916
  • Есенин С. А. Радуница. – Петроград: Издание М. В. Аверьянова, 1916. – 62 с.
1918
  • Есенин С. А. Иисус-младенец. – П.: Сегодня, 1918. – 6 с.
  • Есенин С. А. Голубень. – М.: Революционный социализм, 1918.
  • Есенин С. А. Сельский часослов. – М.: Московская трудовая артель художников слова, 1918. – 28 с.
  • Есенин С. А. Преображение. – М.: Московская трудовая артель художников слова, 1918. – 68 с.
1920
  • Есенин С. А. Голубень. – 2-е изд. – М.: Московская трудовая артель художников слова, 1920
  • Есенин С. А. Ключи Марии. – М.: Московская трудовая артель художников слова, 1920. – 42 с.
  • Есенин С. А. Руссеянь. – М.: Альциона, 1920.
  • Есенин С. А. Трерядница. – М.: Злак, 1920.
  • Есенин С. А. Триптих. Поэмы. – Берлин: Скифы, 1920. – 30 с.
  • Есенин С. А. Россия и Инония. – Берлин: Скифы, 1920. – ??? с.
1921
  • Есенин С. А. Иисус-младенец. – Чита, 1921
  • Есенин С. А. Исповедь хулигана. – М.,1921. – 14 с.
  • Есенин С. А. Ржаные кони. – М.: Альциона, 1921.
  • Есенин С. А. Преображение. – 2-е изд. – М.: Имажинисты, 1921
  • Есенин С. А. Трерядница. – 2-е изд. – М.: Имажинисты, 1921
  • Есенин С. А. Радуница. – 3-е изд. – М.: Имажинисты, 1921
  • Есенин С. А. Пугачёв. – М.: Имажинисты, 1922. – 54 с. (год издания указан ошибочно)
1922
  • Есенин С. А. Автобиография // Современное обозрение : Журнал нового типа (Литература – искусство – жизнь). – Петроград: Изд-во „Ars“. – 1922, ноябрь. – № 2. – С. ??? (Первая прижизненная публикация автобиографии Сергея Есенина в России).
  • Есенин С. А. Пугачёв. – 2-е изд. – Петроград: Эльзевир, 1922. – 64 с.
  • Есенин С. А. Пугачёв. – 3-е изд. – Берлин: Русское универсальное издательство, 1922
  • Есенин С. А. Избранное. – М.: Госиздат, 1922. – 116 с.
  • Есенин С. А. Собрание стихов и поэм. – Т. 1. – Берлин: Изд-во З. И. Гржебина, 1922. – 178 с. (Второй том не выходил.)
  • Essenine, S. Confession d'un voyou (Есенин, С. Исповедь хулигана / вступ. Ф. Элленса; пер. М. Милославской и Ф. Элленса , Preface de F. Hellens, traduit du russe par М. Miloslawsky et F. Hellens, издательство J. Povolozky – 82 с.
1923
  • Есенин С. А. Стихи скандалиста. – Берлин: Изд-во И. Т. Благова, 1923. – 232 с.
1924
  • Есенин С. А. Москва кабацкая. – Л., 1924. – 44 с. (издательство не обозначено)
  • Есенин С. А. Стихи (1920 – 24). – М.: Круг, 1924. – 86 с.
  • Есенин С. А. Русь советская. – Баку: Бакинский рабочий, 1924. – 80 с.
1925
  • Есенин С. А. Страна советская. – Тифлис: Советский Кавказ, 1925. – 62 с.
  • Есенин С. А. Песнь о великом походе. – М.: Госиздат, 1925. – 32 с.
  • Есенин С. А. О России и революции. – М.: Современная Россия, 1925. – 96 с.
  • Есенин С. А. Берёзовый ситец. – М.: Госиздат, 1925. – 100 с.
  • Есенин С. А. Избранные стихи. – М.: Огонёк, 1925. – 44 с. (Библиотека «Огонька» № 40)
  • Есенин С. А. Персидские мотивы. – М.: Современная Россия, 1925. – 48 с.

ПосмъртноРедактиране

Други издания
  • Есенин С. А. Стихи и проза / Сост И. В. Евдокимов, 1927
  • Есенин С. А. Стихотворения. – Л.: Сов. писатель, 1953. – 392 с. (Библиотека поэта. Малая серия. Изд. третье)
  • Есенин С. А. Стихотворения и поэмы. – Л.: Сов. писатель, 1956. – 438 с. (Библиотека поэта. Большая серия. Второе изд.)
  • Есенин С. А. Стихотворения и поэмы / Сост. и подгот. текста И. С. Эвентова и И. В. Алексахиной, примеч. И. В. Алексахиной. – Л.: Сов. писатель, 1986. – 464 с. (Библиотека поэта. Большая серия. Изд. третье)
Събрани съчинения
  • Есенин С. А. Собрание стихотворений в 3 т. – М.: Госиздат, 1926;
  • Есенин С. А. Собрание сочинений в 5 т. – М.: Гослитиздат, 1961 – 1962, 500 000 экз.
  • Есенин С. А. Собрание сочинений в 5 т. – 2-е изд. – М.: Худож. лит., 1966 – 1968, 500 000 экз.
  • Есенин С. А. Собрание сочинений в 3 т. – М.: «Правда», 1970, 1 940 000 экз. (серия "Библиотека «Огонёк»);
  • Есенин С. А. Собрание сочинений в 3 т. – М.: «Правда», 1977, 375 000 экз. (серия "Библиотека «Огонёк»);
  • Есенин С. А. Собрание сочинений в 6 т. – М.: Худож. литература, 1977 – 1980, 500 000 экз.
  • Есенин С. А. Собрание сочинений в 3 т. – М.: «Правда», 1983, 700 000 экз. (серия "Библиотека «Огонёк»);
  • Есенин С. А. Полное собрание сочинений. В 7 томах / Главный редактор Ю. Л. Прокушев. — М.: Наука, Голос, 1995—2000. (Российская академия наук. Институт мировой литературы им. А. М. Горького):
  • Т. 1. Стихотворения;
  • Т. 2. Стихотворения («маленькие поэмы»);
  • Т. 3. Поэмы;
  • Т. 4. Стихотворения, не вошедшие в «Собрание стихотворений»;
  • Т. 5. Проза;
  • Т. 6. Письма;
  • Т. 7. Автобиографии, дарственные надписи, фольклорные записи, литературные манифесты и др., хронологическая канва жизни и творчества, справочные материалы) ISBN 5-02-011245-3

На български езикРедактиране

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране

 
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Sergei Yesenin“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​