Албрехт IV (Саксония-Лауенбург)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Албрехт IV.

Албрехт IV (на немски: Albrecht IV, * 1315, † 1344) от род Аскани е от 1338 до 1344 г. херцог на Саксония-Лауенбург в линията Мьолн и Бергедорф.

Албрехт IV
херцог на Саксония-Лауенбург
Управление 1338 – 1344
Лични данни
Роден
Починал
1343 г. (28 г.)
Семейство
Династия Аскани
Баща Йохан II
Майка Елизабет
Бракове Беата от Шверин
София фон Верле
Потомци Йохан III, Албрехт V, Ерих III
Дворец Бергедорф през 1850 г.

Той е син на херцог Йохан II (1275 – 1322) от Саксония-Лауенбург и съпругата му Елизабет (1300–пр. 1340), дъщеря на граф Хайнрих I фон Холщайн-Рендсбург (1258 – 1304) и съпругата му Хайлвиг (1265-сл. 1324), дъщеря на граф Флорис фон Бронкхорст. Майка му се омъжва през 1329 г. (развод 1331) за принц Ерик от Дания (1307 – 1331).

След смъртта на баща му той управлява малкото херцогство с резиденция дворец Бергедорф (днес в Хамбург), както показват издадени документи от 1335, 1342 и 1359 г. За да поддържа двора си той прави, както баща му преди на граф Герхард III от Холщайн-Рендсбург, залагания на имоти. Pолитиката на Албрехт е под голямото влияние на Холщайните. Албрехт нахлува през зимата 1343/1344 г. в територията на братовчед му херцог Ерих, понеже давал обежище на пътните крадци, които нападали търговските каравани. Албрехт унищожава множество крепости и умира преди края на този поход.

Неговите синове един след друг поемат управлението, но умират без мъжки наследник.

С неговите деца линията измира по мъжка линия през 1401 г.

ФамилияРедактиране

През 1334 г. Албрехт IV се жени за Беата от Шверин († пр. 1341), дъщеря на Гунцелин VI граф на Шверин и Рихардис от Текленбург. С нея той има три сина:

Албрехт IV се жени втори път през 1341 г. за София фон Верле (1329 – 1364), дъщеря на граф Йохан II († 1337) от Мекленбург-Верле-Гюстров и на Матилде († 1344), дъщеря на херцог Хайнрих I от Брауншвайг. През 1344 г. София се омъжва за херцог Барним IV (1325 – 1365) от Померания-Волгаст и има с него два сина и една дъщеря.

ИзточнициРедактиране

  • Bergedorfer Personenlexikon. 2.. Hamburg, Museum für Bergedorf und die Vierlande, 2003. ISBN 3-935987-03-X.
  • Harald Richert. Zwischen Bille und Elbe. Hamburg, Verlag Otto Heinevetter, 1987. ISBN 3-87474-966-5.