Александер фон Хоенлое-Валденбург-Шилингсфюрст

Леополд Александер Франц Емерих фон Хоенлое-Валденбург-Шилингсфюрст (на немски: Leopold Alexander Franz Emmerich zu Hohenlohe-Waldenburg-Schillingsfürst; * 17 август 1794, Купферцел; † 14 ноември 1849, Фьослау при Виена) е принц от Хоенлое-Валденбург-Шилингсфюрст, католически духовник и чудотворен лечител, титулярен епископ на Сардика (Сердика), абат на „Св. Михаел“, Габорян в Унгария.

Александер фон Хоенлое-Валденбург-Шилингсфюрст
принц от Хоенлое-Валденбург-Шилингсфюрст, епископ на Сардика (Сердика)
Alexander Hohenlohe Litho.jpg
Принц Александер фон Хоенлое-Валденбург-Шилингсфюрст, ок. 1825
Роден
Починал

Религия Католическа църква
Семейство
Баща Карл Албрехт II
Александер фон Хоенлое-Валденбург-Шилингсфюрст в Общомедия

БиографияРедактиране

 
Принц Александер фон Хоенлое-Валденбург-Шилингсфюрст

Той е най-малкият син на княз Карл Албрехт II фон Хоенлое-Валденбург-Шилингсфюрст (1742 – 1796) и втората му съпруга унгаската баронеса Юдит Анна Франциска Ревицки де Ревисние (1753 – 1836). По-големите му братя са князете Карл Албрехт III (1776 – 1843) и Франц Йозеф (1787 – 1841).[1][2][3][4]

Александер следва теология във Виена и Берн и през 1815 г. е помазан за свещеник. След една година той влиза в Малтийския орден. През 1819 г. става епископски викар и от 1821 г. капитулар на Бамберг.

Александер смята, че чрез молитви може да лекува.[5][6] Папа Пий VII му забранява да лекува публично. През 1822 г. той бяга във Виена и получава от кайзер Франц I службата домхер в Гросвардеин, където става също генерален викар.

През 1844 г. папа Григорий XVI го номинира на титулярен епископ на Сардика. През 1848 г. Александер трябва да избяга от революцията в Унгария и умира след една година при племенника му, графът фон Фриз, син на сестра му Мария Терезия (1779 – 1819). Чичо му Франц Карл Йозеф фон Хоенлое-Валденбург-Шилингсфюрст е от 1818 до 1819 г. епископ на Аугсбург.

Александер е автор на множество теологични произведения, които са публикувани през 1851 г. Той умира на 55 години на 14 ноември 1849 г. във Фьослау при Виена и е погребан там.

ЛитератураРедактиране

  • Theobald Freudenberger: Hohenlohe-Waldenburg-Schillingsfürst, Alexander Prinz zu. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 9, Duncker & Humblot, Berlin 1972, ISBN 3-428-00190-7, S. 486 f.
  • Heinrich Reusch: Hohenlohe-Waldenburg-Schillingsfürst, Fürst Alexander Leopold Franz Emmerich. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 12, Duncker & Humblot, Leipzig 1880, S. 683 f.
  • Friedrich Wilhelm Bautz: Hohenlohe, Alexander, Prinz zu H.-Waldenburg-Schillingsfürst. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 2, Bautz, Hamm 1990, ISBN 3-88309-032-8, Sp. 990 – 991.
  • Carl Scharold: Lebensgeschichte Alexanders von Hohenlohe, Würzburg 1834
  • Constantin von Wurzbach: Hohenlohe-Waldenburg-Schillingsfürst, Alexander Leopold Franz Emerich Prinz. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 9. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1863, S. 197 – 200
  • L. Sebastian: Fürst Alexander von Hohenlohe-Schillingsfürst (1794 bis 1849) und seine Gebets-Heilungen, Kempten/München 1918
  • Stephan Baron von Koskull: Wunderglaube und Medizin – Die religiösen Heilungsversuche des Fürsten[sic!] Alexander von Hohenlohe in Franken, 1821 – 1822. Medizinische Dissertation, TU München, München 1988 (auch in: Historischer Verein Bamberg e. V. Beiheft 22, Altendorf 1988)
  • Karl Schumm: Hohenlohe, zu.. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 9, Duncker & Humblot, Berlin 1972, ISBN 3-428-00190-7, S. 484 f.
  • Michael Ott: Alexander Leopold Hohenlohe-Waldenburg-Schillingsfürst. Catholic Encyclopedia (1913). New York: Robert Appleton Company.
  • ~Stammtafeln des Fürstlichen Hauses Hohenlohe Öhringen, 1979, Familienverband.

ИзточнициРедактиране

  1. Hohenlohe 6, genealogy.euweb.cz
  2. Hohenlohe 6, genealogy.euweb.cz
  3. Leopold Alexander Franz Emmerich zu Hohenlohe-Langenburg Bischof v.Sardika, ww-person.com
  4. Alexander Prinz zu Hohenlohe-Waldenburg-Schillingsfürst_ Bishop of Sardika, Genealogics ~ Leo van de Pas and now Ian Fettes
  5. Walter M. Brod: Zum 200. Geburtstag des Priesters und Wunderheilers Alexander Prinz zu Hohenlohe-Waldenburg-Schillingsfürst (17. August 1994). Bericht über mehrere Fernheilungen. In: Würzburger medizinhistorische Mitteilungen. Band 12, 1994, S. 255 – 258.
  6. Walter M. Brod: Zum 200. Geburtstag des Priesters und Wunderheilers Alexander Prinz zu Hohenlohe-Waldenburg-Schillingsfürst (17. August 1994). Bericht über mehrere Fernheilungen. In: Würzburger medizinhistorische Mitteilungen. Band 12, 1994, S. 255 – 258.

Външни препраткиРедактиране