Унгария

държава в Централна Европа

Унгария (на унгарски: Magyarország[3]) е вътрешноконтинентална държава в Централна Европа. Тя няма излаз на море и граничи с Австрия, Словакия, Украйна, Румъния, Сърбия, Хърватия и Словения. Площта ѝ е 93 030 km2, от които 92 342 km2 суша и 688 km2 водна площ.

Унгария
Magyarország
      
Химн: Himnusz
Местоположение на Унгария
Местоположение на Унгария
СтолицаБудапеща
Най-голям градБудапеща
Официален език
Религия54,3% християнство
—39,0% католици
—11,8% протестанти
—3,5% други християни
18,2% нерелигиозност
0,3% други
27,2% без отговор
Демонимунгарец
Климатумерен
Управление
Формаунитарна парламентарна република
 • ПрезидентКаталин Новак
 • Министър-председателВиктор Орбан
Законодат. властНародно събрание
ОрганизацииООН, ЕС, НАТО, Шенген, „Три морета“
История
Формиране
 • Княжество895 г.
 • Кралство25 декември 1000 г.
 • Революция15 март 1848 г.
 • Австро-Унгария30 март 1867 г.
 • Трианонски договор4 юни 1920 г.
 • 3-та републикаот 23 октомври 1989 г.
Влизане в ЕС1 май 2004 г.
География
Площ
 • Общо93 030 km2 (108-о)
 • Води (%)3,7
Население
 • 20219 730 000[1] (91-во )
 • оценка, 20209 749 763
 • Гъстота105 души/km² (78-о)
 • Градско нас.71,4% (66-о)
Икономика
БВП (ППС)≈ 2021
 • Общо359,901 млрд. USD (53-то)
 • На човек36 848 USD (41-во)
БВП (ном.)≈ 2021
 • Общо180,959 млрд. USD (53-то)
 • На човек18 527 USD (45-о)
ИЧР (2019)0,854
много висок · 40-о
Джини (2020)28,3[2]
нисък
Прод. на живота76,7 години (54-то)
Детска смъртност4,3/1000 (32-ро)
Грамотност99,4% (12-о)
ВалутаФоринт (HUF)
Други данни
Часова зонаCET (UTC+1)
 • Лятно времеCEST (UTC+2)
Формат на дататагггг.мм.дд.
Автомобилно движениедясно
Код по ISOHU
Интернет домейн.hu
Телефонен код+36
ITU префиксHAA-HAZ; HGA-HGZ
Унгария в Общомедия

Унгария е член на:

Унгария е сред основателките на Инициатива „Три морета“ през 2016 г.

НаименованиеРедактиране

Наименованието „Унгария“ идва от средногръцкото име Οὔγγροι, което изглежда е заето през старобългарски от огурското оногур („десет огури“). Оногури е общото име на група народи, включени в племенния съюз на прабългарите, които се установяват в източните части на днешна Унгария след разгрома на Аварския каганат. Изглежда унгарците са част от групата на оногурите, като може би дори съставляват мнозинството от тях.[6][7]

Унгарското име на страната е Magyarország, съставено от magyar („унгарски“) и ország („страна“). Думата magyar идва от magyeri („маджари“), едно от седемте главни полуномадски унгарски племена, които се установяват в Централна Европа в края на IX век.[8][9][10] Първата част на името – magy, вероятно идва от протоугърското *mäńć- („човек“), срещащо се също в етнонима „манси“ (mäńćī, mańśi, måńś). Втората част – eri („човек“, „хора“, „род“) се е запазила в унгарското férj („съпруг“) и е когнатна с марийското erge („син“) и архаичното финско yrkä („младеж“).[11]

ГеографияРедактиране

В днешните си граници Унгария заема основната част от Панонската низина, намираща се в Карпатския басейн и пресичана от река Дунав.

Поради централното си разположение тя се е смята за мост между Изтока и Запада.[12]

ИсторияРедактиране

На 12 март 1999 г. Унгария, заедно с Чехия и Полша, е приета в състава на НАТО.[4] Така за първи път военната организация приема страни, които преди това са били нейни врагове. Това разширяване предизвиква недоволството на Русия, но руският президент Борис Елцин в крайна сметка отстъпва и се създава група за сътрудничество между алианса и Москва.[13]

НаселениеРедактиране

Население: 9 942 000 души (по данни от преброяването от 2012 г.)

Националности: 9 416 045 – унгарци, 1358 – българи, 190 046 – цигани (роми), 2509 – гърци, 15 620 – хървати, 2962 – поляци, 32 233 – германци, 620 – арменци, 7995 – румънци, 1098 – рутени, 3816 – сърби, 17 693 – словаци, 3040 – словенци, 5070 украинци, 16 081 – други националности, 570 537 – неотговорили на въпроса за националността.

Майчин език: 9 546 374 – унгарски, 152 072 – друг език, 541 106 – неотговорили на въпроса за майчиния език.

Религиозна принадлежност: 5 289 521 – римокатолици, 268 935 – католици-униати, 15 928 – източноправославни, 1 622 796 калвинисти (реформати), 304 705 – лютеранци (евангелисти), 17 705 – баптисти, 5840 – адвентисти, 34 530 – други протестантски деноминации, 24 340 – други християнски деноминации, 12 871– евреи, 13 567 – други нехристиянски деноминации, 1 483 369 – атеисти, 1 734 333 – неотговорили на въпроса за религиозната принадлежност.

Държавно устройствоРедактиране

Законодателна власт

Еднокамарен парламент, 199 депутати: се избират по партийни листи в 20 многомандатни райони. Избори се провеждат на всеки 4 години.

Изпълнителна власт

Министър-председателят се избира по предложение на президента на републиката от парламента с обикновено мнозинство на всички депутати. Останалите членове на правителството се назначават от президента на републиката по предложение на министър-председателя. Правителството се състои от министър-председател и министри. Заместник министър-председатели няма, като при необходимост министър-председателят се замества от един от министрите, посочен от него. Понастоящем има 14 министри. Въоръжените сили на Унгария в лицето на Унгарската армия са подчинени на изпълнителната власт и по-конкретно на Министерството на отбраната, а чрез него – на министър-председателя.

Президентът на републиката, който има главно церемониални функции, се избира от парламента за 5 години.

Съдебна власт

Конституционен съд: 11 съдии, избирани от парламента. Председателят на Конституционния съд се избира от самите конституционни съдии.

Върховен съд: председателят на Върховния съд се избира от парламента.

Дипломатически мисии в България

Досегашните дипломатически мисии в България:

  • Текла Харангозо, посланик (2016 – )
  • Андраш Клейн, посланик (2012 – 2016)
  • Юдит Ланг, посланик (2008 – 2012)
  • Йеньо Фалер, посланик (2005 – 2008)

Административно делениеРедактиране

Унгария административно е разделена на 20 медье (области), като една от тях е столицата Будапеща. Сегашното административно деление е въведено през 1950 г.

СтопанствоРедактиране

Брутният вътрешен продукт на Унгария за 2004 г. възлиза на 20 414 млрд. унгарски форинта (81 млрд. евро) или около 8000 евро на глава от населението, 65% от БВП се осигурява от сектора на услугите, 31,2% на индустрията и едва 3,8% на селското стопанство.

Сред най-големите унгарски компании са MOL Group, OTP Bank, Gedeon Richter Plc., Magyar Telekom, CIG Pannonia, FHB Bank, Zwack Unicum и др.

Голяма роля за унгарското стопанство играе туристическият сектор. Важни туристически центрове са столицата Будапеща и езерото Балатон.

Половината от износа се пада на изделия на машиностроенето и автомобилостроенето. Важни индустриални райони са областта на столицата Будапеща и западната част на страната около границата с Австрия.

След идването на власт на Виктор Орбан и партията Фидес, Унгария води самостоятелна външна политика от тази на Европейския съюз, особено по отношение на Русия, с която осъществява тясно сътрудничество в сферите на промишлеността и енергетиката. Покупателната способност на населението се увеличава с 10% годишно. Унгария е страна с най-нисък процент на безработица от съседните си страни.

Унгария е в процес на приемане на единната европейска валута – еврото.[5]

ИнфраструктураРедактиране

КултураРедактиране

Национални празници
ДатаБългарско имеУнгарско имеЗабележки
15 мартДен на революцията и борбата за свободата от 1848 – 1849 г.Az 1848-as forradalom és szabadságharc napjaГодишнина на 15 март 1848 г.
20 августДен на основаването на държаватаAz államalapítás napjaДен на коронясването на първия унгарски крал Ищван първи.
23 октомвриДен на революцията и борбата за свободата от 1956 г.Az 1956-os forradalom és szabadságharc napjaГодишнина на въстанието от 23 октомври 1956 г.
Официални празници, неработни дни
ДатаБългарско имеУнгарско имеЗабележки
1 януариНова ГодинаÚjévПървият ден на годината.
март/априлВеликденHúsvétВеликден се празнува два дни: неделя и понеделник, според грегорианския календар.
1 майПразник на трудаA munka ünnepeДен в памет на загиналите работници в Чикаго през 1875 г.
7 седмици след ВеликденСвети ДухPünkösdПразнува се два дни: неделя и понеделник.
1 ноемвриДен на мъртвитеHalottak napjaГоляма задушница.
25 декември, 26 декемвриКоледаKarácsonyКоледа се празнува два дни.
Официални празници, полуработни дни
ДатаБългарско имеУнгарско имеЗабележки
24 декемвриБъдни вечерSzentesteДенят преди Коледа.
31 декемвриДенят на СилвестърSzilveszterПоследният ден на годината.
Официални празници, работни дни
ДатаБългарско имеУнгарско имеЗабележки
25 февруариДен на жертвите на комунизмаA kommunizmus áldozatainak napja
16 априлДен на холокостаA holokauszt áldozatainak napja
4 юлиДен на Трианонския мирен договорTrianoni emléknapВъзпоменателен ден на Трианинския мирен договор от 1920 г.
6 октомвриДен на героите от АрадAradi vértanúk napjaДен на екзекутирания първия унгарски министър-председател Лайош Батяни и на 13-те екзекутирани генерали в Арад, през 1849 г.
Неофициални празници, празнувани от значителна част от населението
ДатаБългарско имеУнгарско имеЗабележки
14 февруариДен на св. ВалентинValentin-napПразнува се от част от населението, главно от по-младите
8 мартМеждународен ден на женатаNemzetközi nőnapПразнува се от около половината от населението, не е толкова разпространен като в България
първа неделя на майДен на майкитеAnyák napjaДен за майките, бабите, тъщите и свекървите / празнува се на практика във всички семейства.
последна неделя на майДен на дететоGyereknapПразнува се от една по-малка част от населението, с намаляваща тенденция.
6 декемвриДен на св. НиколайMikulásПразнува се във всички семейства с деца и в училищата, децата получават подаръци.

ДругиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. A lakónépesség nem, megye és régió szerint, január 1.*. // Központi Statisztikai Hivatal. Посетен на 2021-07-18.
  2. Gini coefficient of equivalised disposable income – EU-SILC survey. // Евростат. Посетен на 20 май 2020.
  3. Етимологически унгарската дума за Унгария Magyarország идва от magyar, „унгарски“, „унгарска“ и ország, „страна“.
  4. а б 20 years of the Czech Republic, Hungary and Poland in NATO: Yesterday, Today and Tomorrow
  5. а б в EU member countries in brief
  6. Király 1997, с. 266.
  7. Sugar 1990, с. 9.
  8. Balázs 1989, с. 8.
  9. Ertl 2008, с. 358.
  10. Kosztolnyik 2002, с. 3.
  11. starling.rinet.ru 2016.
  12. Múzeumi katalógusok – a közelmúlt arcai.. // Посетен на 14 август 2012.
  13. EXPANDING ALLIANCE: THE OVERVIEW; Poland, Hungary and the Czechs Join NATO. // The New York Times, 13 март 1999. Посетен на 17 февруари 2015.
Цитирани източници

Външни препраткиРедактиране