Александру III Злия

Александру III Злия (на румънски: Alexandru cel Rău) от рода Мушати е княз на Влашко за кратко през 1592 - 1593 г. Александру е син на молдовския княз Богдан IV Лепушняну. Той сяда на молдовския трон на 7 юни 1592, измествайки чичо си Арон Тиран, който е отстранен. Въпреки това Арон успява да си възвърне загубените позиции, поради което Александру за компенсация получава през октомври същата година управлението на Влахия.

Александру III Злия
Войвода на Влашко
Управление 1592 - 1593
Наследил Стефан I Глухия
Наследник Михай Витязул
Лични данни
Роден
Починал
Яш
Кръщене 1570
Семейство
Династия Мушати
Баща Богдан IV Лепушняну

Но Александру успява да се задържи във властта съвсем за кратко. Още през юни на следващата 1593 година болярите започват да изпращат жалби до султана, че Александру се държи като тиранин също като чичо си.[1] По това време и двете княжества са васални на Османската империя, на която изплащат ежегоден данък, но князът се избира от болярския съвет, поради което на него са му нужни одобрението и поддръжката на болярите, за да се закрепи на трона. За да удовлетвори обаче своите кредитори, на които дължи големи суми, новият княз увеличава данъците във Влашко, което предизвиква бурно недоволство, освен това той прави грешката да се разправи с някои от недоволните боляри като нарежда да бъдат убити. Затова през септември 1593 г. Александру е отведен насила в Константинопол, за да даде обяснения пред Високата порта. Обявен е за предател, който нарушава клаузите по васалния договор с османците и след пет години прекарани затвора, на 20 март 1597 г. е удушен по заповед на султана.[2] На влашкия трон сяда Михай Витязул, който се ползва с доста сериозна подкрепа в османската столица.

ПотомствоРедактиране

Александър Злия има син Петру, починал на 8 юни 1619 г.

ИзточнициРедактиране

  1. Giurescu, Constantin C. (2007). The History of Romanians. II. București: BIC ALL. ISBN 978-973-571-709-4.
  2. Walther și alții. „Împodobit cu manta de aur și în cele mai bogate vesminte de paradă domnești, fu spânzurat" (Sagredo, p. 754).