Александър Аверкин

руски композитор

Александър Петрович Аверкин (на руски: Александър Петрович Аверкин; р. 10 февруари 1935 в Шафторка, Рязанска област, п. 1 август 1995 в Москва)[1] е съветски композитор и хармонист. Заслужил артист на Руската федерация (1994).[2] Заслужил артист на Мордовската АССР (1976).[3]

Александър Аверкин
руски композитор
Роден
Шафторка, Русия
Починал
6 август 1995 г. (60 г.)
ПогребанГробище Кунцево, Русия
Музикална кариера
Участник в„Съюз на композиторите на СССР“

Биография редактиране

Завършва търговско училище, работи като тенекеджия в изложбен комплекс „Изложение на постиженията на националната икономика“. Служи като танкист в Таманската дивизия.

През 1952 – 1954 г. работи като баянист-корепетитор на различни ансамбли. През 1959 – 1961 г. учи в музикалния колеж „Гнесин“. През 1952 – 1955 г. участва в семинара на самодейните композитори в Съюза на композиторите на СССР (начело с Александър Абрамовски).[4]

От 1962 до 1967 г. е инструктор в Политическото управление на Московския военен окръг. От 1968 г. е член на Съюза на композиторите на СССР. От 1970 г. е художествен ръководител на ансамбъл „Москонцерт“ „Раждането на една песен“. През 1975 г. завършва диригентския и оркестровия отдел на Московския културен институт.

Погребан е в Гробище Кунцево, Москва.[5]

Личен живот редактиране

Баща му е Пьотър Егорович Аверкин. Убит в защита на Москва. Майка му е Анна Алексеевна.

През 50-те години на XX век живее в граждански брак с Людмила Зикина в продължение на няколко години.[6][7]

Има двама незаконни сина и дъщеря, родени в брак с певицата Любов Кузмичева.

Съпруга – Аверкина Галина Василиевна.

Творчество редактиране

Опери, оперети
  • „Златен шпайклет“ (детска опера)
  • „Печора осъмва“ (1963, оперета)
  • „Времето на Антоновка“ (музикална комедия)
  • Награда „Г-н Арно“ (оперета)
Концерти
  • за Баян и оркестър на народните инструменти (1974)
  • за балалайка с оркестър от народни инструменти (1972)

Песните на Аверкин са включени в репертоара на Людмила Зикина, Олга Воронец, Александра Стрелченко, Анна Литвиненко, както и хорови групи – Академичния хор на руските песни на Всесъюзното радио и Централната телевизия на Н. Кутузов, Рязанския народен хор, Народния хор на Волга и др.[8]

Избрани публикации
  • Сватбен пръстен: Стихотворения, песни, песни.
  • Песни за глас в съпровод на пиано/акордеон/китара.
  • Парчета за дует от акордеони.
  • С песен в Русия.
  • Хорове и песни без съпровод и придружени от акордеон.
  • Дрънкулки, припеви, страдание.

Награди и признание редактиране

Памет редактиране

Следните са кръстени на Александър Аверкин:

  • улица в град Сасово
  • улица в град Ялта, Крим
  • Детска музикална школа
  • Музей на руската песен.[9]
  • От 1997 г. в град Сасово се провежда ежегодният Всеруски фестивал на народното творчество „Александър Аверкин“.
  • Регионалната дума на Рязан учредява наградата за регион Рязан, кръстена на Аверкин.

Външни препратки редактиране

Източници редактиране

  1. Ныне — Сасовский район, Рязанская область, Россия.
  2. Указ Президента Российской Федерации от 26.05.1994 N 1031 «О присвоении почётных званий Российской Федерации» Архив на оригинала от 2014-10-19 в Wayback Machine.
  3. Музыкальная энциклопедия. Советская энциклопедия, 1982.
  4. Александр Аверкин // Архивиран от оригинала на 2021-01-26. Посетен на 2021-01-22.
  5. Аверкин Александр Петрович (1935 – 1995) // сайт Алёны и Павла Кац. Архивиран от оригинала на 2010-09-30. Посетен на 2013-02-26.
  6. Тайный супруг Людмилы Зыкиной // Архивиран от оригинала на 2019-09-27. Посетен на 2020-05-02.
  7. Тайны Людмилы Зыкиной // Архивиран от оригинала на 2009-09-09. Посетен на 2009-09-06.
  8. Красная книга российской эстрады Александр Аверкин // Архивиран от оригинала на 2021-02-05. Посетен на 2021-02-01.
  9. Музей русской песни им. А. Аверкина // Музеи России. Архивиран от оригинала на 2013-03-30. Посетен на 2013-02-26.