Александър Бичев
Александър Костадинов Бичев е български летец, спортист и треньор.[1] Бичев е многостранно изявена личност. Самият той прави чудесно резюме за себе си: „Всички мечти в живота си осъществих. Пътувах в чужбина, бях колоездач, боксьор, автомобилист, авиатор, треньор, артист и накрая научен работник!“ (пропуска, че е бил и филмов продуцент и танцмайстор).[1] Забележително е не само разнообразието, но и изключително високото ниво на изявите му в различните области. При това се отличава не само с личните си постижения, но и с блестящото предаване на своя опит: авиоинструктор, треньор по колоездене, създател на боксов клуб. Владее седем езика.
| Александър Бичев | |
| български летец | |
 | |
| Роден |
1910 г.
|
|---|---|
| Починал | 2002 г.
|
Биография редактиране
Роден е през 1910 година в Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис, Гърция. Син е на Костадин (Костаки) Тенов Бичев и Вера Бичева.[2] През Междусъюзническата война градът е опожарен от гръцката войска и фамилията Бичеви, както и цялото население, се отправя към България; заселва се в София.
19-годишен го изпращат в Европа да следва медицина, но той избира друго – авиационното училище в Париж. Занимава се и с автомобили. Започва да тренира и колоездене при бившия световен шампион Чезаре Морети, печели състезания. Участва и в най-големите конкурси за танцмайстор. Налага се да се върне в България, но скоро пак тръгва из Европа – Париж, Лондон, Берлин. Накрая спира в Чехия, където завършва Авиационното училище, при това с отличие като първокласен пилот.[1]
Връщайки се в София, Александър Бичев не се ограничава с едно занимание. Боксира се, става шампион, открива боксова школа. Като колоездач печели много състезания на писта и шосе. През 1935 г. е четвърти на Обиколката на България. Наричат го „копринения бегач“ поради неговата елегантност и майсторство.[1]
Продължава да работи и като пилот. Пилотира боен самолет бомбардировач, става инструктор и обучава млади летци. По време на Отечествената война през 1944 г. е личен пилот на генерал Владимир Стойчев, командващ Първа българска армия, и успява виртуозно да измъква самолета от критични ситуации. Получава два ордена „За храброст“.[1]
А след това отива в киното – артист и филмов продуцент.[1]
През 50-те години Александър Бичев се залавя с треньорска работа. Опитът и интелектът му довеждат българското колоездене до връхната му точка. „Златното съзвездие“ от негови възпитаници – спортисти от световния елит: Ненчо Христов, Боян Коцев, Милко Димов, Илия Кръстев, Димитър Колев, Стоян Георгиев, Димитър Бобчев – нарича своя треньор Маестрото.
Александър Бичев поддържа много добра спортна форма и на стари години. Умира през 2002 година в София. [1]
Родословие редактиране
| Коста Бичев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Тено Бичев (1839 – 1913) | Марча Бичева (около 1851 – ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Костадин Бичев (около 1881 – ?) | Крум Бичев (1882 – 1923) | Магдилина Станчева (1869 – 1957) | Туше Бичев (1866 – 1913) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Александър Бичев (1910 - 2002) | Олга Данилчева (1896 - ?) | Кирил Данилчев | Люба Икономова (1893 - 1978) | Иван Икономов (1881 - 1938) | Екатерина Бояджиева (1902 - 1983) | Драган Бичев (1906 - 1967) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Константин Бичев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Източници редактиране
- ↑ а б в г д е ж Милушев, Петър. Маестрото и генералът без шинел. Александър Бичев не спря да преследва мечтите си, колкото и странни да бяха те, // Дума. Посетен на 17 февруари 2022 г.
- ↑ Родословно дърво на Бичеви // Geni.com. Посетен на 17 февруари 2022 г.