Уикипедия

Владимир Стойчев

български генерал, политик и спортен деец

Владимир Димитров Стойчев e български офицер, генерал-полковник, военен, политически и спортен деец.

Владимир Стойчев
български генерал, политик и спортен деец
Званиегенерал-полковник
Години на служба1912 – 1945
Служи наБългарска армия
Род войскикавалерия
КомандванияПърва българска армия
Битки/войниБалканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
Втора световна война
НаградиГерой на Народна република България
Герой на социалистическия труд
Георги Димитров (орден)
Кутузов
ОбразованиеНационален военен университет
Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
27 април 1990 г. (98 г.)
София, България
Друга дейностНароден представител в:
II НС   III НС   IV НС   V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   
Владимир Стойчев в Общомедия

Биография Редактиране

Роден е на 24 март 1892 г. или на 7 април 1893 г.[7] Майка му е сръбкиня. Елена Петрович, е дъщеря на кмета на Сараево. Владимир няма и 6 месеца, когато младото семейс­тво Стой­чеви се зав­ръща в Бъл­гария и се установяват в София. Баща му Димитър Стойчев е адютант на княз Александър Батенберг, дипломиран юрист в Швейцария и военен прокурор в делото срещу Морено Грасияни. Димитър Стойчев умира, още когато младият Владимир е на 11 г. Майката Елена успява да изпрати сина си при своя леля във Виена. Неин съпруг е офицерът от кавалерията Артур фон Понграч. Със съдействието на семейството, във Виена младият Стойчев учи 7 години в австрийско средно военно училище „Мария Терезия“, където е заедно със синовете на короновани особи и богаташи от цял свят. Освен на учението, Стойчев залага и на спорта.

Взема участие в Балканските войни (1912 – 1913) и в Първата световна война (1914 – 1918). След това завършва Военното училище и Военната академия в София.

 
Изрезка от Дневни новини, Варна; бр.7 24 юли 1924. стр. 2.

Като отличен ездач и спортист, Владимир Стойчев представя страната на олимпиадите в Париж (1924)[8], Амстердам (1928) и Берлин (1936),[9] както и на други международни конни състезания. В периода 1930 – 1934 г. е военен аташе във Франция и Великобритания. Той е известен с ексцентричното си поведение, като при заминаването си за Париж издейства лично от цар Борис III дотам да бъдат превозени на държавни разноски неговите коне.[9]

През 1934 г. става началник на Софийската кавалерийска школа. Той е член на Военния съюз, който на 19 май 1934 г. организира военния преврат, но година по-късно е изолиран от управлението от цар Борис III. На 18 октомври 1935 г. Стойчев е уволнен от армията, заедно с други висши офицери, заподозрени в участие в опита за преврат.[10] Отстранен е и от спортен клуб АС-23. През следващите години неколкократно е интерниран.

През 1944 година Владимир Стойчев е сред активните дейци на Военния съюз, който изиграва решаваща роля в осъществяването на Деветосептемврийския преврат. В нощта на акцията той е натоварен със завземането на телеграфната и телефонна станция (по това време евакуирани в сградата на Българската народна банка), а след това с довеждането в София на регентите, за да подпишат актовете за назначаване на новото правителство.[9] След преврата Стойчев става член на Бюрото на Националния съвет на Отечествения фронт. Той е произведен в генералско звание и става член на БКП.[7][11]

 
Посещение на маршал Толбухин в Главния щаб на Първа българска армия в Унгария през март 1945 г.

По време на участието на България в окончателния разгром на хитлеристка Германия (1944 – 1945) е командир на Първа българска армия. Под негово командване тя достига най-далечния рубеж на българската войска – Австрийските Алпи. На 8 май 1945 в Клагенфурт генерал-лейтенант Стойчев подписва споразумение за демаркация с командващия Пети корпус от Осма британска армия ген. Чарлз Кейтли. Ген. Владимир Стойчев е част от българската делегация на Парада на победата на СССР над Третия райх в Москва, проведен на 24 юни 1945 г.[12]

След 9 септември 1944 г. става председател на футболния отбор АС-23, а през ноември и на обединения Чавдар (София).

От 1945 г. до 1947 г. Владимир Стойчев е политически представител на България във Вашингтон и в Организацията на обединените нации (ООН). След завръщането си в България е избран за председател на Върховния комитет за физкултура и спорт при МС. През 1951 г. му е открито отчетно наблюдателно дело с псевдоним „Коняр“ от страна на Държавна сигурност по подозрение, че работи за френското разузнаване[13]. От 1952 г. до 1982 г. е председател на Българския олимпийски комитет (БОК), а до 1990 г. е негов почетен председател. През 1952 г. е избран за член на Международния олимпийски комитет (МОК), какъвто продължава да бъде до 1987 г.

Народен представител в XXVII, XXVIII, XXIX, XXX, XXXI, XXXII, XXXIII, XXXIV и XXXV народно събрание между 1949 и 1990 г.

Умира на 27 април 1990 г. в София. Днес той е патрон на Спортното училище на ЦСКА „Генерал Владимир Стойчев“ с държавно финансиране.

Памет Редактиране

 
Паметна плоча и табела с името на улица, наречена в чест на Владимир Стойчев в град Жуков.
  • От 1 септември 1974 г. Спортното училище на ЦСКА носи името „Генерал Владимир Стойчев“.
  • На 22 октомври 2014 година е открит бюст-паметник на ген. Владимир Стойчев пред сградата на Министерството на младежта и спорта в София.
  • На 24 февруари 2017 г. в Музея на съобщенията в Централна поща е пусната пощенска марка с лика на ген. Стойчев.
  • 8 юни 2017 г. в град Жуков (Русия) е открита улица на името на ген. Владимир Стойчев.

Военни звания Редактиране

Награди Редактиране

Бележки Редактиране

  1. ↑ Българската войска 1941 – 1945: енциклопедичен справочник, Ташо Ташев, Военно издателство, 2008, стр. 135.
  2. ↑ В-к „Земя“, сряда, 22 Октом­ври 2014 г. Един велик българин, о.з. полк. Стефан Стефанов.
  3. ↑ Национелен военно-исторически музей, Военна история, Военен календар, март Архив на оригинала от 2015-11-19 в Wayback Machine..
  4. ↑ Най-значимите българи на ХХ век. Марко Атанасов Семов, Фондация „Дарование“, 2002, стр. 423.
  5. ↑ Владимир Стойчев, спорт и личност. Антон Антонов – Тонич, Медицина и физкултура, 1980 г. стр. 7.
  6. ↑ Великите битки и борби на българите след Освобождението: илюстрована енциклопедия, Александър Тренев, Световна библиотека, 2007, стр. 76.
  7. ↑ а б в Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 118
  8. ↑ Дневни новини – Независим информационен ежедневник Ред. к-т. – Варна; печ. Зора, бр.7 24 юли 1924. стр. 2.
  9. ↑ а б в Недев 2007, с. 634 – 636.
  10. ↑ Недев 2007, с. 402.
  11. ↑ Генерал Владимир Стойчев не пропуска да отбележи главното: „Своето патриотично възпитание аз дължа още от дете на примера на моя баща – убеден русофил и последователен антимонархист, и на уроците, които му е давала славната партия на българските комунисти. Много от тези уроци и това възпитание аз получих още далеч преди да стана неин член, преди Отечествената война – през Деветоюнския преврат и Септемврийското въстание."
  12. ↑ Недев 2007, с. 680.
  13. ↑ Държавна сигурност и офицерите от БНА (1944 – 1960 г.), Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, 2014, с.997
  14. ↑ Указ № 714 от 6 април 1978 г. Обн. ДВ. бр. 29 от 14 април 1978 г.
Цитирани източници

Източници Редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Владимир_Стойчев&oldid=11862950“.