Отваря главното меню

Александър Романович Дрентелн (на руски: Александр Романович Дрентельн) е руски офицер, генерал-адютант, генерал от пехотата и военен деец. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878).

Александър Дрентелн
руски офицер

Роден
Починал
Погребан Киев, Украйна

Националност Флаг на Русия Русия

БиографияРедактиране

Александър Дрентелн е роден на 7 март 1820 г. в Киев в семейството на потомствения дворянин и офицер Роман фон Дрентелн, командир на 48-ми Одески пехотен полк. На 7-годишна възраст остава кръгъл сирак. Завършва Александровския сирашки кадетски корпус и ,-ви кадетски корпус. Произведен е в първо офицерско звание прапорщик с назначение в Лейбгвардейския финландски полк (6 март 1838).

Участва в потушаването на Унгарската революция (1848 – 1849) и е повишен във военно звание капитан. Служи последователно в Лейбгвардейския гренадирски полк (1850), командир е на батальон в Лейбгвардейския финландски полк (1853), командир на Запасната бригада от 12-та пехотна дивизия. Повишен е във военно звание полковник (1853).

През 1855 г. е назначен за командир на Гренадирския полк от 2-ра гвардейска дивизия на престолонаследника Александър Николаевич. Тук е негов доверен офицер. Повишен е във военно звание генерал-майор с назначение за командир на Лейбгвардейския измайловски полк (1859).

Участва в потушаването на Полското въстание (1863 – 1864) като командир на 1-ва гвардейска дивизия и началник на войските на Вилненския военен окръг (1863). През 1864 г. е повишен във военно звание генерал-лейтенант.

Участва в реформирането на Руската армия. Член е на Комитета по устройство и образование на войските. Работи по преобразуването на военните съдилища, устройването на войнишките деца, обществените права на военнослужещите, въоръжаването на армията. Генерал-адютант от 1867 г. Командващ на Киевския военен окръг от 1872 г.

Участва в Руско-турската война (1877 – 1878). От 12 август 1877 г. е в България. Заменя на поста началник на военните съобщения генерал-лейтенант Василий Каталей. Едновременно е назначен и за началник на тила на Действуващата руска армия. Извършва огромна работа за нормализирането на тила, снабдяването, военните съобщения, болничното и санитарното обслужване. Със своята компетентност и добросъвестност си спечелва уважението на армията. Повишен е във военно звание генерал от пехотата от 1878 г.

След войната се връща на длъжността командващ Киевския военен окръг. Член е на Държавния съвет от 1879 г. Киевски, Подолски и Волински генерал-губернатор с прекъсване от една година, когато е началник на Жандармския корпус. Оцелява при атентата срещу император Александър II на 13 март 1879 г.

Награден е с най-висшите руски отличия: Орден „Свети Александър Невски“ и Орден „Свети Андрей Първозвани“.

Умира внезапно от удар по време на тържеството за откриване паметника на Богдан Хмелницки в Киев на 15 юли 1888 г.

ИзточнициРедактиране

  • Список генералам по старшинству. Исправлено по 1-е мая. Санкт Петербург, 1888.
  • Освободителната война 1877 – 1878, ДИ „П. Берон“, София, 1986, с. 90-91.