Киев

столица и най-голям град на Украйна

Кѝев (на украински: Київ, [ˈkɪjiu̯], на руски: Киев, на полски: Kijów) е столица и най-голям град в Украйна.

Киев
Київ
— град —
Знаме
      
Герб
50.45° с. ш. 30.5236° и. д.
Киев
Страна Украйна
Площ839 km²
Надм. височина179 m
Население2 962 180 души (2021)
3531 души/km²
Агломерация3 475 000 души
КметВиталий Кличко
Основаване482 г.
Пощенски код01000–06999
Телефонен код44
МПС кодAA, KA
Официален сайтkyivcity.gov.ua
Киев в Общомедия

Той е административен център на Киевска област, макар че не влиза в нея, а е самостоятелна административна единица.

Разположен е при вливането в Днепър на река Десна и е едно от главните пристанища в страната. Населението на града към 1 август 2021 г. е 2 952 499 души от съществуващото население и 2 911 192 души от постоянното население.[1]

Кметът на Париж провъзгласява Киев за почетен гражданин на френската столица през март 2022 г.[2]

История редактиране

Киев е сред най-древните градове в Източна Европа. Наричан е Майка на руските градове.

Според хрониката „Начална руска летопис“ Киев е основан от източнославянския (полянски) княз Кий, братята му Щек и Хорив и сестра им Либед.

Резултатите от някои археологически разкопки в района на града може да се интерпретират така, че селищата на десния бряг на Днепър още от 6 – 7 в. да се смятат за градски.[3] Тази концепция е подкрепена в миналото от съветската власт, която през 1982 г. организира празнуването на 1500-годишнината на Киев. Много от изследователите обаче твърдят, че откритите археологически източници не дават достатъчни основания за такова тълкуване.[4] Те смятат, че израстването на Киев като град е ставало през 8 – 10 в. Едва в края на този период отделните поселения се сливат в едно селище с градски характер.[5]

През 89 век градът е търговско средище на северозападната граница на Хазарския хаганат, като в края на 9 век е завладян от варягите. Те го превръщат в център на държавата, станала известна като Киевска Рус.

Периодът на разцвет на Киев е прекъснат от нашествието на князете на Владимир. На 8 март 1169 г. градът е разрушен от Андрей Боголюбски, като са разграбени дори църквите и манастирите. Киев за дълго време губи значението си за сметка на по-северни центрове като Владимир, Новгород и Москва.

През 1240 г. Киев отново е превзет от Бату хан и князете му стават васали на Монголската империя. През 1362 градът е присъединен към Великото Литовско княжество, а след образуването на Жечпосполита през 1569 г. става център на Кийовското войводство в рамките на Полша.

 
Карта на Киев от 1842 г.

През 17 век Киев е завладян от Руското царство. Той остава провинциален град с ограничено значение до индустриалната революция през 19 век, когато започва да се разраства отново. В началото на 20 век попада в центъра на поредица от конфликти – Първата световна война, Руската гражданска война и Полско-съветската война, като за кратко е столица на независимата Украинска народна република.

Към 1897 г. Киев заема до 5 хил. десиати и има обиколка от 48 версти. Имаше около 230 улици и алеи и 16 площада. През 1894 г. населението наброява 188 488 души, от които 1 380 са разколници, 20 678 римокатолици, 14 676 евреи, 2 142 протестанти и 516 мохамедани, а останалите са православни. Благородници 15 913, бяло духовенство 611 и черно (монаси и монахини) 868, почетни граждани и търговци 14 228, буржоа 93 125, селяни 39 216, чужденци 3 120, военни 20 622, други имоти 785. Годишно тук идват до 150 000 поклонници, предимно през летните месеци. Катедралата се разрастваше забележително бързо. През 1797 г. в Киев има 19 081 жители, през 1845 г. – 50 137, през 1874 г. – 1271/4 хил. През 1894 г. в Киев има 25 302 сгради, от които 128 са литургични, 12 629 жилищни (2 339 каменни къщи), 12 545 нежилищни (1 462 каменни къщи). С нарастването на населението се развиват търговията и промишлеността на града.[6]

 
Църквата Архангел Михаил

През 1921 г. Киев е присъединен към Съветския съюз, а от 1934 е столица на Украинската съветска социалистическа република. По време на Втората световна война градът е почти напълно разрушен, но е възстановен през 1950-те години, превръщайки се в третия по големина град в Съветския съюз след Москва и Ленинград. Обявен през Втората световна война за Град герой.

След обявяването на независимостта на Украйна, Киев става столица на новообразуваната държава.

Забележителности редактиране

 
Площадът на независимостта в Киев след обновлението си през 2002
 
Главната църква в Киевско-Печорската лавра

Изкуството и архитектурата на Киев са световни богатства. По-известни забележителности са: църквата „Света София“ и известната с украинския бароков стил църква „Свети Андрей“, две църкви в центъра на града от 11 век, известни със своите катакомби, кулите с камбаните и музейните колекции; църквата „Свети Володимир“ от 19 век; близо до централната част се намира и „Златни врата“, конструкция, която датира от 1037 г. Известни са още и Киевската опера и Киевският младежки театър. В Киев се намира и големият манастир Киевско-Печорска лавра.

Полуостров Киев на Земя Греъм в Антарктика е наименуван на град Киев.[7]

Климат редактиране

Климатът на Киев е умереноконтинентален. Средната температура през януари е -6 °C, а зимните дни с температури над нулата не са рядкост. През по-студените периоди със северни или североизточни ветрове температурите могат да паднат драстично, като е регистриран абсолютен минимум от -33 °C. Обикновено снежната покривка се задържа от средата на ноември до края на март. Периодът без слани продължава средно 180 дни, но през някои години той надхвърля 200 дни. Лятото е топло, със средна юлска температура от 20 °C и регистрирана максимална температура от 39 °C. Средната годишна сума на валежите е 635 mm, като максималните валежи са през юни и юли.[8]

Икономика на града редактиране

Икономиката на града през XIX в. редактиране

Според данните за 1860 г. в Киев е имало 45 фабрики и заводи с производство от 2 347 460 рубли, а през 1891 г. – 119, с производство от над 10 милиона рубли. По данни от 1893 г. най-важните са: 1 башон (170 000 рубли), 8 мелници за брашно (1 385 000 рубли), 6 фабрики за макарони и подправки (200 000 рубли), 4 консервни фабрики (700 000 рубли), 10 фабрики за изкуствена минерална вода (800 000 рубли), 4 дестилерии (80 000 рубли), 4 фабрики за вино (10 000 рубли), една от най-големите от тях – най-голямата от най-големите. ), 4 дестилерии (780 000 рубли), 7 фабрики за бира и мед (530 000 рубли), 4 фабрики за дрожди (482 000 рубли), 1 рафинерия за захар (6 200 000 рубли), 8 тютюневи фабрики (1 910 000 рубли), 3 фабрики за музикални инструменти (35 000 рубли), 6 фабрики за каруци (27 000 рубли), 3 фабрики за хартиени изделия (35 000 рубли), 2 дъскорезници (16 8000 рубли), 2 фабрики за химикали и бои (130 000 рубли), 1 фабрика за корк (5 300 рубли), 3 фабрики за сапун (28 000 рубли), 7 фабрики за восъчни свещи (1 222 000 рубли), 4 кожарски фабрики (28 000 рубли. ), 18 тухларни (за 181 000 рубли), 3 работилници за керамика и плочки (за 33 000 рубли), 7 машиностроителни работилници (2 368 000 рубли), 2 работилници за тел и пирони (9 000 рубли), 5 фабрики за различни метални изделия (43 000 рубли), 2 бижутерски работилници (14 000 рубли). През 1892 г. на Киевската фондова борса са сключени сделки за 53 милиона рубли. Този брой е по-малък от реалния, тъй като ценните книжа са продадени от банки и 12 банкови и обменни бюра. Общата стойност на транзакциите в отдел „Стоки“ е 203 милиона рубли; основният предмет на покупка е захар – 22 милиона рубли пуда, които са продадени за 94 милиона рубли.[6]

Текуща икономика на града редактиране

Съвременният Киев е един от най-големите финансови и промишлени центрове в Украйна. Водещо място в промишлеността на Киев заема многоотрасловото машиностроене (авиокосмическа промишленост, транспорт, радиоелектроника, приборостроене). Има и предприятия от електротехническата, радиоелектронната, леката (коприна, трикотаж, шиене, обувки), химическата, полиграфическата и хранително-вкусовата промишленост. Медицинската и енергийната индустрия са силно развити. Производството на строителни материали е добре развито. Освен това градът е център на Киевска област, която е специализирана в производството на селскостопански продукти: зърнени храни, плодове, захарно цвекло и др. От 1960 г. в столицата функционира метрото.[9][10]

Според кмета Виталий Кличко Киев произвежда една четвърт от общия БВП в Украйна (25% от икономиката). От 2012 г. насам този показател се е увеличил със 7%.[11][12]

Национален състав редактиране

Според общоукраинското преброяване от 2001 г., 82,2% от населението на Киев са украинци, 13,1% – руснаци, 0,7% – евреи, 0,7% – беларуси, 0,6% – поляци, 0,2% – арменци, 0,1% – азербайджанци, 0,1% – татари, 0,1% – грузинци, 0,1% – молдовци.[13]

Побратимени градове редактиране

Град Страна Дата
Тампере   Финландия 30 декември 1954
Лайпциг   Германия 7 октомври 1956
Чикаго   САЩ 17 юни 1991
Торонто   Канада 29 юли 1991
Хелзинки   Финландия 12 март 1993
Кишинев   Молдова 1 октомври 1993
Цване   ЮАР 5 октомври 1993
Будапеща   Унгария 19 октомври 1993
Пекин   Китай 13 декември 1993
Варшава   Полша 4 февруари 1994
Хавана   Куба 21 февруари 1994
Талин   Естония 7 декември 1994
Ереван   Армения 14 септември 1995
Атина   Гърция 12 ноември 1996
Минск   Беларус 5 юли 1997
София   България 11 септември 1997
Бургас   България 6 май 2000
Поморие   България 15 април 2009
Варна   България 28 февруари неясно? ]
Баку   Азербайджан 12 септември 1997
Мексико   Мексико 25 септември 1997
Бишкек   Киргизстан 2 Октимври 1997
Брюксел   Белгия 8 декември 1997
Ташкент   Узбекистан 16 януари 1998
Рига   Латвия 29 май 1998
Астана   Казахстан 11 юни 1998
Сантяго де Чиле   Чили 5 август 1998
Стокхолм   Швеция 24 март 1999
Тбилиси   Грузия 29 май 1999
Рим   Италия 2 ноември 1999
Йерусалим   Израел 20 февруари 2000
Рио де Жанейро   Бразилия 4 септември 2000
Бразилия   Бразилия 5 септември 2000
Буенос Айрес   Аржентина 7 септември 2000
Лисабон   Португалия 26 октомври 2000
Ашхабад   Туркменистан 14 май 2001
Триполи   Либия 29 май 2001
Белград   Сърбия 4 юни 2002
Ошка област   Киргизстан 1 юли 2002
Женева   Швейцария 29 септември 2003
Джакарта   Индонезия 30 май 2005
Суджоу   Китай 14 юни 2005
Лима   Перу 14 октомври 2005

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  1. www.kiev.ukrstat.gov.ua. Головне управління статистики м.Києва – Чисельність населення (щомісячна інформація) // 2021-10-13.
  2. Кметът на Париж провъзгласи Киев за почетен гражданин на френската столица, dariknews.bg, 22.03.2022 г.
  3. Толочко П. П. Новые археологические исследования Киева (1963 – 1978) // Новое в археологии Киева. – Киев, 1981.
  4. Мюле Э. К вопросу о начале Киева // Вопросы истории. – № 4. – 1989 – Стр. 118 – 127.
  5. Рабинович М. Г. Из истории городских поселений восточных славян. В кн.: История, культура, фольклор и этнография славянских народов. – М., 1968. – С. 134.
  6. а б Энциклопедический словарь Ф.А. Брокгауза и И.А. Ефрона. – С.-Пб.: Брокгауз-Ефрон. 1890 – 1907. Киев // Посетен на 2021-10-15.
  7. Kiev Peninsula. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica.
  8. Encyclopedia Britannica. Kyiv | Points of Interest, Facts, & History // Посетен на 2021-10-13.
  9. KM.RU. Киев | Энциклопедия // Посетен на 2021-10-14.
  10. works.doklad.ru. Города и столицы мира – Реферат // Посетен на 2021-10-14.
  11. У Києві створюється чверть ВВП України – Кличко // www.ukrinform.ua. 2021-10-14.
  12. Fitch: Київ у 2012 році забезпечив 18% ВВП України // Finance.ua. 2021-10-14.
  13. 2001.ukrcensus.gov.ua. 2001 | English version | Results | General results of the census | National composition of population | The city of Kyiv:. // Посетен на 2021-10-13.