Киев

столица и най-голям град на Украйна

Кѝев (на украински: Київ) е столица и най-голям град на Украйна. Той е административен център на Киевска област, макар че не влиза в нея, а е самостоятелна административна единица. Разположен е при вливането в Днепър на река Десна и е едно от главните пристанища в страната. Населението на града е 2 860 400 души към 2006 г.

Киев
Київ
— Столицата на Украйна
Знаме
    
Герб
Kyiv Montage 2016.png
Ukraine relief location map.jpg
50.45° с. ш. 30.5236° и. д.
Киев
Страна Флаг на Украйна Украйна
Област Киев
Площ 835,58 km²
Надм. височина 179 m
Население (2011) 2 801 372 души
3353 души/km²
Кмет Виталий Кличко
Основаване 482
Пощенски код 01xxx-04xxx
МПС код АА (преди 2004 КА, КВ, КЕ, КН, КІ, KT)
Часова зона EET
Официален сайт http://www.kmv.gov.ua
Киев в Общомедия

Съдържание

ИсторияРедактиране

Киев е един от най-древните градове в Източна Европа.

Резултатите от някои археологически разкопки в района на града може да се интерпретират така, че селищата на десния бряг на Днепър още от 6 – 7 в. да се смятат за градски[1]. Тази концепция е подкрепена в миналото от съветската власт, която през 1982 г. организира празнуването на 1500-годишнината на Киев. Много от изследователите обаче твърдят, че откритите археологически източници не дават достатъчни основания за такова тълкуване[2]. Те смятат, че израстването на Киев като град е ставало през 8 – 10 в. Едва в края на този период отделните поселения се сливат в едно селище с градски характер[3].

През 89 век градът е търговско средище на северозападната граница на Хазарския хаганат, като в края на 9 век е завладян от варягите. Те го превръщат в център на държавата, станала известна като Киевска Рус.

Периодът на разцвет на Киев е прекъснат от нашествието на князете на Владимир. На 8 март 1169 г. градът е разрушен от Андрей Боголюбски, като са разграбени дори църквите и манастирите. Киев за дълго време губи значението си за сметка на по-северни центрове като Владимир, Новгород и Москва.

През 1240 г. Киев отново е превзет от Бату хан и князете му стават васали на Монголската империя. През 1362 градът е присъединен към Великото Литовско княжество, а след образуването на Жечпосполита през 1569 г. става център на Кийовското войводство в рамките на Полша.

През 17 век Киев е завладян от Руското царство. Той остава провинциален град с ограничено значение до индустриалната революция през 19 век, когато започва да се разраства отново. В началото на 20 век попада в центъра на поредица от конфликти – Първата световна война, Руската гражданска война и Полско-съветската война, като за кратко е столица на независимата Украинска народна република.

 
Църквата Архангел Михаил

През 1921 г. Киев е присъединен към Съветския съюз, а от 1934 е столица на Украинската Съветска Социалистическа Република. По време на Втората световна война градът е почти напълно разрушен, но е възстановен през 1950-те години, превръщайки се в третия по големина град в Съветския съюз след Москва и Ленинград. Обявен през Втората световна война за Град герой.

След обявяването на независимостта на Украйна, Киев става столица на новообразуваната държава.

ЗабележителностиРедактиране

 
Площадът на независимостта в Киев след обновлението си през 2002
 
Главната църква в Киевско-Печорската лавра

Изкуството и архитектурата на Киев са световни богатства. По-известни забележителности са: църквата „Света София“ и известната с украинския бароков стил църква „Свети Андрей“, две църкви в центъра на града от 11 век, известни със своите катакомби, кулите с камбаните и музейните колекции; църквата „Свети Володимир“ от 19 век; близо до централната част се намира и „Златни врата“, конструкция, която датира от 1037 г. Известни са още и Киевската опера и Киевският младежки театър. В Киев се намира и големият манастир Киевско-Печорска лавра.

Полуостров Киев на Земя Греъм в Антарктика е наименуван на град Киев.[4]

Побратимени градовеРедактиране

Град Страна Дата
Тампере   Финландия 30 декември 1954
Лайпциг   Германия 7 октомври 1956
Чикаго   САЩ 17 юни 1991
Торонто   Канада 29 юли 1991
Хелзинки   Финландия 12 март 1993
Кишинев   Молдова 1 октомври 1993
Цване   РЮА 5 октомври 1993
Будапеща   Унгария 19 октомври 1993
Пекин   Китай 13 декември 1993
Варшава   Полша 4 февруари 1994
Хавана   Куба 21 февруари 1994
Талин   Естония 7 декември 1994
Ереван   Армения 14 септември 1995
Атина   Гърция 12 ноември 1996
Минск   Беларус 5 юли 1997
София   България 11 септември 1997
Бургас   България 6 май 2000
Поморие   България 15 април 2009
Варна   България 28 февруаринеясно? ]
Баку   Азербайджан 12 септември 1997
Мексико   Мексико 25 септември 1997
Бишкек   Киргизстан 2 Октимври 1997
Брюксел   Белгия 8 декември 1997
Ташкент   Узбекистан 16 януари 1998
Рига   Латвия 29 май 1998
Астана   Казахстан 11 юни 1998
Сантяго де Чиле   Чили 5 август 1998
Стокхолм   Швеция 24 март 1999
Тбилиси   Грузия 29 май 1999
Рим   Италия 2 ноември 1999
Йерусалим   Израел 20 февруари 2000
Рио де Жанейро   Бразилия 4 септември 2000
Бразилия   Бразилия 5 септември 2000
Буенос Айрес   Аржентина 7 септември 2000
Лисабон   Португалия 26 октомври 2000
Ашхабад   Туркменистан 14 май 2001
Триполи   Либия 29 май 2001
Волгоград   Русия 11 юли 2001
Санкт Петербург   Русия 27 юли 2001
Улан Уде   Русия 8 октомври 2001
Коми   Русия 6 декември 2001
Белград   Сърбия 4 юни 2002
Ошска област   Киргизстан 1 юли 2002
Женева   Швейцария 29 септември 2003
Махачкала   Русия 5 март 2004
Джакарта   Индонезия 30 май 2005
Суджоу   Китай 14 юни 2005
Лима   Перу 14 октомври 2005

Вижте ощеРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Толочко П. П. Новые археологические исследования Киева (1963 – 1978) // Новое в археологии Киева. – Киев, 1981.
  2. Мюле Э. К вопросу о начале Киева // Вопросы истории. – № 4. – 1989 – Стр. 118 – 127.
  3. Рабинович М. Г. Из истории городских поселений восточных славян. В кн.: История, культура, фольклор и этнография славянских народов. – М., 1968. – С. 134.
  4. Kiev Peninsula. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica.

Външни препраткиРедактиране