Александър Миленков

български сценограф и живописец

Александър Миленков е български художник – сценограф и живописец.

Александър Миленков
български сценограф и живописец
Роден
19 януари 1882 г.(1882-01-19)
Починал
3 януари 1971 г. (на 88 г.)
София, България
Националност България
АкадемияДържавно рисувално училище
Петко Клисуров, Иван Ангелов, Ханс Фрам
Професиясценограф

Биография редактиране

Роден на 19 януари 1882 година в Самоков. През 1901 година завършва Държавното рисувално училище в класа на професорите Петко Клисуров и Иван Ангелов. Заминава да специализира стенопис при проф. Дитл в Мюнхен. След посещение на театрално представление развива интерес към театралната декорация и изоставя фресковата живопис. През 1906 година е принуден да прекъсне обучението си поради липса на средства и се завръща в България. Три години по-късно пътува отново за Мюнхен и в продължение на година изучава сценография при художника Ханс Фрам, завършвайки образованието си по театрална декорация.[1]

В България започва работа в столичната драматична трупа „Сълза и смях“, по-късно преименувана на Народен театър. През 1907 година проектира и изработва костюмите и декорите за специалната постановка, с която е открита новопостроената сграда на Народния театър.[1]

Участва в Първата световна война като доброволец. Служи като подпоручик в Двадесет и втори пехотен тракийски полк. Ранен е край Безевище и награден с два ордена за храброст.[1]

Като сценограф Миленков е автор на театралната декорация на 370 постановки, които включват драми, опери, оперети и детски пиеси. Работи за Народния театър, Народната опера, столичния куклен театър, читалища и други театрални сцени от цялата държава. Постановките, за които изработва сценографско оформление включват: „Крал Лир“ от Уилям Шекспир, „Свекърва“ от Антон Страшимиров, „Първите“ от Петко Тодоров, „Аида“ от Джузепе Верди и „Трубадур“ от Джакомо Пучини. Ранният му творчески период се характеризира с голямо внимание към детайлите и историческата достоверност на декорите и костюмите.[1]

Организира пет самостоятелни изложби – една със сценография (1907), а останалите с живопис (пейзажи и натюрморт).[1]

Член е на Съюза на българските художници и два пъти председател на сдружението.[1]

Умира на 3 януари 1971 година в град София.[1]

Източници редактиране