Александър Мосолов (офицер)

руски генерал

Александър Александрович Мосолов (на руски: Александр Александрович Мосолов) е руски офицер, генерал-лейтенант. Дипломат. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878).[1][2]

Александър Мосолов
руски генерал
Руски военен деец и дипломат.
Руски военен деец и дипломат.
Званиегенерал-лейтенат
Служи наНационално знаме на България Руска империя
Род войскиЛейб-гвардия
Битки/войниРуско-турска война (1877 – 1878)
Наградиорден Света Анна III степен
Орден „Свети Станислав“ I степен
Орден „Свети Станислав“ II степен
Орден „Свети Станислав“ III степен
Орден Свети Владимир III степен
орден на свети Владимир, 4-та степен
„Свети Александър“
За военна заслуга
Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
1 октомври 1939 г. (85 г.)

Биография

редактиране

Александър Мосолов е роден на 19 февруари 1854 г. в Рязан в семейство на потомствен дворянин. Ориентира се към военното поприще. Завършва Офицерска кавалерийска школа с назначение в лейбгвардейския Конен полк (1875).

Участва с полка в Руско-турската война (1877 – 1878). След края на войната е първият руски чиновник, назначен от княз Дондуков за началник на руската военна администрация на София през август 1878 г. Остава на този пост до април 1879 г.[3] Заема се да водоснабди, почисти и отопли града. За целта се използват остатъци от стар римски водопровод от Витоша, а по време на една от обиколките си в околностите на града Мосолов открива находищата на въглища край Перник; така руските военни започват да копаят край с. Мошино въглища за отопление на казармите.[4]

Следващото му назначение в България е като флигел-адютант на княз Александър I Батенберг. Тогава ротмистър, става първият командир на Охранителната сотня, по-късно Конвой на Негово величество, а след това Лейбгвардейски конен полк. Изпълнява длъжността от 30 август 1879 до 1883 г. Частта се изгражда освен като почетна, конвойна служба при княза и като образцова войскова единица и изиграва важна роля при Съединението и последвалата Сръбско-българска война.[5]

След Съединението напуска двора и се завръща в Русия заедно с другите руски офицери; според Симеон Радев е уволнен от княза, за да бъдат заети местата от млади български офицери.[3]

Завръща се в Русия и в периода 1900 – 1916 г. е заемащ длъжността Началник на Канцеларията на Императорския двор. Влиза в близкото обкръжение на император Николай II. Завеждал е придворната цензура, т.е. осъществявал е предварително цензуриране на материалите, в които се упоменават особите на Царското семейство.

В края на 1916 г. е назначен за министър-посланик в Румъния.

В хода на Гражданската война се присъединява към Бялата гвардия и воюва срещу болшевиките в Южна Русия. След това заминава в емиграция във Франция.

От 1933 г. се установява в България. Участва в създаването на Общоруския монархически конгрес в Райхенхале (Бавария) през май 1921 г., член е на ръководството на Съюза на обединените монархисти, през 1931 г. възглавява неговата група в Антиб.

Автор е на неоднократно преиздавани спомени „В императорския двор“, които започват да се издават през 1934 г., в средите на руските емигрантски периодически издания, в частност в рижкото списание Для Васъ под заглавие „В двора на последния руски император“. Мемоарите му са издадени и на английски, под заглавието At the Court of the Last Tsar, но съдържанието на англоезичната версия се различава от това на рускоезичната.

Женен е за сестрата на генерал-майор Дмитрий Трепов.

Руски:

  • Орден „Света Анна“ IV степен (1879);
  • Орден „Свети Станислав“ III степен с мечове (1879);
  • Орден „Света Анна“ IV степен с мечове (1879);
  • Орден „Свети Владимир“ IV степен (1881);
  • Орден „Свети Станислав“ II степен (1883);
  • Орден „Свети Владимир“ III степен (1904);
  • Орден „Свети Станислав“ I степен (1906);
  • Орден „Света Анна“ I степен (1910);
  • Орден „Свети Владимир“ II степен (1913).

Чуждестранни:

  • Орден „Звездата на Румъния“ II степен (1884);
  • Сръбски орден „Таковския кръст“ IV степен (1884);
  • Черногорски орден „Княз Даниил I“ IV степен (1884);
  • Турски орден „Меджидие“ III степен (1884);
  • Български орден „Свети Александър“ V степен (1884);
  • Български орден „За военни заслуги“ IV степен (1884);
  • Германски орден на „Короната“ II степен (1892);
  • Бухарски орден на „Изгряващата звезда“ II степен (1893);
  • Нидерландски орден „Оран-Насау“ с командирски кръст с мечове (1895);
  • Български орден „Свети Александър III степен (1896);
  • Австрийски орден на „Железната корона“ II степен (1899);
  • Голям кръст към ордена „Звездата на Румъниия“ (1899);
  • Турски орден „Османие“ II степен (1901);
  • Персийски орден на „Лъва и Слънцето“ II степен (1901);
  • Германски орден на „Червения орел“ II степен (1901);
  • Френски орден на „Почетния легион“ с командирски кръст (1901);
  • Черногорски Орден на „Княз Даниил I“ II степен със звезда (1902);
  • Австрийски орден „Франц Йосиф“ с командирски кръст със звезда (1902);
  • Български орден „За военни заслуги“ I степен (1902);
  • Германски орден на „Грифона“ с голям кръст (1902);
  • Германски орден на „Короната“ II степен със звезда (1902);
  • Турски орден „Меджидие“ I степен (1903);
  • Японски орден на „Свещеното съкровище“ I степен (1903);
  • Германски орден на „Филип Великодушни“ I степен (1903).

Източници

редактиране
  1. Генералъ-лейтенантъ Александъръ Ал. Мосоловъ (пръвъ кметъ на София) // сп. „Сердика“, бр. 8, 1939, с. 32 – 33.[неработеща препратка]
  2. Генерал-лейтенант Александър Мосолов // сп. „Сердика“ бр. 8. 1939. с. 32 – 33.[неработеща препратка]
  3. а б Михнева Р., К. Грозев и Г. Рупчева. „Малката Русия“ на жълтите павета. София, Камея груп ЕООД, 2016. ISBN 978-619-7084-27-6. с. 68 – 69.
  4. Михнева Р., К. Грозев и Г. Рупчева. „Малката Русия“ на жълтите павета. София, Камея груп ЕООД, 2016. ISBN 978-619-7084-27-6. с. 76.
  5. Михнева Р., К. Грозев и Г. Рупчева. „Малката Русия“ на жълтите павета. София, Камея груп ЕООД, 2016. ISBN 978-619-7084-27-6. с. 68, 77 – 79.
  • Чуваков В. Незабытые могилы. М., 2004, Т. 4, с. 654.
  • Мосолов А. При Дворѣ Императора. Рига, [1938]
  • www.grwar.ru
  • Mossolov А. At the Court of the Last Tsar.
  • Витте С. Воспоминания. Царствование Николая II. М-Пг., 1923, Т. I