Александър фон Хесен-Дармщат

принц на Хесен

Александър фон Хесен-Дармщат (на немски: Alexander von Hessen-Darmstadt; Alexander Ludwig Georg Friedrich Emil von Hessen und bei Rhein), роден в Дармщат на 15 юли 1823 г. като Александър Лудвиг Георг Фридрих Емил фон Хесен-Дармщат и при Рейн, е германски принц, трети син и четвърто дете на великия херцог на Хесен, Лудвиг II (1777 – 1848), и на Вилхелмина фон Баден (1788 – 1836), дъщеря на принц Карл Лудвиг фон Баден и Амалия Хесен-Дармщатска. Той е брат на руската императрица Мария Александровна и е баща на българския княз Александър I Батенберг. Александър фон Хесен-Дармщат е основател на аристократичния германски род Батенберг.

Александър фон Хесен-Дармщат
Alexander von Hessen-Darmstadt
принц на Хесен
Роден
Починал
НаградиОрден Черен орел
Pour le Mérite
Орден за вярност
Орден на слона
Герб
Семейство
МайкаВилхелмина от Баден
Братя/сестриМария Александровна
Лудвиг III (Хесен-Дармщат)
Карл фон Хесен-Дармщат
СъпругаЮлия фон Хауке (28 октомври 1851 – 15 декември 1888)
ДецаХайнрих фон Батенберг
Лудвиг Александър фон Батенберг
Мария фон Батенберг
Александър I Батенберг
Франц Йосиф фон Батенберг
Александър фон Хесен-Дармщат в Общомедия

Биография

редактиране

Съмнително потекло

редактиране

Въпреки скандала, който се разгаря около морганатичния му брак, принц Александър е известен и със слуховете, които се носели за неговото потекло и за това на сестра му Мария. Дълго се мълвяло, че баща на Александър и Мария не е великият херцог на Хесен-Дармщат, Лудвиг II, а камериерът на майка им, барон Август де Сенаркленс.

Военна кариера (1840 – 1859)

редактиране

Като по-малък син на великия херцог принц Александър продължава семейната традиция и през 1840 г. постъпва на служба в руската армия, където пред него се отваря възможност за бляскава военна кариера. През 1845 г. участва в операции на руската армия в Кавказ. В Петербург той е назначен за командир на кавалерийски полк, кръстен след смъртта му на неговото име, и е награден с Георгиевски кръст. За бързото издигане на Александър в руската армия съдейства и фактът, че неговата сестра по това време е снаха на император Николай I.

От 1858 г. принц Александър служи във войската на Австро-Унгария и участва във войната срещу Франция и Сардинското кралство от 1859 г.[1]

Морганатичен брак

редактиране
 
Александър фон Хесен-Дармщат и Юлия Батенберг

Обещаващата военна кариера на принц Александър фон Хесен в руската армия е прекъсната от скандала, който се разгаря, когато той се влюбва в графиня Юлия фон Хауке, придворна дама на сестра му Мария Александровна. Графинята е от дребен германо-полски аристократичен род, дъщеря на бивш военен министър на император Николай I. По това време императорът вижда в принца евентуален съпруг за племенницата си. Поради това, когато чува за романа на Александър и Юлия, царят се обявява против тази връзка.

Спечелил неблагоразположението на императора, принц Александър заминава за Англия, където вижда бъдещето си, но скоро се завръща в Русия, за да избяга заедно с графиня Юлия фон Хауке от Петербург. Двамата сключват брак в Бреслау (Силезия) на 28 октомври 1852 г.[2] Скоро двойката пристигна в Хесен, където братът на Александър, великият херцог Лудвиг III, бил разочарован от ниския аристократичен статус на Юлия. В Хесен графиня Юлия фон Хауке получава титлата графиня фон Батенберг (на името на малък град, в който семейството живее в изолация), а наследниците ѝ от принц Александър са лишени от фамилното име на баща си и трябвало да носят новата фамилия на майка си. По-късно графинята получава титлата „принцеса“ и двойката се завръща в Дармщат.

Александър и Юлия се установяват в замъка Хайлигенберг близо до Югенхайм, южен Хесен. Там двамата водят тих и спокоен живот. Въпреки това те продължават да поддържат връзки с владетелските дворове. Така през пролетта на 1880 година принц Александър е в Санкт Петербург и се опитва да убеди император Александър II в нуждата да увеличи ограничените от Търновската конституция правомощия на своя син, българския княз Александър.[3]

Принц Александър фон Хесен-Дармщат и графиня Юлия Батенберг (* 12 ноември 1825; † 19 септември 1895) имат пет деца, които носят фамилията Батенберг:[4]

Александър умира на 15 декември 1888 г., а Юлия през 1895 г. на 70 години.

Наследници

редактиране

Въпреки скандалната си история родът Батенберг бързо е приет от европейските аристократични фамилии и се обвързва с английското кралско семейство.

През XX век наследниците на принц Александър са членове на много кралски фамилии:

Награди и отличия

редактиране
  • Орден „Света Анна“, Русия
  • Орден „Свети Александър Невски“, Русия
  • „Георгиевски кръст“ III и IV степен, Русия
  • Орден „Бял орел“, Русия
  • Орден „Черен орел“, Прусия
  • Орден „Червен орел“, Прусия
  • Орден „Церингенски лъв“ I степен, Баден
  • Орден „Людвиг“ I степен, Хесень
  • Орден „Златен лъв“, Хесен

Генеалогия

редактиране

Литература

редактиране
  • Constantin von Wurzbach: Hessen und bei Rhein, Alexander Prinz. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich (BLKÖ). 8. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1862, S. 427 – 431 (Digitalisat).
  • Oscar Criste: Alexander. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 45, Duncker & Humblot, Leipzig 1900, S. 750 f.
  • Gustav Adolf Metnitz: Alexander. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 1, Duncker & Humblot, Berlin 1953, ISBN 3-428-00182-6, S. 192 f. (Digitalisat).
  • Hessen und bei Rhein Alexander Ludwig Georg Friedrich Emil Prinz von. In: Österreichisches Biographisches Lexikon 1815 – 1950 (ÖBL). Band 2, Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, Wien 1959, S. 305 f. (Direktlinks S. 305, S. 306).
  • Jochen Lengemann: MdL Hessen 1808 – 1996, 1996 г., ISBN 3-7708-1071-6, стр. 181
  • Eckhart G. Franz, Das Haus Hessen: Eine europäische Familie, Щутгарт 2005 г., стр. 164 – 170. ISBN 978-3-17-018919-5
  • Mikołaj Getka-Kenig, Królewskie koligacje polskich arystokratów, w: изд. Mówią wieki, том 7, 2008 г., стр. 29 – 34.
  • Philip Ziegler, Mountbatten, The Official Biography, Лондон 1985 г., ISBN 0-00-216543-0
  • Степанов В. С., Григорович П. И. В память столетнего юбилея императорского Военного ордена Святого великомученика и Победоносца Георгия. (1769 – 1869). изд. СПб., 1869 г.

Източници

редактиране
  1. Alexander von Hessen-Darmstadt: Feldzugs-Journal des Oberbefehlshabers des 8ten deutschen Bundes-Armee-Corps im Feldzuge des Jahres 1866 in Westdeutschland, изд. Eduard Zernin, Дармщат и Лайпциг 1867 г. онлайн в Google-Books
  2. Oscar Criste: Alexander. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). том 45. изд. Duncker & Humblot, Лайпциг 1900 г., стр. 750
  3. Цачевски, Венелин. Казимир Ернрот в историята на България. Военачалник и държавник. София, Изток-Запад, 2013. ISBN 978-619-152-260-6. с. 219.
  4. Alexander Ludwig Georg Friedrich Emil Prinz von Hessen und bei Rhein, The Peerage

Външни препратки

редактиране