Александър фон Хесен-Дармщат

Александър фон Хесен-Дармщат (на немски: Alexander von Hessen-Darmstadt; Alexander Ludwig Georg Friedrich Emil von Hessen und bei Rhein), роден в Дармщат на 15 юли 1823 г. като Александър Лудвиг Георг Фридрих Емил фон Хесен-Дармщат и при Рейн, е германски принц, трети син и четвърто дете на великия херцог на Хесен, Лудвиг II (1777 – 1848), и на Вилхелмина фон Баден (1788 – 1836), дъщеря на принц Карл Лудвиг фон Баден и Амалия Хесен-Дармщатска. Той е брат на руската императрица Мария Александровна и е баща на българския княз Александър I Батенберг. Александър фон Хесен-Дармщат е основател на аристократичния германски род Батенберг.

Александър фон Хесен-Дармщат Alexander von Hessen-Darmstadt
принц на Хесен
Роден	15 юли 1823 г. Дармщат, Велико херцогство Хесен
Починал	15 декември 1888 г. Дармщат, Велико херцогство Хесен
Награди	Орден Черен орел Pour le Mérite Орден за вярност Орден на слона
Герб
Семейство
Майка	Вилхелмина от Баден
Братя/сестри	Мария Александровна Лудвиг III (Хесен-Дармщат) Карл фон Хесен-Дармщат
Съпруга	Юлия фон Хауке (28 октомври 1851 – 15 декември 1888)
Деца	Хайнрих фон Батенберг Лудвиг Александър фон Батенберг Мария фон Батенберг Александър I Батенберг Франц Йосиф фон Батенберг
Александър фон Хесен-Дармщат в Общомедия

Биография

Съмнително потекло

Въпреки скандала, който се разгаря около морганатичния му брак, принц Александър е известен и със слуховете, които се носели за неговото потекло и за това на сестра му Мария. Дълго се мълвяло, че баща на Александър и Мария не е великият херцог на Хесен-Дармщат, Лудвиг II, а камериерът на майка им, барон Август де Сенаркленс.

Военна кариера (1840 – 1859)

Като по-малък син на великия херцог принц Александър продължава семейната традиция и през 1840 г. постъпва на служба в руската армия, където пред него се отваря възможност за бляскава военна кариера. През 1845 г. участва в операции на руската армия в Кавказ. В Петербург той е назначен за командир на кавалерийски полк, кръстен след смъртта му на неговото име, и е награден с Георгиевски кръст. За бързото издигане на Александър в руската армия съдейства и фактът, че неговата сестра по това време е снаха на император Николай I.

От 1858 г. принц Александър служи във войската на Австро-Унгария и участва във войната срещу Франция и Сардинското кралство от 1859 г.

Морганатичен брак

Александър фон Хесен-Дармщат и Юлия Батенберг

Обещаващата военна кариера на принц Александър фон Хесен в руската армия е прекъсната от скандала, който се разгаря, когато той се влюбва в графиня Юлия фон Хауке, придворна дама на сестра му Мария Александровна. Графинята е от дребен германо-полски аристократичен род, дъщеря на бивш военен министър на император Николай I. По това време императорът вижда в принца евентуален съпруг за племенницата си. Поради това, когато чува за романа на Александър и Юлия, царят се обявява против тази връзка.

Спечелил неблагоразположението на императора, принц Александър заминава за Англия, където вижда бъдещето си, но скоро се завръща в Русия, за да избяга заедно с графиня Юлия фон Хауке от Петербург. Двамата сключват брак в Бреслау (Силезия) на 28 октомври 1852 г. Скоро двойката пристигна в Хесен, където братът на Александър, великият херцог Лудвиг III, бил разочарован от ниския аристократичен статус на Юлия. В Хесен графиня Юлия фон Хауке получава титлата графиня фон Батенберг (на името на малък град, в който семейството живее в изолация), а наследниците ѝ от принц Александър са лишени от фамилното име на баща си и трябвало да носят новата фамилия на майка си. По-късно графинята получава титлата „принцеса“ и двойката се завръща в Дармщат.

Александър и Юлия се установяват в замъка Хайлигенберг близо до Югенхайм, южен Хесен. Там двамата водят тих и спокоен живот. Въпреки това те продължават да поддържат връзки с владетелските дворове. Така през пролетта на 1880 година принц Александър е в Санкт Петербург и се опитва да убеди император Александър II в нуждата да увеличи ограничените от Търновската конституция правомощия на своя син, българския княз Александър.

Деца

Принц Александър фон Хесен-Дармщат и графиня Юлия Батенберг (* 12 ноември 1825; † 19 септември 1895) имат пет деца, които носят фамилията Батенберг:

• Принцеса Мария фон Батенберг (1852 – 1923)
• Принц Лудвиг Александър фон Батенберг (1854 – 1921) – известен като Луис Александър Маунтбатън първи маркиз на Милфорд Хевън
• Принц Александър Йозеф фон Батенберг (1857 – 1893) – княз на България от 1879 г. до 1886 г.
• Принц Хайнрих фон Батенберг (1858 – 1898)
• Принц Франц Йосиф фон Батенберг (1861 – 1924)

Александър умира на 15 декември 1888 г., а Юлия през 1895 г. на 70 години.

Наследници

Въпреки скандалната си история родът Батенберг бързо е приет от европейските аристократични фамилии и се обвързва с английското кралско семейство.

През XX век наследниците на принц Александър са членове на много кралски фамилии:

• Принцеса Виктория Евгения Батенберг – кралица на Испания, съпруга на Алфонсо XIII;
• Принцеса Луиза Маунтбатън – кралица на Швеция, съпруга на крал Густав VI Адолф;
• Принц Филип, херцог на Единбург – син на принцеса Алис Батенберг и съпруг на кралица Елизабет II.

Награди и отличия

• Орден „Света Анна“, Русия
• Орден „Свети Александър Невски“, Русия
• „Георгиевски кръст“ III и IV степен, Русия
• Орден „Бял орел“, Русия
• Орден „Черен орел“, Прусия
• Орден „Червен орел“, Прусия
• Орден „Церингенски лъв“ I степен, Баден
• Орден „Людвиг“ I степен, Хесень
• Орден „Златен лъв“, Хесен

Литература

• Constantin von Wurzbach: Hessen und bei Rhein, Alexander Prinz. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich (BLKÖ). 8. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1862, S. 427 – 431 (Digitalisat).
• Oscar Criste: Alexander. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 45, Duncker & Humblot, Leipzig 1900, S. 750 f.
• Gustav Adolf Metnitz: Alexander. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 1, Duncker & Humblot, Berlin 1953, ISBN 3-428-00182-6, S. 192 f. (Digitalisat).
• Hessen und bei Rhein Alexander Ludwig Georg Friedrich Emil Prinz von. In: Österreichisches Biographisches Lexikon 1815 – 1950 (ÖBL). Band 2, Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, Wien 1959, S. 305 f. (Direktlinks S. 305, S. 306).
• Jochen Lengemann: MdL Hessen 1808 – 1996, 1996 г., ISBN 3-7708-1071-6, стр. 181
• Eckhart G. Franz, Das Haus Hessen: Eine europäische Familie, Щутгарт 2005 г., стр. 164 – 170. ISBN 978-3-17-018919-5
• Mikołaj Getka-Kenig, Królewskie koligacje polskich arystokratów, w: изд. Mówią wieki, том 7, 2008 г., стр. 29 – 34.
• Philip Ziegler, Mountbatten, The Official Biography, Лондон 1985 г., ISBN 0-00-216543-0
• Степанов В. С., Григорович П. И. В память столетнего юбилея императорского Военного ордена Святого великомученика и Победоносца Георгия. (1769 – 1869). изд. СПб., 1869 г.