Отваря главното меню
Алексей Жеребков
руски офицер
Алексей Жеребков 
Роден: 30 септември 1837 г.
Донски окръг, Русия
Починал: 6 септември 1922 г. (84 г.)

Алексей Герасимович Жеребков е руски офицер, генерал от кавалерията, генерал-адютант, участник в Руско-турската война (1877-1878).

БиографияРедактиране

Роден е на 30 септември 1837 г. в станция Николаевска, I-ви донски окръг, Русия в семейството на потомствения дворянин и офицер от Руската армия Герасим Петрович Жеребков. Ориентира се към военното поприще. През 1857 г. завършва I-ви кадетски корпус. Получава назначение в Лейбгвардейския казашки полк с военно звание корнет. Участва в потушаването на Варшавското въстание (1863). Служи като командир на III-ти донски казашки полк (1869-1871), Донския казашки учебен полк (1871-1872). Фигел-адютант от 1872 г. Командир на Лейбгвардиейския казашки полк (1872-1878).

Руско-турска война (1877-1878)Редактиране

 
Нагръден знак на Лейбгвардейски Казашки полк

Във войната участва като командир на Лейбгвардейския казашки полк (личен конвой на главнокомандващия Действуващата руска армия княз Николай Николаевич). В началото на юли 1877 г. е назначен за командир на Сборния отряд: III-та сотня от XXX-ти донски казашки полк (на есаул Антонов), полусотня от Владикавказкоо-осетинския полк (на сотник Александър Верешчагин), II-ри ескадрон от Лейбгвардейския казашки полк (на щаб-ротмистър Муратов), артилерийски взвод от VI-та донска конна батарея (на есаул Луизов) и VI-та сотня от XXIII-ти донски казашки полк (на есаул Лавров). Общо 400 войника и 2 оръдия. Заповедта е да действа в направлението Севлиево - Ловеч, да разпръсне османските подразделения и башибозушки тълпи, застрашаващи флангово Търново.

На 5/17 юли 1877 г. излиза със Сборния отряд от Севлиево. Около 9:30 часа разбива османските подразделения, съсредоточени при с. Аканджилари (дн. Петко Славейково). Продължава действията в посока Ловеч. От 13:30 до 18700 часа води бой с Ловешкия османски гарнизон при с. Куречли Павликяни (дн. Горно Павликене) и укрепената височина Стратеш. По петите на панически бягащия противник Сборният отряд влиза и овладява Ловеч. На Табашкия площад е отслужен благодарствен молебен. Незабавно са организирани временно градско управление и въоръжена българска стража. За действията на Сборния отряд изпраща до Главнокомандващия 2 донесения – на 5 юли от Севлиево и на 6 юли от Ловеч, които са първокласен исторически извор за Освобождението на Ловеч.

След войнатаРедактиране

Продължава службата в Руската армия. Генерал-майор от 1881 г. Командир на дивизион от Донския гвардейски казашки полк (1878-1881), Лейбгвардейския своден казашки полк (1881-1884), Лейбгвардейския казашки полк (1884-1886), III-та бригада на I-ва гвардейска кавалерийска дивизия (1886-1891). Генерал-лейтенант (1891). Окръжен началник на Таганрогския окръг на Донската казашка войска. Излиза в оставка с присвояване на военно звание генерал от кавалерията (1906).

Със започването на Първата Световна война през 1914 г. се връща в армията. Щабен офицер със звание генерал-адютант. През 1917 г. подкрепя Февруарската революция в Русия. Уволнява се от армията и емигрира. Умира през 1922 г. в гр. Банат. Погребан е в с. Кисаче, до гр. Нови Сад (дн. Сърбия).

Военни званияРедактиране

  • корнет (1857)
  • поручик (1859)
  • щабс-ротмистър (1862)
  • подполковник (1864)
  • полковник (1871)
  • генерал-майор (1881)
  • генерал-лейтенант (1891)
  • генерал от кавалерията (1906)
  • генерал-адютант (1914)

НаградиРедактиране

  • Орден „Свети Владимир“ IV ст. (1863)
  • Златно оръжие „За храброст“ (1863)
  • Орден „Свети Владимир“ III ст. (1877)
  • Орден „Свети Станислав“ I ст. (1880)
  • Орден „Света Анна“ I ст. (1884)
  • Орден „Свети Владимир“ II ст. (1887)
  • Орден „Бял орел“ (1902)

ИзточнициРедактиране

  • Известия на РИМ – Ловеч, т. V, Ловеч, 2000 г.; Тончев Теодор, Боят за Ловеч на 5 юли 1877 г., с. 116-190.
  • Русская армия в Великой войне. Картотека проекта.