Уикипедия

Горно Павликене

Го̀рно Павликѐне е село в Северна България. То се намира в община Ловеч, област Ловеч.

Горно Павликене
България
43.1032° с. ш. 24.7984° и. д.
Горно Павликене
Област Ловеч
43.1032° с. ш. 24.7984° и. д.
Горно Павликене
Общи данни
Население187 души[1] (15 март 2024 г.)
5,01 души/km²
Землище37,472 km²
Надм. височина393 m
Пощ. код5549
Тел. код06926
МПС кодОВ
ЕКАТТЕ16883
Администрация
ДържаваБългария
ОбластЛовеч
Община
   – кмет		Ловеч
Страцимир Петков
(ИТН, БВ; 2023)
Горно Павликене в Общомедия

География редактиране

Селото се намира на 12 – 13 километра югоизточно от Ловеч, в близост до пътя Ловеч-Севлиево. Северно от селото се намира висока 12 – 16 метра отвесна скала, дълга повече от километър. Южният край е сравнително равнинен. От скалата има прекрасна гледка към Стара планина.

Културни и природни забележителности редактиране

  1. постановка ¨Сватосване¨ [1]
 
 
 
 
 

Природна забележителност е така наречената „Стената“ в легенда се разказва че Крали Марко е минал през „Стената“ стъпил и останала форма на стъпка (И наистина има стъпка там). Когато е ясно времето и се качиш там се вижда цялото село, а през по-ясните дни, може да се види и връх Шипка.

На втората снимка има дупка в скалата разказва се че там един ПАРТИЗАНИН гръмнал с динамит скалата, избягал и след една седмица се скрил вътре (В дупката има Пушка, каска и скелет на човек) Дупката е около 2 – 2,5 Метра навътре

На третата снимка е показано старото кметство което се е намирало на центъра.

На четвъртата снимка автентична носия от село Горно Павликени. Групата за автентичен фолклор при читалище „Пробуда“ – Горно Павликени, e удостоена с първа награда за колекцията си от автентични носии на Фестивала на фолклорната носия – Жеравна 2008.

На пета и шеста снимка е снимана местността „Скокът“

История редактиране

На територията на селото са открити следи от къснобронзово (местн. Гергьова могила), антично(местн. Хисар) и средновековно (местността Богдановград) селища. През землището на селото минават древноримски пътища. Към 14 век по земите около река Осъм се заселват компактни групи павликяни – хора, отричащи догмите на официалната църква. Селото се споменава в османски регистри от 1479/80 година, като по това време е павликянско село с 41 домакинства.[2]

Павликяните в Горно Павликене запазват своите религиозни убеждения до 17-18 век. Постепенно приемат православната вяра, най-вероятно под въздействието на манастира „Ястреб“, намиращ се в земите на селото. По-стари названия на селото са Павликянска Калугерица, Павликян-и-Геберан(немюсюлманско Павликяни) и Киречли Павликени (варовито Павликени) до 1878 г. Допреди 250 години селото се е намирало в югоизточна посока, в местността Селище. Най-многобройно население е имало към 1940 г. – около 2400 жители. Селото се слави с ятаците и партизаните си.

Загинали жители на Горно Павликени във войните за национално обединение:

  • 1. Редник Цоню Иванов Лешнигарски. Убит на 21 октомври 1912 година край Чаталджа.
  • 2. Редник Митьо Кънчев Иванов. Убит на 4 ноември 1912 година край Чаталджа.
  • 3. Редник Баю Иванов Марков. Убит на 4 ноември 1912 година край Чаталджа.
  • 4. Редник Никола Данков Ганев. Убит на 4 ноември 1912 година край Чаталджа.
  • 5. Редник Илия Генков Топчийски. Убит на 4 ноември 1912 година край Чаталджа.
  • 6. Редник Никола Тончев Калчевски. Убит на 4 ноември 1912 година край Чаталджа.
  • 7. Редник Гено Стоянов Мичев. Убит на 4 ноември 1912 година край Чаталджа.
  • 8. Младши подофицер Васил Маринов Маринчевски. Убит през 1912 година.
  • 9. Редник Калчо Тончев Калчевски. Убит през 1912 година край Дедеагач.
  • 10. Редник Тодор Петров Рудев. Убит през 1912 година край Чаталджа.
  • 11. Редник Станю Кочев Стратев. Убит през 1912 година край Дедеагач.
  • 12. Редник Панко Гечев Дъртов. Убит през 1912 година край Чаталджа.
  • 13. Редник Митю Генков Топчийски. Убит на 20 февруари 1913 година край Одрин.
  • 14. Редник Вълко Киров Гемиджиев. Убит на 20 февруари 1913 година край Одрин.
  • 15. Редник Христо Печев Цочевски. Убит на 1 май 1913 година.
  • 16. Редник Марин Георгиев Иванов. Умира на 1 юни 1913 година в Първа дивизионна болница.
  • 17. Редник Димитър Стоянов Кирков. Убит на 4 ноември 1913 година край Пирот.
  • 18. Редник Марин Тодоров Пенев. Убит през 1913 година край Чаталджа.
  • 19. Редник Петко Иванов Дъртов. Убит през 1913 година край Чаталджа.
  • 20. Редник Васил Печев Цочевски. Убит през 1913 година край Ниш.
  • 21. Редник Гено Баев Панков. Убит на 5 ноември 1915 година край Прищина.
  • 22. Редник Илия Иванов Машевски. Убит на 5 ноември 1915 година край Прищина.
  • 23. Редник Иван Христов Панков. Убит на 7 ноември 1915 година край Дойран.
  • 24. Редник Цветко Кънчев Терзиев. Убит на 10 ноември 1915 година при Модра скала в Сърбия.
  • 25. Редник Димитър Иванов Илиевски. Убит на 15 ноември 1915 година край Дойран.
  • 26. Редник Тодор Атанасов Кунчевски. Убит през 1915 година край Черна Вода, Нишка околия.
  • 27. Редник Лишо Вълев Илиевски. Умира на 23 май 1916 година в болница.
  • 28. Редник Петко Василев Карастоянов. Убит на 6 юли 1916 година край Дойран.
  • 29. Редник Иван Петров Пенев. Убит на 16 ноември 1916 година на кота 1212 в Завоя на Черна, Македония.
  • 30. Редник Митю Тодоров Димитров. Убит на 16 ноември 1916 година на кота 1212 в Завоя на Черна, Македония.
  • 31. Старши подофицер Иван Гешев Петров. Убит на 24 ноември 1916 година край Дойран.
  • 32. Редник Гочо Тишев Гойнов. Умира от раните си в Горно Павликени на 30 ноември 1916 година.
  • 33. Редник Христо Гешев Иванов. Убит на 22 декември 1916 година край Караджалар, Добруджа.
  • 34. Редник Кочо Вълчев Стратев. Убит на 8 януари 1917 година край Дойран.
  • 35. Редник Иван Кънчев Кунев. Убит на 5 февруари 1917 година край Дойран.
  • 36. Редник Стоян Христов Илиев. Убит на 14 март 1917 година край Битоля.
  • 37. Редник Киро Цанов Киров. Убит на 14 март 1917 година край Битоля.
  • 38. Редник Иван Василев Петков. Убит на 15 март 1917 година край Дойран.
  • 39. Редник Иван Петков Шопов. Умира на 4 април 1917 година в болницата в Скопие.
  • 40. Редник Панко Гечев Рудев. Убит на 19 април 1917 година край Дойран.
  • 41. Редник Марин Митев Тричков. Убит на 24 април 1917 година край Дойран.
  • 42. Редник Велко Ганев Панчалиев. Убит на 25 април 1917 година край Дойран.
  • 43. Редник Иван Маринов Гойнов. Убит на 8 май 1917 година край Дойран.
  • 44. Редник Васил Стоянов Пенков. Убит на 8 май 1917 година край Дойран.
  • 45. Редник Иван Василев Тодоров. Убит на 8 май 1917 година край Дойран.
  • 46. Редник Трифон Ангелов Джебов. Убит на 17 май 1917 година край Дойран.
  • 47. Редник Кръстю Цонев Меразчиев. Умира на 21 май 1917 година в болницата в Габрово.
  • 48. Редник Кочо Трифонов Бешков. Убит на 22 май 1917 година край Дойран.
  • 49. Редник Васил Иванов Гадулджиев. Убит на 6 юни 1917 година край Дойран.
  • 50. Редник Васил Петров Трулов. Умира на 14 юни 1917 година в болницата в София.
  • 51. Редник Илия Маринов Дяков. Умира на 15 октомври 1917 година в софийската военна болница.
  • 52. Редник Велик Тодоров Митев. Умира на 30 март 1918 година в болницата в Ловеч.
  • 53. Редник Христо Панков Ненов. Умира на 14 май 1918 година в болницата в Скопие.
  • 54. Редник Иван Маринов Рудев. Убит на 19 септември 1918 година край Дойран.
  • 55. Младши подофицер Гено Рачев Гъзев. Убит на 19 ноември 1918 година край Дойран.
  • 56. Ефрейтор Гено Стоянов Телкиев. Убит край Дойран.
  • 57. Редник Хичко Тодоров Василев. Убит на 21 март 1919 година край Битоля.
  • 58. Редник Вълю Иванов Вълев. Умира в болница през 1922 година.
  • 59. Редник Кънчо Иванов. Изчезнал от 10 октомври 1915 година.
  • 60. Редник Велко Гечев Иванов. Изчезнал от 10 октомври 1915 година.
  • 61. Редник Васил Михалев Баев. Безследно изчезнал в Сърбия през 1916 година.
  • 62. Редник Киро Митев Чернев. Безследно изчезнал от 21 септември 1918 година.
  • 63. Редник Васил Маринов Тошев. Безследно изчезнал в Сърбия.

Втора Световна Война:

  • 64. Поручик Иван Вътев Станев. Убит на 17 март 1945 година недалеч от Драва-Соболч, в района на Циганско село.

Религии редактиране

ПРАВОСЛАВНИ ХРИСТИЯНИ.

Редовни събития редактиране

Събор на селото се провежда на 21 ноември всяка година. Всеки 1 май се дава курбан за жертвите от селото през първата и втората световна война.

Личности редактиране

Външни препратки редактиране

  1. ↑ www.grao.bg
  2. ↑ Радева, Донка. Павликяни и павликянство в Българските земи. Архетип и повторения VII-XVII век. София, Парадигма, 2015. ISBN 978-954-326-241-0. с. 355.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Горно_Павликене&oldid=11173039“.