Алексей Маресиев

съветски летец

Алексей Маресиев (на руски: Алексе́й Петро́вич Маре́сьев) е съветски летец от Втората световна война. Удостоен със званието Герой на Съветския съюз. Майор от Съветската армия.

Алексей Маресиев
съветски летец
Alexej Maresjev, asi 1943

Звание майор
Години на служба 1937 – 1946
Служи на Red Army flag.svg Червена армия
Род войски ВВС СССР
Военно формирование 63-ти гвардейски изтребителен авиационен полк
Битки/войни

Втора световна война

Награди Герой на Съветския съюз, Ленин (орден), Октомврийска революция (орден) Червено знаме (орден, СССР) и др.

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
18 май 2001 г. (84 г.)
Погребан Новодевическо гробище, Москва, Русия
Друга дейност Секретар на Съветски комитет на ветераните от войната
Алексей Маресиев в Общомедия

Прототип е на летеца Алексей Мересиев, описан в „Повест за истинския човек“ на Борис Полевой.

БиографияРедактиране

Роден е на 20 май 1916 г. в гр. Камишин, Волгоградска област в работническо семейство. Остава без баща още на 3-годишна възраст, който умира, малко след като се прибира от фронта след края на Първата световна война.

Завършва 8 клас в местно училище, след което учи за стругар. След завършването си подава документи в Московския авиационен институт, но от Комсомола го изпращат да участва в изграждането на град Комсомолск на Амур в Далечния изток. Едновременно с работата си в тайгата записва задочни курсове (заочный рабфак, рус.) в Московския авиационен институт, като два пъти му отказват заради прекарана в детството малария която му оставя ревматизъм.

Призован е в редиците на Червената армия през 1937 г. Служи в 12-и авиационен полк. Изпратен е в Батайската авиационна школа за подготовка на военни летци. Завършва я през 1940 г. Продължава да работи в школата като инструктор-летец.

Втора световна войнаРедактиране

Извършва своя първи боен полет на 23 август 1941 г. в района на Кривой Рог. Като пилот от 580-и изтребителен авиационен полк сваля германски боен самолет Ju-52. В края на март 1942 г. вече има 4 свалени германски самолета.

На 4 април 1942 г., във въздушен бой над Дамянския плацдарм (Новгородска област), е свален от вражески изтребител. Прави опит да приземи повредения самолет върху замръзнало езеро, но твърде рано спуска колесника. Самолетът бързо започва да губи височина и пада в близката гора. Вследствие на удара в земята са наранени тежко ходилата на двата му крака.

18 денонощия пълзи през замръзналата гора, хранейки се с плодове, корени и дребни животни. Вследствие от контузията и премръзването на ходилата краката му са ампутирани в московска болница. Поставят му протези и след дълги и упорити тренировки получава разрешение да се върне в армията. Отново се учи да лети в 11-а запасна авиационна бригада, разположена в гр. Иваново.

През юни 1943 г. А. П. Маресиев се връща в строя. Воюва в Битката при Курск в състава на 63-ти гвардейски авиационен полк, става заместник-командир на ескадрила. През август 1943 г. във въздушен бой сваля 3 изтребителя FW-190 на Луфтвафе, за което е удостоен със званието Герой на Съветския съюз.

Общо във Втората световна война има 11 доказани въздушни победи, в това число – 7 след ампутацията.

Следвоенни годиниРедактиране

След края на войната е назначен за инспектор в авиационните училища. През 1956 г. Маресиев защитава дисертация по история.

Подвигът му е описан в книгата „Повест за истинския човек“ на руския съветски писател Борис Полевой.

На 18 май 2001 г., в Театъра на Руската армия, малко преди началото на тържествена вечер по случай неговата 85-годишнина, Маресиев получва масивен инфаркт и умира минути по-късно. Тържествената вечер се състои, но започва с минута мълчание. Съболезнования на семейството му поднася президентът на Русия Владимир Путин.

Алексей Петрович Маресиев е погребан в Новодевическото гробище в Москва.

Външни препраткиРедактиране