Новгородска област
Новгородска област е субект на Руската Федерация, в Северозападния федерален окръг[1]. Площ 54 501 km2 (49-о място по големина в Руската Федерация, 0,32% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 606 305 души (70-о място в Руската Федерация, 0,41% от нейното население). Административен център град Велики Новгород. Разстояние от Москва до Велики Новгород 606 km.
Новгородска област | |
Субект на Руската федерация | |
Новгородска област на картата на Русия | |
Страна | Русия |
---|---|
Адм. център | Велики Новгород |
Площ | 54 501 km² |
Население | 606 305 души (2018) 11,1 души/km² |
Адм. център | Велики Новгород |
Федерален окръг | Северозападен федерален окръг |
Губернатор | Сергей Митин |
Часова зона | UTC +3 |
МПС код | 53 |
Официален сайт | www.novreg.ru |
Новгородска област в Общомедия |
Историческа справка
редактиранеНа територията на Новгородска област се намират едни от най-старите руски градове: Велики Новгород – за първи път се споменава в древните летописи през 859 г. под името Новгород Велики. От началото на втората половина на ІХ в. е известен като най-значителния град в северозапада на Русия. От Х до ХІІ в. е в пределите на Киевска Рус. Други стари селища са Холм (от 1144 г., град от 1777 г.) и Старая Руса (от 1167 г.). През ХVІІІ в. за градове са утвърдени: Боровичи и Валдай (1770 г.) и Солци (1781 г.). Новгородска област е образувана на 5 юли 1944 година.
Географска характеристика
редактиранеНовгородска област се намира в северозападната част на Европейска Русия, в Северозападния федерален окръг. На север граничи с Ленинградска област, на североизток – с Вологодска област, на югоизток и юг – с Тверска област и на запад – с Псковска област. В тези си граници заема площ от 54 501 km2 (49-о място по големина в Руската Федерация, 0,32% от нейната площ).[2]
Разположена е в северозападната част на Източноевропейската равнина и по характера на релефа може да бъде разделена на две части – равнинна западна и възвишена и хълмиста източна. Западната част е заета от обширната и заблатена Приилменска низина. На югоизток се простира хълмисто-моренното Валдайско възвишение (височина до 296 m), по което преминава главния вододел между Балтийско и Каспийско море. Възвишението е стъпаловидно терасирано над Приилменската низина и е силно разчленено от долините на реките. На североизток в пределите на областта попада част от Тихвинския рид (Тихвинска гряда) с височина до 280 m.[2]
Климатът на областта е умереноконтинентален. Зимата е мека и снежна със средна януарска температура от -7,5 °C до -10,2 °C, а лятото е умерено топло със средна юлска температура от 16,5 °C до 17,5 °C. Годишна сума на валежите е 700 – 800 mm. Вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е от 119 до 132 дни.[2]
На територията на областта протичат около 15 хил. реки (с дължина над 1 km) с обща дължина над 38 хил.km и принадлежат към два водосборни басейна: на река Нева (над 97%), вливаща се в Балтийско море и на река Волга (под 3%), вливаща се в Каспийско море. Най-големите реки принадлежащи към водосборния басейн на река Нева са: Мста, Пола, Ловат и Шелон, вливащи се чрез делти в езерото Илмен, от което изтича река Волхов, вливаща се в Ладожкото езеро. Най-голямата река принадлежаща към водосборния басейн на Волга е левият ѝ приток река Молога, протичаща през крайната източна част на областта. По-голямата част от реките в областта имат спокойно течение и малка скорост, а тези протичащи през Валдайското възвишение са по-бързи и с по-дълбоки долини. Подхранването на реките е смесено с преобладаване на снежното (50 – 60%). За тях е характерно високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, нарушавано от епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове предимно през есента и ясно изразено зимно маловодие. Замръзват в края на ноември или началото на декември, а се размразяват в началото на април.[3]
В Новгородска област има над 2,5 хил. естествени и изкуствени водоеми с обща площ над 1,7 хил.km2, в т.ч. около 1,6 хил. езера с площ над 10 дка. Значително част от новгородските езера са с ледников произход. На изток се срещат карстови езера, а има и множество крайречни (старици) езера и езера в делтите на реките, вливащи се в езерото Илмен. Най-голямото езеро в областта и едно от най-големите в Русия е езерото Илмен. Други по-големи езера са Селигер (северната му акватория) в басейна на река Волга, Валдайско, Ужинско, Веле, Пирос и др. Блатата заемат 10,06% от територията на областта – 5483 km2, като на границата между Новгородска и Псковска област е разположена една от най-големите блатни системи в Европа – Полистово-Ловатската блатна система.[3]
Почвите са предимно ливадно-подзолисти, заблатени на северозапад. Горите заемат над 50% от територията на областта. На север и североизток са се съхранили иглолистни гори (смърч, бор), а на запад – широколистни (бреза, осика, дъб). Около 7% са заети от пасища, разпространени предимно по бреговете на езерото Илмен.[2]
Население
редактиранеНа 1 януари населението на Новгородска област наброява 606 305 души (70-о място в Руската Федерация, 0,41% от нейното население). Гъстота 11,12 души/km2. Градско население 71,54%. При преброяването на населението на Русия през 2010 г. етническият състав на областта е следния: руснаци 530 280 души (95,06%), украинци 7025 (1,19%), цигани 3598 (0,61%), беларуси 3438 (0,58%), други 15 054 (2,55%).
Административно-териториално деление
редактиранеВ административно-териториално отношение Новгородска област се дели на 1 областен градски окръг, 21 муниципални района, 10 града, в т.ч. 3 града с областно подчинение (Боровичи, Велики Новгород и Старая Руса) и 7 града с районно подчинение и 11 селища от градски тип.
Административна единица | Площ (km2) |
Население (2018 г.) |
Административен център | Население (2018 г.) |
Разстояние до Велики Новгород (в km) |
Други градове и сгт с районно подчинение |
---|---|---|---|---|---|---|
Областни градски окръзи | ||||||
І. Велики Новгород | 90 | 222 594 | гр. Велики Новгород | 222 594 | ||
Муниципални райони | ||||||
1. Батецки | 1592 | 5428 | пос. Батецки | 2258 | 62 | |
2. Боровички | 3138 | 65 116 | гр. Боровичи | 50 896 | 177 | |
3. Валдайски | 2702 | 23 776 | гр. Валдай | 14 379 | 140 | |
4. Волотовски | 995 | 4906 | пос. Волот | 2236 | 147 | |
5. Демянски | 3199 | 10 760 | сгт Демянск | 4453 | 181 | |
6. Крестецки | 2791 | 12 109 | сгт Крестци | 7904 | 85 | |
7. Любитински | 4486 | 8857 | сгт Любитино | 2535 | 235 | Неболчи |
8. Маловишерски | 3281 | 15 217 | гр. Малая Вишера | 11 015 | 93 | |
9. Марьовски | 1819 | 4315 | с. Марьово | 2297 | 234 | |
10. Мошенски | 2568 | 6421 | с. Мошенское | 2229 | 228 | |
11. Новгородски | 4596 | 63 413 | гр. Велики Новгород | Панковка, Пролетарий | ||
12. Окуловски | 2521 | 21 908 | гр. Окуловка | 10 470 | 140 | Кулотино, Угловка |
13. Парфински | 1591 | 13 019 | сгт Парфино | 6784 | 116 | |
14. Пестовски | 2110 | 20 683 | гр. Пестово | 15 461 | 314 | |
15. Поддорски | 2954 | 4040 | с. Поддоре | 1860 | 158 | |
16. Солецки | 1423 | 16 951 | гр. Солци | 8995 | 78 | |
17. Староруски | 3111 | 43 469 | гр. Старая Руса | 29 019 | 99 | |
18. Хвойнински | 3186 | 14 697 | сгт Хвойная | 5985 | 258 | |
19. Холмски | 2179 | 5384 | гр. Холм | 3445 | 201 | |
20. Чудовски | 2332 | 20 901 | гр. Чудово | 14 730 | 75 | |
21. Шимски | 1837 | 11 558 | сгт Шимск | 3726 | 48 |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Новгородской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
Селско стопанство
редактиранеОтглежда се свине, птици; едър рогат добитък, фуражни култури, картофи, зеленчуци; зърнени култури.
Площ обработваема земя: | ||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
година | 1959 | 1990 | 1995 | 2000 | 2005 | 2010 | 2015 | |||||
хиляди хектара | 567[4] | 484,8[5] | 371,8 | 280,1[5] | 180,6[6] | 181,4 | 178,5[6] |
Външни препратки
редактиранеОфициален сайт на Новгородска област Архив на оригинала от 2011-12-25 в Wayback Machine..
Източници
редактиране- ↑ Калуцкова Н.Н., Горячко М.Д. и др. Новгородска област (Новгородская область) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 23. Николай Кузански – Океан [Николай Кузанский – Океан]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2013. ISBN 978-5-85270-360-6. с. 767. Посетен на 29 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-29 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б в г ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Новгородска област
- ↑ а б ((ru)) «Вода России» – Новгородска област
- ↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
- ↑ а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))