Ален Турен

френски социолог

Ален Турен (на френски: Alain Touraine) е френски социолог.

Ален Турен
Alain Touraine
френски социолог
Роден
Починал
9 юни 2023 г. (97 г.)
ПогребанМонпарнаско гробище, Париж, Франция
Учил вЕкол нормал (Париж)
Висше училище за обществени науки
Парижки университет
Научна дейност
ОбластСоциология
Работил вВисше училище за обществени науки
Семейство
Уебсайт
Ален Турен в Общомедия

Биография

редактиране

Учи история и философия в Екол Нормал Сюпериор в Париж и завършва образованието си в САЩ през 1952, където се запознава със структурно-функционалната социология на Т. Парсънс.

Основните интереси на Турен са социалните движения през 60-те и 70-те години на 20 век (пацифистки, работнически, младежки, феминистки, регионални, в страни от „Третия свят“ и др.) и новите колективни субекти на социалните действия.

Ален Турен е един от съвременните френски социолози, които обръщат голямо внимание на развитието на социологията в днешно време и нейното изменение спрямо ценностите на отделните общества в периода на глобализацията. Турен се занимава с проблемите на индустриалната социология и социологията на труда. Прави социологически анализи на раждането на политическото движение „Солидарност“ от началото на 80-те години и на социално-политическите проблеми на развитието в обществата от Източна Европа през 90-те години.

След като създава през 1958 г. Лаборатория за индустриална социология, превърнала се през 1970 г. в център за изучаване на социални движения, Ален Турен основава през 1981 г. Център за Анализи и социологическа интервенция. За първи път формулира основните принципи и понятия на концепцията „акционализъм“ – теория за социалното действие, при която обществото се изгражда като система, способна да се самосъздава, активира и променя посредством различни начини на изграждане на социални актьори. Турен защитава тезата, че в съвременната социология се налага вече несъответствието между света на системите и света на субектите, тоест връзката между субект и система не е пряка – те са свързани чрез опосредствена система и това именно политическата система, която от своя страна е определяща за демокрацията. Ето защо и темата за връзката между постиндустриалното общество и режима на демокрация залягат силно в трудовете на Торен. Една от основните му книги „Що е демокрация?“(1994) е посветена именно на дефиницията на този политически режим и връзката му с гражданското общество в съвремието.

В Полша наблюдава зараждането на опозиционния профсъюз „Солидарност“ и през 1983 пише научното съчинение „Солидарност: анализ на едно социално движение“.

Ален Турен е известен в Латинска Америка и континентална Европа, но не е много популярен в англосаксонските страни.

Турен умира на 9 юни 2023 година в Париж.

Признание и награди

редактиране

Ален Турен е доктор хонорис кауза на:

Ален Турен също така е почетен член на Американската академия на изкуствата и науките и Полската академия на науките, както и носител на Ордена на Почетния Легион и на Ордена за заслуги на Франция.

През 2010 г. е отличен с Наградата на принца на Астурия в раздел „Комуникации и хуманитаристика“.[3]

Библиография

редактиране
  • Sociologie de l’action (1965)
  • Le mouvement de Mai ou le communisme utopique (1968)
  • La Société post-industrielle (1969)
  • Production de la société (1973)
  • Pour la sociologie (1974)
  • Lutte étudiante (1978)
  • Solidarité (1982)
  • Le Retour de l’acteur (1984)
  • La parole et le sang (1988)
  • Critique de la modernité (1992)
  • Le voix et le regard: Sociologie des mouvements sociaux (1993)
  • Qu’est-ce que la démocratie? (1994)
    Що е демокрация. Превод от френски Евгения Грекова. София: Колинс – 5, 1994, 236 с.
  • Pourrons-nous vivre ensemble? Égaux et différents (1997)
  • Comment sortir du libéralisme? (2001)
  • Un nouveau paradigme. Pour comprendre le monde d’aujourd'hui (2005)
  • Le monde des femmes (2006)
  • Penser autrement (2007)
  • Si la gauche veut des idées (avec Ségolène Royal) (2008)
  • Après la crise (2010)
  • Carnets de campagne (2012)
  • La Fin des sociétés (2013)
  • Nous, sujets humains (2015)
  • Le nouveau siècle politique (2016)
  • Défense de la modernité (2018)

Литература за него

редактиране
  • Penser le Sujet. Autour d'Alain Touraine/ François Dubet, Michel Wieviorka (eds). Paris: Fayard, l995
  • Alain Touraine/ Jon Clark, Marco Diani (eds). London; Washington: Falmer Press, l996

Източници

редактиране
  1. Alain Touraine - Discurs d'investidura // UOC - Universitat Oberta de Catalunya, 20 de junio de 2007.
  2. San Marcos al Día - Noticias UNMSM // 5 de mayo de 2008. Архивиран от оригинала на 2008-05-05. Посетен на 2018-05-20.
  3. Los sociólogos Touraine y Bauman ganan el Príncipe de Asturias de Comunicación, 20 minutos, 27 de mayo de 2010.

Външни препратки

редактиране