Пацифизмът (от латински: pacificus – „творящ мир“, съставено от pax – „мир“, и facio – „правя“), или движение за мир, е антивоенно движение, чиито участници се борят за предотвратяване на войните главно чрез осъждането им.

Знак на пацифизма
Световен ден на молитвата за мир, Асизи, Италия, 2011 г.

Пацифистите осъждат всякакво военно действие, дори освободителните въстания и войни. Те вярват, че войната може да бъде предотвратена по пътя на дипломацията, убеждението и мирните изяви. Пацифизмът е движение на хора с различни политически убеждения.

Пацифистките разбирания съществуват още в старите времена. Такива реакции са описани още в комедия на Аристофан, в която 2 героини решават да принудят мъжете си да сключат мир, като ги отлъчат дотогава от семейното ложе.

Първите пацифистки организации възникват през втората половина на XIX век сред интелектуалците във Великобритания и САЩ. Особено голямо разпространение това движение има през 1880-те и 1890-те години. По онова време в тези движения се вливат и хора със социалистическа ориентация. Оттогава пацифизмът е възприеман от лидерите на комунистическите движения като антиимпериализъм и те се стремят да привлекат пацифистите за идеите на комунизма.

След Втората световна война, особено след разработването на ядрени оръжия за масово поразяване, пацифистките движения се разрастват и въвличат широки маси хора. Съвременната проява на пацифизма включва движението на хипитата в края на 1960-те и началото на 1970-те години. Пацифизмът в САЩ се свързва най-вече с протестни действия срещу войната във Виетнам – изгаряне на военните книги, отказ на мобилизираните младежи да отидат във военните поделения и т.н.

Най-новите пацифистки организации са близки до левите политически кръгове и най-често си сътрудничат с екологическите организации – зелените.

Символ на принадлежност към пацифизма е знакът, изработен от лорд Бъртран Артър Уилям Ръсел – британски аристократ, философ, есеист, логик и математик, Нобелов лауреат, през 1950 г. Ръсел инциира провеждането на Първата пъгуошка конференция с минифеста си, подписан и от Алберт Айнщайн. За първи път Ръсел използва знака на пацифизма през 1958 г. Той е комбинация от семафорните знаци за буквите „N“ и „D,“ началните букви на Nuclear Disarmament (ядрено разоръжаване).

Съществен принос в световното пацифистко движение имат Лев Толстой, Махатма Ганди и Джон Ленън. „Бащата на ядрената физика“ Нилс Бор категорично отказва да участва в проект Манхатън по ядрената програма на САЩ.[1]

В изкуството голямо явление оказват антивоенни филми като американските „Коса“ от 1979 г. на режисьора Милош Форман (по едноименния Бродуейски мюзикъл) и „Апокалипсис сега“ (1979). Американската боксова легенда Мохамед Али отказва да служи във ВС на САЩ и да участва във Виетнамската „мръсна война“, изгубвайки световната боксова корона, парите след нея, приятелството на много видни личности в САЩ и дори за кратко свободата си.[2]

ИзточнициРедактиране

  1. Гоудсмит, С. Мисия „Алсос“, Издателство „Отечествен фронт“, 1963 г.
  2. Мохамед Али, „Биография“. Кato.koshachek.com. Посетен на 10 декември 2021 г.

Външни препраткиРедактиране