Вижте пояснителната страница за други личности с името Алесандро Гонзага.

Алесандро I Гонзага (на италиански: Alessandro I Gonzaga; * 1496, † август 1530 в Неапол, Неаполитанско кралство) от род Гонзага е първият граф на Новелара, Баньоло и Кортенуова от 1515 г. до 26 февруари 1530 г., както и господар на водния канал на Новелара, на Санта Мария, Сан Томазо и Сан Джовани в Реджано, венециански патриций.

Алесандро I Гонзага
граф на Новелара, Баньоло и Кортенуова
Роден
1496 г.
Починал
август 1530 г. (34 г.)
Управление
Период15151530
ПредшественикДжампиетро I Гонзага
НаследникФранческо II Гонзага
Други титлигосподар на водния канал на Новелара, на Санта Мария, Сан Томазо и Сан Джовани в Реджано, венециански патриций
Герб
Семейство
РодГонзага: Гонзага ди Новелара е Баньоло
БащаДжампиетро I Гонзага
МайкаКатерина Торели
СъпругаКостанца да Кореджо
ДецаФранческо II Гонзага
Камило I Гонзага
Шипионе Гонзага
Алесандра Гонзага
Алфонсо I Гонзага

Произход

редактиране

Той е син на Джампиетро I Гонзага (* 1469, † 1515), господар и впоследствие граф на Новелара, и на съпругата му Катерина Торели († 1530). Внук е по бащина линия на Франческо I Гонзага-Новелара, господар на Новелара, и на Костанца Строци, а по майчина – на Франческо Торели, граф на Монтекиаруголо, и на Тадеа Пио. Има четири братя и пет сестри:

  • Франческо (* 1494, † 1512)
  • Пиро (* 1499,от † 1528), имперски капитан
  • Джулио Чезаре (*1505, † 1550), патриарх на Алесандрия;
  • Анибале (* 1507, † 1537), офицер от френската армия;
  • Костанца († 1510);
  • Изабела (* ок. 1498, † 1561), съпруга на граф Камило Пеполи от Болоня
  • Джулия, съпруга на граф Николо д'Арко;
  • Камила (*1500, † ок. 1561), съпруга на граф Алесандро да Порто ди Виченца;
  • Елеонора (* ок. 1513), съпруга на граф Шипионе Колалто

Биография

редактиране

На 20 май 1518 г. получава диплома от император Максимилиан I, която дава на потомците му Графство Новелара и Баньоло. Така се слага край на много дълга вражда, която занимава неговия предшественик и четиримата му братовчеди през целия му живот, от които само един, Кристофоро, продължава да предявява претенции.

На 5 юли същата година Алесандро се жени за Костанца да Кореджо, дъщеря на Джиберто VII, господар на Кореджо. Този брак, заедно с този на братовчед му Ерколе с Мадалена Торели, позволява на клона Гонзага ди Новелара е Баньоло да установи добри отношения с близките Сеньория Кореджо и Херцогство Гуастала.

Той продължава рекултивацията, започната от баща му в района на Терени Нуови, и урежда там да бъде построена църква, посветена на Свети Бернардин от Сиена. Голям тласък е даден и на строителното разширяване в Новелара. Той построява първите сгради на днешния пл. „Унита д'Италия“, изоставен по това време, и продължава строителството на новата църква „Свети Стефан“.

Нетърпелив да увеличи владението си, Алесандро I през 1521 г. започва да купува някои владения и замъци от други благороднически семейства. От Полидоро Палавичино придобива замъците в Монтичели д'Онджина, Дзибело, Тицано, Балоне и някои имоти в Генуа за обща цена от 75 000 имперски лири. След смъртта на Палавичино братята му оспорват продажбата, решени да си върнат всичко. Резултатът е много дълъг спор, продължил повече от четиридесет години, в който участва и папата, който нарежда всички активи, с изключение на Монтичели д'Онджина, да бъдат иззети от херцога на Парма. През 1564 г. Гонзага и Палавичини постигат споразумение: владенията ще бъдат върнати и в замяна сумата, изразходвана от Алесандро I, ще бъде възстановена. През 1527 г. Алесандро I купува и замъка в Галиера, който по-късно също е върнат.

Подобно на други членове на семейството си той е военен. Полковник от императорската армия, той също е военен губернатор на Пиаченца. В сърцето на битките между Карл V и Франсоа I Новелара се озовава между два опасни огъня, като френските войски са настанени в Кореджо, а имперските – в Гуастала. Благодарение на помощта на Алберто Пико той успява да избегне грабежи и набези в графството, но в замяна трябва да предаде брат си Анибале на французите.

След това той има щастлива кариера в трансалпийската армия, докато достига чин полковник. След като се присъединява към императорските сили, през 1527 г. се придвижва с тяхната армия към Рим. Тук, след като ужасното разграбване приключва, Алесандро I откупува венецианския посланик Доменико Вениер, който след болезнено събитие бяга от семейство Гонзага. Въпреки че не прави повече искания за плащане, Алесандро I получава в замяна от венецианците регистрацията в патрицианския регистър на града. Графът на Новелара купува църковни мебели и произведения на изкуството от войниците, за да обзаведе църквите в своята малка държава. През 1529 г. се бие в Неапол за Филибер дьо Шалон, принц Орански, и по-късно се присъединява към войските на Фабрицио Марамалдо. След това участва в обсадата на Флоренция. След това стига до Неапол, където се подготвя експедицията срещу турците в Унгария. В град Кампаня той страда от симптомите на заболяване, причинено от плуване в Арно, и в края на август 1530 г. умира на 34 г.

Брак и потомство

редактиране

∞ 1518 за Костанца да Кореджо († 19 август 1563), дъщеря на Джиберто VII да Кореджо, граф на Кореджо, и на Виоланта Пико дела Мирандола, от която има четири сина и една дъщеря:

Източници

редактиране
  • Gian Paolo Barilli, Alessandro Gonzaga fra Carlo V e Francesco I, Reggio Storia n° 63, aprile-giugno 1994,
  • Vincenzo Davolio, Memorie Storiche della Contea di Novellara e dei Gonzaghi che vi dominarono, 1833
  • Pompeo Litta, Famiglie celebri d'Italia. Gonzaga di Mantova, Torino, 1835.
  • Adelaide Murgia, I Gonzaga, Milano, Mondadori, 1972
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Alessandro I Gonzaga в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​