Италианският език (italiano или lingua italiana) е език от романския клон на индоевропейските езици, произлязъл от простонародния латински език на Римската империя. По исторически и по географски причини той (заедно със сардинския) е романският език, който се различава най-малко от латинския.[1][2][3][4]

Италиански език
lingua italiana
/itaˈljaːno/
СтранаИталия, Швейцария и др.
РегионЮжна Европа
Говорещи58 милиона
Писменостлатиница
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Италийски
..-Романски
...-Итало-западни
....-Итало-далматински
.....→Италиански
Официално положение
Официален в Италия
Ватикана
Сан Марино
Суверенен Малтийски орден Суверенен Малтийски орден
Швейцария
Европейски съюз
Малцинствен в Словения
Хърватия
РегулаторAccademia della Crusca
Кодове
ISO 639-1it
ISO 639-2ita
ISO 639-3ita
Италиански език в Общомедия

Говорен от около 85 милиона души по света и майчин език на 67 милиона души (2024),[5] италианският е официален език на Италия, Сан Марино и Швейцария (кантони Тичино и Граубюнден) и е основният език на Ватикана. Има официален статут на малцинствен в Хърватия и в някои области на Словенска Истрия. Говори се и от големите общности на имигранти и емигранти в Северна и Южна Америка и Австралия. Той е включен в езиците, обхванати от Европейската харта за регионалните или малцинствените езици в Босна и Херцеговина и в Румъния, въпреки че не е нито съофициален, нито защитен език в тези страни.[6]

Италианският е основен език в Европа, като е един от официалните езици на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и един от работните езици на Съвета на Европа. Това е третият най-разпространен роден език в Европейския съюз (13% от населението на ЕС) и се говори като втори език от 13,4 милиона граждани на ЕС (3%).[7][8][9] Включвайки говорещите италиански език в европейски страни извън ЕС (като Швейцария, Албания и Обединеното кралство) и на други континенти, общият брой говорещи е приблизително 85 милиона.[10] Италианският е основният работен език на Светия престол, служещ като лингва франка в римокатолическата йерархия, както и като официален език на Суверенния Малтийски орден. Италианският има значителна употреба в музикалната терминология и операта с множество италиански думи, отнасящи се до музиката, които са станали международни термини, възприети в различни езици по света.

Италианският е класиран на 23-то място сред езиците по брой говорещи в света и в Италия се използва от приблизително 58 милиона жители.[11] През 2015 г. той е майчиният език на 90,4% от жителите на Италия.[12] В Италия той се използва широко за всички видове комуникация в ежедневието и широко преобладава в националните медии, в публичната администрация на Италианската държава и в издателската дейност. Някои говорещи италиански език са родени двуезични: те говорят както италиански (или в неговата стандартна форма, или в регионалните ми разновидности), така и местен език на Италия – най-често езикът, който се говори у дома в тяхното място на произход.

Страните със сравнително значителен брой италианоговорещи са Албания, Аржентина, Австралия, Белгия, Босна и Херцеговина, Бразилия, Канада, Хърватия, Малта, Египет, Еритрея, Франция, Германия, Израел, Либия, Лихтенщайн, Люксембург, Парагвай, Филипините, Пуерто Рико, Румъния, Саудитска Арабия, Словения,Тунис, Обединените арабски емирства, Обединеното кралство, Съединените щати и Венецуела.[5]

Книжовният италиански е силно повлиян от тосканския диалект и е междинен между романските говори в Северна Италия и итало-далматинските говори в Южна Италия.

За разлика от повечето романски езици италианският е запазил разликата между кратките и удвоените съгласни в латински. От всички романски езици италианският е най-консервативен в речниковия си състав, макар че е напълно изгубил склонитбената система при имената (запазена отчасти в румънския).

Историята на италианските говори е дълга и сложна, но съвременният книжовен език се оформя сравнително късно. Най-ранните писмени паметници на език, по-близък до италианските говори, а не на простонароден латински език, датират от втората половина на 10 век.

Това, което впоследствие ще се нарече италиански език, се оформя в творчеството на Данте Алигиери, които използва смесица от тоскански диалект и сицилиански говори в своята „Божествена Комедия“. Поради огромната популярност на творбата, нейният език постепенно се превръща в „lingua franca“ за населението на Апенинския полуостров.

Поради вековната политическата разпокъсаност на Апенинския полуостров местните говори и диалекти продължават да играят важна роля в съвременна Италия. Разликата между език и диалект е доста условна, но все пак за отделни езици се смятат неаполитанският, венецианският, сардинският, фриулийският, сицилианският.

Фонетика

редактиране

Гласни звукове

редактиране

В италиански има 7 гласни звука: /a/, /e/, /ɛ/, /i/, /o/, /ɔ/, /u/. Двойките /e/-/ɛ/ (тясно – широко е) и /o/-/ɔ/ (тясно – широко о) се записват с една и съща буква и това води до известно объркване у изучаващите италиански, макар че в повечето италиански говори съществуват и двата звука. Например в Северна Италия казват „perché“ [perˈkɛ] (защо) и „senti“ [ˈsenti] (слушай!), докато в централна и южна Италия казват [perˈke] и [ˈsɛnti]. Тези звукове обаче са различни, сравни [ˈpeska] (риболов) и [ˈpɛska] (праскова), които се пишат еднакво: pesca.[13]

Съществуват дифтонги: (uo, iu, ie, ai), но в тях винаги участва неударено /u/ или /i/ преди или след ударена гласна. Неудареното /u/ в дифтонг има стойност на полугласна /w/, а неударено /i/ – на /j/, сравни: buono [ˈbwɔno] (добър), ieri [ˈjɛri] (вчера).

Трифтонгите са сравнително редки: например continuiamo (продължаваме), miei (мои), suoi (негови), aiuola (леха).

Съгласни звукове

редактиране
Съгласни в италианския[14]
дву-
бърнени
устнено-
зъбни
венечни зад-
венечни
небни задно-
небни
носови m n ɲ
преградни p, b , k, g
преградно-проходни t̪s̪, d̪z̪ ,
проходни f, v s, z ʃ
трептящи r
странични l ʎ
полугласни j w

Носовите съгласни се уеднаквяват с намиращите се зад тях съгласни: например заднонебни съгласни (/k/ или /g/), които преминават в [ŋ].

В италианския са присъщи удвоените съгласни, които са с по-голяма дължина. По дължина се различават всички съгласни освен /ʃ/, /ʦ/, /ʣ/, /ʎ/ /ɲ/, които са винаги удвоени, и /z/, която е винаги кратка.

Диалекти

редактиране

Всеки един от двадесетте региона на Италия се характеризира с локален диалект, който може да бъде както близък с книжовния италиански език, така и различен от него. От историческа гледна точка се смята, че тосканският диалект е най-близък до италианския език, но поради значителната глобализация на Северна Италия през последните години, реално се забелязва, че най-„чист“ италиански език се говори в региона Ломбардия, където броят на имигрантското население е най-високият за страната – над милион и половина души.

В Южна Италия диалектите се различават по-осезаемо от книжовния италиански език, тъй като са силно повлияни от езиците, които са били говорени там в древността – като гръцки и арабски. Речта на два от регионите – Кампания и Сицилия – е със статут на отделен език. Неаполитанският и сицилианският език са различни от италианския по звуков и граматичен състав, като неаполитанците и сицилианците, де факто, се смятат за двуезични. Въпреки че официалната комуникация и учебните процеси и в двете области се осъществяват изцяло на италиански език, в ежедневието си населението продължава да комуникира изцяло на локалния си език.

Граматика

редактиране

Литература

редактиране

Източници

редактиране
  1. Romance languages.in Encyclopedia Britannica
  2. H. J. Fleure, The peoples of Europe. ISBN 9781176926981.
  3. Hermathena
  4. Margaret E. Winters, Historical Linguistics: A cognitive grammar introduction. 8 maggio 2020. ISBN 9789027261236.
  5. а б World Population Review // Посетен на 15 March 2024.
  6. MULTILINGVISM ŞI LIMBI MINORITARE ÎN ROMÂNIA // Посетен на 13 June 2019. (на румънски)
  7. Europeans and their languages - Report - en // europa.eu. с. 10 and 19.
  8. Keating, Dave. Despite Brexit, English Remains The EU's Most Spoken Language By Far // Forbes. Посетен на 7 February 2020. (на английски)
  9. Europeans and their Languages Архив на оригинала от 6 януари 2016 в Wayback Machine., Data for EU27 Архив на оригинала от 29 април 2013 в Wayback Machine., published in 2012.
  10. Italian — University of Leicester // .le.ac.uk. Архивиран от оригинала на 2014-05-02. Посетен на 22 October 2015.
  11. Italian
  12. L'uso della lingua italiana, dei dialetti e di altre lingue in Italia
  13. Berloco 2018.
  14. Rogers, Derek & Luciana d'Arcangeli. Italian // Journal of the International Phonetic Association. 2004. с. 117 – 121.

Вижте също

редактиране

Външни препратки

редактиране