Алилуята (на иврит: הַלְלוּיָהּ‎, [hælɨˈluːjə]) е библейската, литургична акламация, означаваща „хвалете Йехова (Бог)“.[1]

Това славословие е многократно употребено в Псалтира.[1] Тя се появява в еврейската Библия в няколко псалми. Обикновено в началото или в края на псалма, или и на двете места.[2] Тъй като думата „алилуя“ не е преминала в българския език направо от иврит, а е възприето гръцкото езиковно посредничество, тя идва с византийското си произношение.[1] Думата „алилуя“ преминава сравнително рано чрез старобългарските преводи на сакралните текстове.[1]

Източници редактиране

  1. а б в г Произход и значение на думата „Алилуя“ // georgesg.info. Архивиран от оригинала на 2015-05-21. Посетен на 20 май 2015.
  2. Hallelujah // Encyclopædia Britannica. Посетен на 20 май 2015. (на английски)