Псалтир
Псалтир или книгата Псалми (на гръцки: ψαλτήριον, псалтирион – музикален инструмент от рода на арфата) е една от книгите на Стария завет от Библията. В еврейската Библия се нарича ספר תהילים, Сефер Техилим – Книга на възхвалите, Танакх (на иврит hébreu תנ״ך). Псалмите (на гръцки: Ψαλμοί – „песни“; на еврейски – тегилим (תהילים), са общо 150 или 151 на брой. Според еврейската традиция псалмите са написани от цар Давид, който често се изобразява с арфа в ръце, но в науката се смята, че книгата е съставена от различни автори в продължение на няколко столетия. Псалтира и псалмите често се използват в литургии и молебени.
Псалтир | |
תְּהִלִּים | |
Създаден | V век пр. Хр. |
---|---|
Оригинален език | Древноеврейски език |
Жанр | стихотворение |
Поредица | Стар завет |
Предходна | Книга на Иова |
Следваща | Книга Притчи Соломонови |
Псалтир в Общомедия |
Най-древни и известни ръкописни псалтири в славянската традиция са глаголическите Синайски псалтир и Псалтир на Димитър, както и кирилските Болонски псалтир, Софийски песнивец и Погодински псалтир.
Старобългарският превод на Псалтира се смята за най-близък до гръцкия текст. Съществуват много различни преводи на Псалтира, както и музикални обработки от първите векове до днес.
Номериране на псалмите
редактиранеПример:
1 ΜΑΚΑΡΙΟΣ ο άνθρωπος, που δεν περπάτησε σε θέλημα ασεβών, και σε δρόμο αμαρτωλών δεν στάθηκε, και σε καθέδρα χλευαστών δεν κάθησε• 2 αλλά, στον νόμο τού Κυρίου είναι το θέλημά του, και στον νόμο του μελετάει ημέρα και νύχτα.
1 Блажен оня човек, Който не ходи по съвета на нечестивите, И в пътя на грешните не стои, И в събранието на присмивателите не седи; 2 Но се наслаждава в закона на Господа, И в Неговия закон се поучава ден и нощ.
Разделянето на текста на псалми и съответната номерация в еврейската (масоретската) Библия се различава от древнегръцкия превод в (Септуагинтата). Гръцката Библия[1] Архив на оригинала от 2008-09-29 в Wayback Machine. до днес, както и старата църковно-славянска Библия съдържат 151 псалма. По-новите версии на българския и руски Псалтир, както и по-новите католически и протестантски псалтири използват масоретската номерация – 150 псалма, но не всички номера съвпадат; затова в някои издания има двойна номерация.
Литература
редактиране- Карачорова И., Към въпроса за Кирило-Методиевия старобългарски превод на Псалтира // Кирило-Методиевски студии. Кн. 6. С. 1989, стр. 130 – 245.
- на руски
- Амфилохий, архим., Древнеславянская Псалтырь. Москва 1880 – 1882. Т. 1 – 3.
- Алексеев Α. Α., О греческой основе славянских библейских переводов // Старобългаристика. I, 1984, стр. 3 – 22.
- Карачорова И., Редакции древнеболгарского текста Псалтыри по языковым данным // Polata knigopisnaja № 14 – 15, стр. 26 – 38.
- Коцева Е., Особености содержания и подразделения Псалтыри // Polata knigopisnaja. № 14 – 15, 1985, стр. 39 – 50.
- Погорелов В. Α., Словарь к толкованию Феодорита Киррского на Псалтырь. Варшава 1916
- Погорелов В. Α., Толкования Феодорита Киррского на Псалтырь в древнеболгарском переводе, Варшава 1910
- Северьянов С., Синайская псалтырь: Глаголический памятник XI века. Приготовил к печати Сергей Северьянов. Пг., Издание Отделения русского языка и словесности Российской Академии наук, VII, Прага 1922 [2] Архив на оригинала от 2011-11-17 в Wayback Machine.
- Срезневский В., Древний славянский перевод Псалтыри: исследование его текста и языка по рукописям XI-XIV вв. – СПб. 1877
- Чешко Е. В., Второе южнославянское влияние и редакции псалтырного текста на Руси (XIV—XV вв.) // Старобългаристика. № 4, 1981, стр. 79 – 85.
- Чешко Е. В., Об афонской редакции славянского перевода Псалтыри в ее отношении к другим редакциям // Язык и письменность среднеболгарского периода. Москва 1982, стр. 60 – 93.
- Чешко Е. В., Редакция и особености перевода Псалтыри Томича // Старобългарска литература № 14, 1983, стр. 37 – 58.
- на английски
- Psalms // The Jewish Study Bible. Oxford University Press, 2004.
- Altbauer, Lunt, An Early Slavonic Psalter from Rus'. Vol. I: Photoreproduction / Ed. by M. Altbauer with collaboration of H. G. Lunt. Cambridge 1978.
- Birdsall J. W., The text of the Gospels in Photius // JTS. Vol. 7, 1956, pp. 42 – 56, 190 – 198.
- Day, John. Psalms. Continuum, 2003.
- Harris, Stephen L. Understanding the Bible. Mayfield, 1985.
- Hayes, John H. The Songs of Israel // The Hebrew Bible Today: An Introduction to Critical Issues. Westminster John Knox Press, 1998.
- Kselman, John S. Psalms // The New Oxford Annotated Bible with the Apocryphal/Deuterocanonical Books. Oxford University Press, 2007. ISBN 978-0-19-528880-3.
- Book of Psalms // The Oxford Dictionary of the Jewish Religion. Oxford University Press, 2011.
- Mitchell, David C. The Message of the Psalter: An Eschatological Programme in the Book of Psalms. JSOT: Sheffield Academic Press, 1997. ISBN 1-85075-689-9.
- Mitchell, David C. The Songs of Ascents: Psalms 120 to 134 in the Worship of Jerusalem's Temples. Campbell: Newton Mearns, 2015.
- Murphy, Roland E. Psalms // The Oxford Companion to the Bible. Oxford University Press, 1993.
- Prinsloo, Willem S. Psalms // Eerdmans Commentary on the Bible. Eerdmans, 2003.
Външни препратки
редактиране- Библия на страницата на Българската Православна Църква Архив на оригинала от 2010-02-08 в Wayback Machine.
- Текстове на Псалмите в различни версии Архив на оригинала от 2009-03-04 в Wayback Machine.
- Тълкувание на Първи псалм[неработеща препратка]
- ((ru)) Статия
- ((ru)) Статия Архив на оригинала от 2015-09-22 в Wayback Machine.
- ((en)) Psalms @wikimedia