Алфа Ромео 155 е представена през 1992 г. като наследник на вече доказалата се 75 като е използвана базовата платформа "Type Three” на концерна ФИАТ. 155 е малко по-голяма от предшественика си, но дизайна и стила всъщност е именно доразвитата 75-ца. Външния си вид модела дължи на дизайнерското студио I.DE.A Institute, като купето постига завидния за времето си драг-коефициент от 0.29.

Алфа Ромео 155
МаркаАлфа Ромео
Произвеждан1992–1998
Сглобяван вПомилиано Д`АркоНеапол, Италия, Районг, Тайланд
Предходен моделАлфа Ромео 75
НаследникАлфа Ромео 156
ДизайнерЕрколе Страда
Задвижване
Двигател1.7 L I4 8V TS (бензин)
1.8 LI4 8V TS (бензин)
2.0 LI4 8V TS (бензин)
1.6 LI4 16V TS (бензин)
1.8 LI4 16V TS (бензин)
2.0 LI4 16V TS (бензин)
2.0 LI4 16V Turbo (бензинов)
2.5 LV6 12V (бензин)
2.0 LI4 TD (дизел)
2.5 L14 VM 425 OHV TD (дизел)
Положение на двигателпредно разположен двигател, предно задвижване
Скоростна кутияръчна
5-speed /6-speed
полуавтоматична
5-speed (Selespeed)/6-speed (Selespeed)
автоматична
4-speed (Q-System)
Други характеристики
Платформасемеен седан
Купеседан с 4 врати
Междуосие2540 mm
Дължина4443 mm
Ширина1700–1730 mm
Височина1440 mm
Тегло1195–1430 kg
Алфа Ромео 155 в Общомедия

Дизайн редактиране

Една от най-забележителните промени след 75 е промяната към модел със задвижване на предните колела. Новата конфигурация дава доста предимства откъм цена и оборудване на модела, но повечето заклети Алфисти и автомобилната преса не харесват изоставянето на "по-истинското” задно предаване в автомобил от тази спортна марка – Алфа 155 не бива оценена като традиционно спортно купе.

Друг интересен вариант на модела е 155 Q4, която разполага с двулитров турбо-мотор и постоянно задвижване на четирите колела – и двете основни черти са заимствани от концепцията Integrale – всъщност модификацията Q4 е реално Ланча Интеграле, но с друго купе...

Новият модел на Алфа се появява с две разновидности – "Sport” и "Super”. Версията "Sport” е с по-ниско стоене и по-агресивно окачване, докато "Super” предоставя глезотии като дървен волан и електронно регулиране на фаровете, окачването и седалките.

Приемът на новия модел на компанията бил само привидно топъл. Алфа 75 била произведена преди придобиването на марката от ФИАТ, и като "последната истинска Алфа” хвърляла силна сянка над наследника си – основната причина за разочарованието била и изоставянето на задното предаване. Независимо от това, 155 навлиза в състезанията за туристически автомобили, където печели огромни успехи във всеки шампионат, което постепенно подобрява и утвърждава имиджа, който познаваме и днес.

Малко по-късно, през 1995 г., компанията пуска в производство една по-широка версия на модела (т. нар. "wide-body”), която освен по-широката стъпка на пътя и подобрено управление вследствие на опита от пистата, въвежда също и новите 16-клапанови мотори за версиите 1.8 и 2.0. Подобрени са също и част от материалите в купето и като цяло – качеството на изработка на автомобила. Версията Q4 се спира от производство, но на нейно място се предлага мотор V6.

Производството на Алфа 155 се прекратява през 1998 г., когато е заменена от следващия модел – 156, която представлява по-нататъшно развитие в смисъла на качество и завършеност, и в крайна сметка съвсем изоставя характерния ръбат дизайн. 155 остава върха на дизайнерската линия, датираща от 1977 г. и драматично квадратния дизайн на Guilietta Nuova.

Макар да има проект за такъв модел от 1994 г., Alfa 155 никога не се е произвеждала във вариант "комби”.

Основни моменти в развитието на модела редактиране

  • 1992 – стартира производството на модела 155;
  • 1993 – променен е дизайна на предната маска – от равна към вдлъбната;
  • 1994 – на Британския пазар се представя модела 155 Silverstone, на другите пазари се появяват Q4 и турбодизеловите агрегати;
  • 1995 – появява се верисята "wide-body”, първоначално само с двигатели 2.0 16v, макар да се срещат рядко и варианти "wide-body” със старите верижни мотори;
  • 1996 – пуснати са в продажба и вариантите "wide-body” с двигатели 1.6 16v и 1.8 16v;
  • 1998 – прекратява се производството на модела 155.

Варианти редактиране

Първоначално Алфа 155 е пусната на пазара с доказаните от Alfa 75 бензинови 8v-двигатели 1.7, 1.8 и 2.0 – последните два разполагащи с променлива фаза на клапаните. Версията 1.7 не се е предлагала за продажба във Великобритания.

Два 4-цилиндрови турбо-дизелови агрегата – 1.9 и 2.5 – се предлагали на някои пазари, но отново без Великобритания. На върха на серията са 2.5 литровия V6 двигател, представляващ преработена версия на 3-литровия V6 от по-голямата сестра 164, и версията Q4 с постоянно задвижване на четирите колела и турбо-мотор със 190к.с.

Q4 разполагала с три диференциала – нормален отпред, епицикличен по средата и самозаключващ се отзад. 2.5 V6 и Q4 разполагали с електронно регулиране на окачването с две основни настройки – спортно и автоматично.

Една от най-забележителните версии е „Silverstone“, която се предлагала във Великобритания (в Европа модела е продаван под името „Formula“) – тази версия е пусната като хомологизираща с цел допускане на 155 до участие в British Touring Car Championship, и се продава оригинално с аеродинамичен пакет, състоящ се от регулируем заден спойлер и изтеглящ се преден въздушен сплитер. „Silverstone“ е по-лека, но не по-мощна от стандартната версия 1.8, въпреки че модела за хомологация е с двулитров мотор.

Фейслифт редактиране

От 1995 г. 155 претърпява леки промени във външния си вид, изразяващи се основно в по-широки предна и задна следа и леко увеличаване на арките на колелата, за да се реализират промените отдолу.

Променената кола също така вече разполага с по-бърза кормилна рейка с 2.2 оборота (първоначално само за двулитровите версии, но по-късно и за 1.8). Четирицилиндровите мотори запазват запалителната система „twinspark“, но получават 16-клапанови цилиндрови глави с ремъчно задвижване на валовете, заимствани от ФИАТ. Те заменят остарелите вече, но неразрушими чисто алфови 8-клапанови верижни мотори от по-старите модели.

2.5 V6 продължава напред с новото широко купе (но без промените в управлението), докато Q4 се спира от производство. На пазарите в Европа мотора 1.7 8v се заменя от 1.6 16v. За определени пазари се произвеждат модификации със стария верижен мотор и с новото купе.

Моделите с широкото купе също така биват ревизирани откъм интериор, за да останат конкурентни в авто-салоните.

„Широките“ 155-ци (серия 2) могат да се различат от предшествениците си по издутите предни и гладките задни калници (които заменят т.нар. „вежди“ при предните версии). Други разлики са кръглия или елипсовиден страничен мигач на предните калници, и свалянето на наименованието на модела под задните светлини (на по-ранните версии надписа е над стоповете).

155 TI.Z и GTAZ редактиране

Zagato изработват две специални версии на Алфа 155 през 1993 г. – TI.Z и GTAZ. И двата модела имат доста по-мускулест външен вид и по-голяма мощност от стандартните модели. TI.Z разполага със 170к.с. (130 kW) и TwinSpark мотор, а GTAZ изкарва от турбо-мотора на Q4 215 к.с. (158 kW). И двата модела са изработени в лимитирани серии, като повечето от колите са продадени в Япония.

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Alfa Romeo 155 в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​