Италия

Италия (Italia), официално название Италианска република (на италиански: Repubblica Italiana), е държава, разположена в Южна и Западна Европа, чиято територия до голяма степен съвпада с географския регион Италия. Тя е унитарна парламентарна република. Към 1 януари 2023 г. има население около 59 млн. души, което я прави третата по големина държава в Европейския съюз по брой жители след Германия и Франция. Столицата ѝ е Рим.

Италианска република Repubblica Italiana
Знаме        Герб
Химн: Il Canto degli Italiani
Местоположение на Италия
География и население
Площ	302 068 km²
Води	1,24%
Климат	субтропичен
Столица	Рим
Най-голям град	Рим
Официален език	италиански език
Религия	84,4% християнство 11,6% нерелигиозност 1,0% ислям 3,0% други
Демоним	италианец
Население (2023)	58 850 717
Гъстота на нас.	195 души/km²
Управление
Форма	унитарна парламентарна република
Президент	Серджо Матарела
Министър-председател	Джорджа Мелони
Организации	НАТО, ЕС, ООН, Шенгенско пространство
Законодат. власт	Парламент
Горна камара	Сенат на републиката
Долна камара	Камара на депутатите
История
Формиране
Обединение	17 март 1861 г.
Република	2 юни 1946 г.
Настояща конституция	1 януари 1948 г.
Влизане в ЕС	1 януари 1958 г.
Икономика
БВП (ППС, 2022)	2,972 трлн. щ.д. (на 12-то място)
БВП на човек (ППС)	50 216 щ.д. (на 33-то място)
БВП (ном., 2022)	2,058 трлн. щ.д. (на 9-о място)
БВП на човек (ном.)	34 797 щ.д. (на 33-то място)
ИЧР (2019)	0,892 (много висок) (на 29-о място)
Джини (2020)	32,5 (среден)
Прод. на живота	84,8 години
Детска смъртност	6,8/1000 (на 83-то място)
Грамотност	98,4% (на 48-о място)
Валута	Евро (EUR)
Други данни
Часова зона	CET (UTC+1)
Лятно време	CEST (UTC+2)
Формат на датата	дд/мм/гггг
Автомобилно движение	дясно
Код по ISO	IT
Интернет домейн	.it
Телефонен код	+39
ITU префикс	IAA-IZZ
Италианска република в Общомедия

Оградена от Алпийската дъга, Италия граничи на север, от запад на изток, с Франция, Швейцария, Австрия и Словения. Апенинският полуостров се простира в Средиземно море, заобиколен от Лигурско, Тиренско, Йонийско и Адриатическо море, и от множество острови (най-големите от които са Сицилия и Сардиния), на общо 302 068,26 km². Държавите Ватикан и Сан Марино са анклави в Италия, докато Кампионе д'Италия е италиански ексклав в Швейцария.

Кръстопът на множество праисторически култури, Древна Италия е обединена от римската цивилизация, превръщайки се в административен, икономически, културен и политически център на Римската империя. След падането на Западната Римска империя Средновековна Италия е подложена на нашествия и господства на варварите, губейки своето политическо единство. Между 15 и 16 век, с разпространението на Хуманизма и Ренесанса, тя отново се превръща в културен център на Западния свят, а също и в бойното поле на големите европейски сили по време на Италианските войни. След това полуостровът преживява Контрареформацията, Барока и Неокласицизма.

След Наполеоновата интерлюдия италианците се борят за национално обединение и независимост по време на Рисорджименто, докато след Втората война за независимост и Похода на хилядата на 17 март 1861 г. се ражда Кралство Италия, което печели победа в Първата световна война (1918), завършвайки процеса на национално обединение. През 1946 г., след двадесет години фашизъм (1922 – 1943), поражение във Втората световна война и окончателна Освободителна война, Италианската държава става република след Институционален референдум.

През 2021 г. Италия, осмата икономическа сила в света и третата в Европейския съюз, е страна с висок стандарт на живот: индексът на човешкото развитие е много висок, 0,895, а средната продължителност на живота е 83,3 години (за 2021 г.). Тя е член-учредител на Европейския съюз, НАТО, Съвета на Европа и ОИСР, присъединена е към ООН и Шенгенското споразумение. Италия също е член на Г-7 и Г-20, участва в проекта на НАТО за ядрено споделяне и е както регионална сила, така и велика сила. Това е петата най-посещавана страна в света към 2019 г. и се гордее с най-големия брой обекти на ЮНЕСКО за световното културно и природно наследство (58).

Италия е държава-членка на Европейския съюз и на Еврозоната, и е част от Шенгенското пространство.

Рим е столица на Италия от 1870 г. Преди него столици на Кралство Италия са били Торино и Флоренция.

Произход на името

Собственото име „Италия“ се ражда като топоним. Неговият произход – предмет на изследвания както от лингвисти, така и от историци, е спорен. Въпреки това не винаги се предлагат етимологии в тесния смисъл, а хипотези, които се основават на съображения, външни за специфичната езикова реконструкция на името, или които се отнасят към недоказани традиции (като съществуването на митологичния крал на енотрите Итало) или които са малко вероятни (като връзката на името с лозата).

Преди името „Италия“ да бъде установено, са били използвани други термини за обозначаване на полуострова, включително Есперия (Западна земя), Енотрия (Земя на виното) или Авзония (Земя на авзоните). Тези термини са останали в поетична употреба за Италия.

История

Италианската история има основно значение за развитието на културата и обществения живот в Средиземноморието. Още в праисторически времена Апенинският полуостров е арена на важни човешки дейности и затова могат да се намерят интересни археологически зони в много райони на страната – Лацио, Тоскана и Умбрия.

Ранна история

Колизеумът в Рим – един от най-забележителните символи на римската цивилизация

Първата значима цивилизация, която се появява на територията на днешна Италия, е етруската. Тя е сравнително развита цивилизация, съществувала за неизвестен период от време до формирането на Римската империя. Етруските, които имат собствен бит, език и писменост, в крайна сметка са асимилирани от италийците. В последвалите векове Римската империя започва да набира сили и постепенно завладява целия Средиземноморски регион. Рим се превръща в „световна столица“ и става един от най-големите и богати градове в света. През IV век паралелно с разпространението на християнството се обособяват Западна и Източна Римска империя (Византия).

Постепенно обаче империята започва да отслабва вследствие на упадъка на робовладелческия обществено-икономически строй и под натиска на все по-засилващи се варварски нападения, в резултат на което територията ѝ се свива значително. Съществуването на Западната Римска империя завършва окончателно с пленяването на императора ѝ Ромул Августул през 476 г. и неговата абдикация. Това събитие се счита от много историци за началото на Средновековието в Европа.

Средновековие и Ренесанс

Средновековието в Италия се характеризира с децентрализираност и сравнително голямо влияние на Католическата църква. Поелият властта след Ромул Августул Одоакър управлява до 493 г., титулувайки себе си крал на Италия. Управлението му приключва с нападението на остготите, предвождани от Теодорих Велики, което в крайна сметка довежда и до Третата готическа война (535 – 554). В нея византийският император Юстиниан I надделява над остготите, но войната опустошава Италия и впоследствие довежда до още по-голямото ѝ разпокъсване вследствие на нашествието на лангобардите. Тяхното трайно установяване на голяма част от Апенинския полуостров окончателно потъпква надеждите на Юстиниан за възстановяване на Западната империя и довеждат до разделянето му през следващите няколко века на градове държави и малки деспотства.

През 584 г. е образуван Равенският екзархат, който в началото на своето съществуване е под контрола на Византия. Той служи като аванпост срещу варварските нападения до751 г., когато лангобардите превземат Равена. Тъй като в резултат и на арабските нашествия византийското влияние на полуострова е почти напълно елиминирано, папската институция, макар и слаба и в този период владееща единствено Рим и териториите непосредствено около него, остава единствената централизирана форма на власт в Италия. Тя постепенно прераства в независима Папска държава, провъзгласена официално от краля на франките Пипин III Къси и се утвърждава като значителен политически фактор в Западна Европа по времето на Карл Велики.

Давид на Микеланджело, символична за Ренесанса творба

Венеция е една от най-мощните в икономическо отношение средновековни държави

Пристанището при Неапол, 1598 г.

Към 1000 г. икономическият възход в Европа и увеличаването на несигурността в сухопътните маршрути довежда до по-голямо търсене на морския транспорт в Средиземно море. Това води до формирането на т. нар. морски републики – градове държави с олигархично управление, издържащи се предимно от търговия и транспорт на стоки, главните от които са Генуезката и Венецианската република. Значително по-голямата лична свобода на населението в тези държави е предпоставка за артистичния и научен подем в края на XIV век.

Все по-засилващите се междуособици и личностни амбиции в Папската държава довеждат до преместване на седалището ѝ в Авиньон – до голяма степен вследствие на това градовете държави в по-развитата Северна Италия стават напълно независими от Свещената Римска империя и в тях се появяват първите наченки на новия капиталистически обществено-икономически строй. Италианският Ренесанс започва в Тоскана, и по-специално във Флоренция, а после прониква в градовете Сиена и Лука. В културно отношение този период се характеризира със завръщане към ценностите на Античността и внедряването им в изкуството, философията и архитектурата; фокусът на възприятие от страна на ренесансовите мислители се изменя от Бога към човека. Това е и една от първите стъпки към отхвърлянето на теократично-феодалния модел на Средновековието, макар и той поначало да не е толкова разпространен на Апенинския полуостров. Културният разцвет на Ренесанса обаче не е всеобхватен и само малка част от населението в Италия бива повлияна от неговите идеи. Въпреки това артистичните постижения на италианските творци оказват огромно влияние върху по-нататъшното развитие на Европа. Такива са сонетите на Петрарка, „Владетелят“ на Макиавели и „Декамерон“ на Бокачо; фреските и картините на Джото, Мазачо, Ботичели, Тициан; разнообразните творби и открития на Микеланджело и Леонардо да Винчи; архитектурните проекти на Андреа Паладио и Филипо Брунелески.

Паралелно с икономическия, културния и научен възход на Ренесанса обаче идват и редица проблеми, сред които т. нар. Черна смърт в средата на XIV век и войните за власт в градовете държави между местните благороднически семейства. Така една след друга избухва поредица от войни – Италианските войни, които продължават до 1559 г.

Период на чужда зависимост

Най-значимата от Италианските войни е тази на Камбрийската лига (1508 – 1516), в която се включват (на различни етапи) Венецианската република, Папската държава, Свещената Римска империя, Шотландия, Англия, Миланското херцогство и други. Отслабените от войните и чумните епидемии италиански държави в крайна сметка попадат под управлението на Хабсбургска Испания (1559 – 1713) и Хабсбургска Австрия (1713 – 1796). Към 1790 г. на Апенинския полуостров и в съседните региони в повече или по-малка степен под италианско управление са Венецианската и Генуезката републики, кралствата Сардиния и Сицилия, и Папската държава. По-малки независими държави са Република Лука, Пармското херцогство, Моденското херцогство, Сан Марино и Рагуза (днешен Дубровник). Всички тези държави до 1796 г. са под индиректен австрийски контрол, а след инвазията на Наполеон от 1796 –1797 г. Франция и Австрия си поделят хегемонията над региона. Създаването на дъщерни републики на Франция, като Цизалпийската република, поражда първите искри на италианския национализъм. През 1802 г. Цизалпийската република е реформирана в Италианска република, а Наполеон се провъзгласява за неин лидер. През 1805 г. към нея са включени Венето и Далмация, и републиката се преобразува в Кралство Италия. Междувременно отношенията на папата с владетеля на Франция се влошават дотолкова, че последният бива отлъчен от Църквата. Диктаторът отговаря на този акт с пълната окупация на Папската държава през 1809 г. и заточение на папа Пий VII във Франция, което трае до 1814 г.

След битката при Лайпциг през октомври 1813 г. краят на Наполеоновата империя започва да става очевиден. Италианските държави изоставят съюза си с Франция и се съюзяват с австрийците. През 1814 г. Наполеон абдикира, като по време на краткото му завръщане на власт (т. нар. Сто дни) Жоашен Мюра, ръководител на Неаполитанското кралство, прави опит отново да обедини разпадащата се италианска държава. След Виенския конгрес от 1815 г., практически възстановил статуквото в Европа от периода преди Великата френска революция, за Италия започва нов период на политическа разпокъсаност.

Обединение на Италия и създаване на италианската нация

Джузепе Гарибалди

Днешната държава Италия е създадена едва на 17 март 1861 г., когато съществуващите дотогава държави на Апенинския полуостров и Двете Сицилии са обединени от крал Виктор Емануил II от Савойската династия, дотогава крал на Пиемонт и Сардиния. Архитекти на обединението на Италия са граф Камило Бенсо ди Кавур, първи министър-председател на Кралство Италия, и революционерът Джузепе Гарибалди. Рим и областта Лацио остават в продължение на още десет години под властта на Папата – до 20 септември 1870 г., когато са присъединени към Италия. С това италианското обединение е почти окончателно завършено. Понастоящем Ватиканът (както и Сан Марино) е независима държава, анклав на Италия.

Италия в „черна риза“

Бенито Мусолини държи реч в Милано, 1930 г.

Въпреки че е между страните-победителки в Първата световна война, Италия не постига очакваните си цели, което предизвиква недоволство и чувство за несправедливост у италианците. То, заедно с тежката икономическа ситуация в периода веднага след войната, довежда на власт през 1922 г. Бенито Мусолини. Неговата партия – фашистката в крайна сметка заема всички места в парламента и Италия става първата държава в света с изцяло фашистко управление. То се характеризира с налагането на корпоративен икономически модел и провежда антикомунистическа и милитаристична политика. За разлика от комунизма в СССР и по-късно появилия се националсоциализъм в Германия фашистката идеология е открито тоталитарна и тази нейна черта е записана в „Доктрината на фашизма“. По-голямата част от средствата за производство са национализирани, но частната стопанска дейност не е елиминирана или забранена. Наложена е пълна цензура върху всички медии, макар да не са организирани активни преследвания срещу интелигенцията. Създадена е Национална доброволческа милиция, т. нар. „Черни ризи“, която да следи дейността на противниците на режима. Италия се превръща в полицейска държава. Част от пропагандата на фашизма става сравняването на Италия с Древен Рим и популяризирането на италианската култура, отхвърляйки каквото и да било чуждо влияние вътре в страната. Мусолини също започва активна борба с всички видове престъпност, като в резултат на нея за известен период от време мафията загубва голяма част от влиянието си в Сицилия и южните провинции, но част от босовете ѝ успяват да избягат и намират убежище в САЩ. През 1936 г. италианската армия окупира Абисиния като част от т. нар. Италианска империя. През 1939 г. е анексирана и Албания. Италия сключва специален военен съюз с Нацистка Германия – т. нар. Стоманен пакт, прераснал с присъединяването към него на Япония в тристранен пакт (страните от Оста). За да поддържа добрите отношения с Германия, през 1938 г. Мусолини прокарва т.нар. „расови закони“ – политика на драстично ограничаване на гражданските права на определени етнически групи (въпреки че той самият не подкрепя антисемитизма).

На 10 юни 1940 г. Бенито Мусолини обявява война на де факто капитулиралата Франция, с което Италия влиза във Втората световна война. Негативното за държавите от Оста нейно развитие (в това число – пораженията на северноафриканския фронт) водят до свалянето на фашисткия диктатор Мусолини и ареста му по заповед на крал Виктор Емануил III и назначаването на ново правителство начело с маршал Пиетро Бадолио. То, след тайни преговори с антихитлеристката коалиция, постига излизане на страната от Оста и прекратяване на военните действия със съюзниците, което е обявено от маршал Бадолио на 8 септември 1943 г. и е останало в италианската история под името „Примирието“. Правителството постига договореност с антифашистките партии да бъдат включени в правителството и пак с тях да създаде Единен национален фронт за освобождение на страната под името Национален комитет за освобождение на Италия. В същия период от време обаче Северна и Централна Италия са окупирани от германски войски, включително Рим, а крал Виктор Емануил III и Бадолио заедно с правителството и върховното командване на въоръжените сили се изтеглят през Пескара на италиански бойни кораби в Бриндизи (контролиран по това време от англо-американските войски), където до освобождението на Рим през юни 1944 г. се установява временната столица на Кралство Италия. На 13 октомври 1943 г. по решение на правителството на маршал Пиетро Бадолио, Италия обявява война на Нацистка Германия, като страната официално застава на страната на антихитлеристката коалиция, главните страни от която – СССР, САЩ и Великобритания признават същия ден на Италия статут на съвместно воюваща държава. Междувременно още през септември 1943 г. италианските войски започват активни военни действия срещу германската армия както на италианска територия, така и с частичен успех, а на някои места без успех – на териториите, дотогава окупирани от Италия – Югославия, Албания, Гърция и Франция.

Кралство Италия

В северната част от Италия, окупирана от германските войски и като сателит на Нацистка Германия, под ръководството на Мусолини, освободен на 12 септември 1943 г. от затвора след въздушна акция на германски СС войски начело с щурмбанфюрера Ото Скрцени е формирана т. нар. Република Салò, като на нейната територия продължава дейността си италианското партизанско движение. В същото време правителството на Бадолио договаря с антифашистките партии системата на бъдещото управление на страната, като се достига до споразумение след освобождението на Рим крал Виктор Емануил III да предаде правомощията си на сина си Умберто, а въпросът за формата на управление на страната да остане за решаване след края на войната. През декември 1943 г. американските войски заедно с италианската Първа моторизирана бойна група, командвана от генерал Виченцо Дапино, нанасят поражение на германската армия в битката за Монте Лунго на север от Неапол, а през януари-май 1944 г. английски, американски, френски и полски военни части заедно с формирания Италиански корпус за освобожение, командван от генерал Умберто Утили, пробиват германската защитна Линия „Густав“ при Филотрано и Монте Касино и впоследствие на 4 юни 1944 г. освобождават Рим. В резултат на освобождението на столицата правителството на Пиетро Бадолио подава оставка и предава властта на правителството на социалиста Иваное Бономи, а съгласно договореностите с антифашистките партии от Националния комитет за освобождение на Италия кралят Виктор Емануил III предава властта на сина си Умберто II. Северната част на Италия обаче продължава да е под германска окупация. През септември 1944 г. правителството на Бономи увеличава италианските войски на фронта, организирайки ги в шест италиански дивизии, които носят името Бойни армейски групи и заедно с англо-американските войски започват бойни действия срещу германците, окопали се за отбрана по т. нар. Готска линия. През февруари-април 1945 г. съюзниците, в това число италианската армия, осъществяват успешни настъпателни операции срещу германските войски, като Готската линия е пробита в началото на април 1945 г. До края на месеца Северна Италия е освободена от германска окупация. На тази територия силни удари по врага нанася и италианското партизанско движение, изтласквайки германците и войските на Република Сало от Милано и създавайки редица партизански републики. В самия край на Втората световна война – през пролетта на 1945 г., при опита си да избяга в Швейцария, Мусолини е заловен от група италиански партизани начело с Валтер Аудизио, известен с псевдонима си „полковник Валерио“, и след присъда издадена от Националния комитет за освобождение на Италия в присъствието на представител на италианската армия в лицето на алпийския капитан Давиде Барбиери е разстрелян, което слага окончателен край на фашисткото управление.

Италианска република (след 1946 г.)

На 2 юни 1946 г. се провежда референдум за монархията, след който се създава Италианската република и по тази причина на 1 януари 1948 г. влиза в сила нова Конституция. Членове на кралското семейство са изпратени в изгнание заради връзки с фашисткия режим, като чак до 2002 г. на лицата от мъжки пол, в това число – наследниците, е забранено да влизат в страната.

След окончателното налагане на власт на Християндемократическата партия през 1949 г. и преминаването на Италианската комунистическа партия (ИКП) в опозиция, Италия става една от страните учредителки на НАТО и Европейската икономическа общност (ЕИО) – предшественик на Европейския съюз, макар през годините на Студената война понякога частично да подкрепя политиката на СССР и социалистическите страни и да си сътрудничи с тях поради силното влияние на ИКП в страната. След разпадането на Източния блок през 1989 г. Италия взима участие в обединението на Европа, приемайки еврото през 2002 г.

Физическа география

Разположение и релеф

Празна топографска карта на Италия

Италианският географски регион, разделен на континентална и полуостровна част и на островна част, е свързан с Европейския континент чрез веригата на Алпите. Поради местоположението си той е идеална врата към Азия и Африка. Италия е разположена на Апенинския полуостров и континенталните области непосредствено на север от него, приблизително до главния вододел на Алпите, както и на Сицилия, Сардиния и редица по-малки острови.

Италия разделя западния басейн на Средиземно море от централния, т.е. Тиренско от Йонийско море. Дългият и тесен залив на Адриатическо море се простира на север от Салентина. Островите Сардиния и Корсика разделят Тиренско от Сардинско море. Италианските брегове се простират на 7456 км и представя пейзажи от различни видове.

Италианската почва, силно антропизирана, има различни характеристики (вулканичнна, вътрешнолагунна, варовикова и др). Преобладават хълмистите райони спрямо планинските и равнинните, а средната надморска височина на територията е около 337 м надм. равнище.

Италия граничи на северозапад с Франция (488 km), на север с Швейцария (740 км) и Австрия (430 км), на изток със Словения (199 км), както и с анклавите Сан Марино (39 км) и Ватикан (3,2 км), който се намира в Рим. Бреговата линия на континенталната част на Италия е с дължина 963 км на Тиренско море, 1128 км на Адриатическо море, 795 км на Йонийско море и 415 km на Лигурско море или общо 3301 km. Други 2298 км са общата брегова линия на италианските острови.

Южната страна на Монблан

Корно Гранде

Релефът на Италия е предимно планински, като 80% от територията е заета от планини. Планинските вериги се простират върху голяма част от страната. Голяма част от южния склон на Алпийската система принадлежи на Италия, на дължина от около 1000 км. Най-високите върхове се намират в Западните Алпи, където има множество върхове над 4000 метра, включително Матерхорн (4478 м), Монте Роза (4634 м) и Монблан (4810 м, на границата с Франция) – най-високият връх в Европа. Веригата на Апенините минава по дължината на целия полуостров, от Лигурия до Сицилия чак до Мадонѝе; най-високият ѝ връх е Корно Гранде (2912 м), разположен в Абруцо.

Паданската низина: изглед към оризищата в района на Долна Провинция Верчели с река По от първите релефи на Монферато Казалезе

Само една четвърт от италианската територия се състои от равнини. Паданската низина – алувиално пространство, образувано от река По и нейните притоци, е най-голямата от всички. По размер следват Таволиере деле Пулие и Салентинската низина – две издигнати равнини, и Кампидано – друга алувиална равнина. Най-ниската точка в Италия се намира в Контане – подселище на Община Йоланда ди Савоя в Провинция Ферара (−3,44 м).

Вулканът Етна

В южните части на страната има няколко действащи вулкана: Везувий (1277 м), Етна (3323 м, на остров Сицилия), Вулкано (500 м, на едноименния остров) и Стромболи (924 м, на едноименния остров). Характерна за страната е сравнително високата сеизмична активност.

Освен По други по-големи реки са Адидже, Тибър и Арно. В централната и южната част на страната реките са маловодни поради по-сухия климат. В Алпите има няколко големи и множество малки езера с ледников произход, като Лаго ди Комо, Лаго Маджоре, Лаго ди Гарда, както и запазени в по-високите части ледници.

Основните острови са Сицилия и Сардиния. Има много по-малки острови, до голяма степен групирани в архипелази, като Тосканският архипелаг, към който принадлежи остров Елба, архипелагът Ла Мадалена, Кампанският архипелаг, включително Иския и Капри, Понтийските острови, Пелагийските острови, Еолийските острови, Егадските острови и Тремитските острови.

Геология

Взаимодействие между тектоничните плочи

Геологията на Италия е доста сложна: текущата физико-географска и геоложка структура на района, включително Италианския полуостров, неговите острови и прилежащите морски басейни, е резултат от множество последователни геодинамични събития, дължащи се накратко на взаимодействието между две тектонични плочи – Африканската и Евразийската, започнало през Горната креда (преди 99,6 ± 0,9 и 65,5 ± 0,3 млн. г.) – период, в който започва прогресивното затваряне на палеоокеана Тетис. Южноафриканският ръб, фрагментиран по време на приближаването към Северния европейски континент, поражда поредица от вмъкнати микроплочи, чието последващо натрупване води през Неозоя до сегашната полуостровна и сицилианска територия. В тази подредба се разпознават две основни палеогеографски области, разделени от Инсубрийската линия (Централни Алпи):

• Европейска област, зададена от южния край на Европейската плоча, която включва Сардино-корсиканския блок и част от Тиренско море, Калабрийско-пелоританската дъга, Западния средиземноморски басейн, системата от алпийски разломи с европейски наклон, съставени главно от метаморфни скали и батолитни интрузии, които свидетелстват за режима на компресия, произтичащ от движението на Африканската плоча на север и от сблъсъка с Европейската континентална плоча
• Африканска област (в най-широк смисъл), състояща се от цялата Южноалпийска област и от Адриатическите и Апулийските области, които представляват сборa от акреционни микроплочи, принадлежащи към периферията на Южния континент.

Южноалпийската област се формира от система от граничещи с Адриатическо море проломи, съставени главно от карбонатни и смесени последователности, които се простират на изток в Динарските планини. В Апенинската верига тектоничната линия „Анкона-Анцио“ разделя Северните Апенини, съставени главно от теригенен флиш, от Южните Апенини, където карбонатните образувания са по-чести. Апенинската структурна подредба се характеризира като цяло със система от разломи, които протичат през Пулийския предпланински регион. Тази система от подпочвени води, която образува оголената част на Адриатическата плоча, се простира от Йонийско море до западния край на Паданската низина и първоначално е представлявала нещо като северен „нос“ на Африканската плоча.

Апулийският предпланински регион (съставен по същество от територията на Пулия) представляват стабилна карбонатна платформа, устойчива от Мезозоя до Миоцена и впоследствие изникнала, включена само незначително в апенинската орогенеза. Сицилия се формира в централно-източната част от карбонатни и силицикластични скали, принадлежащи към деформирания африкански конвергентен ръб („Магребидски единици“), докато в североизточната си част (Пелоритански планини) принадлежи към Европа („Пелоритански единици“); вмъкнатите "Сицилиди" и "Нумидийски" единици представляват седиментната обвивка на океанския район на Тетис, до голяма степен с флишоидна природа, отделена от оригиналния субстрат на океанската кора (неизвестен) и насложена върху африканския ръб.

Сардино-корсиканският блок представлява структурен елемент, принадлежащ на европейския континент, първоначално прикрепен към френско-испанския южен ръб и отделен през Олиго-Миоценската епоха, въртящ се обратно на часовниковата стрелка, докато не се сблъска с африканския континентален ръб. В късната и следсблъсъчната рамка на района се вписва продължаващият процес на океанска експанзия на Тиренско море. Тиренско море има разширяваща се неогенна океанска кора в две области: басейните на подводните вулкани Марсили и Вавилов. Смята се, че мезозойската океанска кора се среща в Йонийско море под масивна седиментна покривка.

Значителният неогенен вулканизъм и високата сеизмичност на по-голямата част от националната територия свидетелстват за все още активната сложна геодинамична структура.

От стратиграфска гледна точка издаващите се датируеми седиментни скали, въз основа на тяхното палеонтологично съдържание, със сигурност са на възраст между Камбрия и Кватернера. Нискостепенниите метаморфити, издаващи се в южната част на Сардиния, състоящи се от пясъчници, редуващи се с пелити, са съмнително датирани към Докамбрия. Повечето от издаващата се седиментна покривка в Италия е след Палеозоя. Неметаморфният Долен палеозой се появява само в Сардиния и в Карния, докато Горният палеозой (Пермо-Карбон) присъства в повече или по-малко обширни ръбове в южните алпийски и апенински области.

Вулканичност и геотермичност

В Италия има множество вулкани – действащи или затихнали. Най-известните действащи са:

• Етна (3340 м) – най-високият действащ вулкан в Европа. Намира се в Североизточна Сицилия и представлява, заедно с другите кратери, пейзаж с невероятна красота, който се открива по крайбрежието на Калабрия
• Везувий (1277 м) – възвишава се над Неапол и над залива му. Ней-известното му изригване е през 79 г. от н. е., когато почти напълно под лавата и пепелта остават Помпей, Стабии и Херкулан. Последният път Везувий изригва през 1944 г., но специалистите заявяват, че в по-нататък вулканът ще бъде постоянно действащ и много опасен.
• Стромболи (926 м) – образува част от Еолийските острови в Тиренско море
• Вулкано (499 м) – намира се на Еолийските острови, по точно – на едноименния остров
• Марсили – потенциално опасен подводен вулкан, разположен в Тиренско море.

Високата неогенно-кватернерна апенинска вулканична и магматична активност се дели на следните провинции:

• Тосканска магматичност (Монти Чимини, Толфа и Монте Амиата)
• Магматичност на Лацио (Монти Вулсини, Вико нел Лацио, Коли Албани, Рокамонфина)
• Ултраалкален район на Умбрия и Лацио (Сан Венанцо, Купаело и Полино)
• Вулканичност на Кампания (Везувий, Кампи Флегреи, Иския)
• Еолийска дъга и Тиренски басейн (Еолийски острови и Тиренски подводни планини)
• Африканско-адриатически предпланински район (Сицилийски пролив, остров Фердинандеа, Етна и Монте Вултуре).

До 50-те години на миналия век Италия е първата и единствена страна, която използва геотермална енергия за производство на електричество в района на Лардерело (Помаранче) и след това в района на Монте Амиата. Високият геотермален градиент, който характеризира част от полуострова, прави други провинции потенциално експлоатируеми: изследвания, проведени през 60-те и 70-те години, идентифицират потенциални геотермални полета в Лацио и Тоскана, както и в повечето от вулканичните острови.

Сеизмична активност

Поради геодинамичната ситуация територията на Италия често е обект на земетресения, което дава на Италия рекорда в Европа за тези явления: от 1300-те разрушителни земетресения, настъпили през второто хилядолетие в Централното Средиземноморие, около 500 засягат Италия. Анализите на фокалните движения показват, че те са разпределени най-вече по областите, засегнати от алпийската и апенинската тектоника, където са причинени съответно от движения по разломи. В южната част на Тиренско море разпределението на хипоцентровете до дълбочина от 500 км би показало наличието на зона на Вадати-Бениоф, дадена от субдукцията на йонийската литосфера.

Най-големите земетресения през 20 и 21 век са:

• 7/8 септември 1905: Калабрийско земетресение (район между Козенца и Никотера), 7,1 по Рихтер, 557 жертви
• 23 октомври 1907: Калабрийско земетресение (Провинция Реджо Калабрия), 5,9 по Рихтер, 167 жертви
• 28 декември 1908: Месинско земетресение (Реджо Калабрия и Месина), 7,2 по Рихтер, 75 – 82 хил. жертви
• 7 юни 1910: Ирпинско земетресение (Ирпиния между Кампания и Базиликата), 5,7 по Рихтер, 50 жертви
• 8 май 1914: Линерско земетресение (Линера – Санта Венерина), 9-10 по Меркали, ок. 70 жертви
• 13 януари 1915: Марсикско земетресение (Марсика и Авенцано), 7,5 по Рихтер, 30 519 жертви
• 29 юни 1919: Муджелско земетресение (Муджело северно от Флоренция), 6,2 по Рихтер, над 100 жертви
• 7 септември 1920: Карфанянско и Луниджанско земетресение (Карфаняна и Луниджана), 6,48 по Рихтер, 171 жертви
• 10 април 1929: Болонско земетресение (Болоня и провинция), 5 по Рихтер
• 23 юли 1930: Ирпинско и Вултурско земетресение (Ирпиния: между Лачедония и Бизача), 6,7 по Рихтер, 1404 жертви
• 26 септември 1933: Майелско земетресение (Майела в Абруцо), 6 по Рихтер, 12 жертви
• 25 януари, 3/4 февруари, 5/6 февруари и 14 юни 1972: Анконски земетресения (Анкона), 5,4 по Рихтер, 8 по Меркали, 7 по Меркали и 5,9 по Рихтер
• 6 май 1976: Фриулско земетресение (Фриули), 6,5 по Рихтер, 990 жертви
• 23 ноември 1980: Ирпинско земетресение (Централна Кампания, Централносеверна Базиликата), 6,9 по Рихтер, 2914 жертви
• 13 декември 1990: Земетресение на Санта Лучия в провинциите Сиракуза, Катания и Рагуза, 5,7 по Рихтер, 17 жертви
• 26 септември 1997: земетресение в Умбрия (Фолиньо) и Марке, 5,7 и 6 по Рихтер, 11 жертви
• 31 октомври 2002: Молизанско земетресение (Провинция Кампобасо, Молизе), 6 по Рихтер, 30 жертви
• 6 април 2009: Акуиланско земетресение (Акуила), 5,9 по Рихтер, 309 жертви
• 20 май, 29 май 2012: Емилиански земетресения (Емилия-Романя; провинции Модена, Ферара, Мантуа, Реджо Емилия, Болоня и Ровиго), 5,9 и 5,8 по Рихтер, 7+24 жертви
• 24 август, 26 октомври, 30 октомври 2016, 18 януари 2017: Централноиталиански земетресения (между долината Тронто, Монти Сибилини, Монти дела Лага и Монти дел Алто Атерно), 6 по Рихтер, 5,4 и 5,9 по Рихтер, 6,6 по Рихтер, 5,5 по Рихтер, 303 жертви общо

Хидрография

Италия, поради наличието на разнообразни планински релефи, със снежни полета и ледници, езера и изворни води, е богата на водни течения. Като цяло, като се има предвид разположението и надморската височина на релефа, най-дългите и течащи реки принадлежат към алпийския регион, докато реките на Апенините, с изключение на Тибър и Арно, имат къси течения и поройни режими.

Най-важната река е По, дълга 652 км, среден обхват около 1 m³/s и басейн от около 70000 km (въпреки че най-дългата река, извираща в страната, е Драва, десен приток на Дунав). Пресича Паданската низина и се влива в Адриатическо море с делта, обявена от ЮНЕСКО за обект на световното наследство.

Най-големите италиански езера, по ред са езерото Гарда, езерото Маджоре и езерото Комо, което е и най-дълбокото (410 m), разположени в предалпийския пояс, в Северна Италия. Други важни езера са езерата Болсена, Брачано и Албано с вулканичен произход, езерото Тразимено – най-голямото на Италианския полуостров, и крайбрежните езера, като езерата Лезина и Варано.

Климат

Регионът на Италия (между 47-ия и 35-ия паралел на север) се намира почти в центъра на умерения пояс на Северното полукълбо, а линията на 45-ия паралел, по средата между Екватора и полюса, пресича цялата Паданска низина от запад на изток. Климатът е силно повлиян от моретата, които го заобикалят от почти всяка страна и които образуват полезен резервоар на топлина и влага. Голяма част от Италия попада в областта на умерено топлия климат от средиземноморски тип, докато в северната вече има континентални или поне преходни аспекти (а в по-високите райони – планински климат). Все пак не е вярно, че италианският климат е особено благоприятен. В действителност той представлява много контрасти между северните и южните райони (именно поради издължената форма на полуострова), между вътрешните и крайбрежните райони. Освен това климатът на Италия се характеризира със значителна променливост и доста често е обект на необичайни събития, като суша, обилни валежи, градушки, торнадо, които понякога се превръщат в природни бедствия.

Според Климатичната класификация на Кьопен Италия е разделена на следните типове климат:

• Умерен субтропичен или сух средиземноморски климат, клонящ към субтропичен (Csa клонящ към BS): Неапол и някои крайбрежни райони на Кампания, крайбрежните райони на Сицилия, Южна Сардиния, Централна и Южна Йонийска Калабрия и Йонийски Саленто. Този климат се характеризира с оскъдни (почти нулеви през лятото) и много нередовни валежи.
• Топъл умерен средиземноморски климат с лятна суша (Csa): по-голямата част от Сардиния, Сицилия, Калабрия и Пулия, цялата крайбрежна ивица от Лигурия до Калабрия, цялото крайбрежие на Йонийско море, адриатическите брегове от Анкона до Пулия и по-общо цялата ниска надморска височина райони на Центъра и Юга.

Малката буква "s" показва: „най-сухият месец, който е лятото, получава средно по-малко от 30 милиметра валежи".

• Умерен средиземноморски климат с топло лято, с лятна суша (Csb, преход към Cfb в най-северните райони): хълмисти и нископланински райони на Лацио, Абруцо, Молизе, Кампания и Базиликата, планините Дауния, Горно Гаргано и ниската планина на Калабрия, Сардиния и Сицилия
• Умерен преходен към средиземноморски климат (Cfsa): характерен за непосредствения хинтерланд на Лигурия и езерото Гарда, на ниска надморска височина, с обилни есенни дъждове, доста дъждовни зими и умерени летни суши. Според Кьопен „преходът" се изразява не толкова в топлинния режим, колкото в появата на значителна разлика във валежите между лятото и зимата (най-сухият месец, лятото, получава количество валежи, по-малко от една трета от това от най-влажните през зимните месеци, но винаги по-високи от 30 mm): ето защо тази категория не включва Емилия-Романя или Южен Пиемонт (Ланге и Алесандрия), които имат умерено сухо лято, но не и обилните зимни дъждове на средиземноморски тип. В Алесандрия напр. най-сухият месец е юли (32 mm дъжд), но през най-влажния зимен месец (декември) падат 46 mm, докато във Ферара минималните валежи падат през януари (39 mm, срещу 44 през юли).
• Умерен горещ летен климат (Cfa): типичен за равнината Венето-Фриули, адриатическото крайбрежие от Триест до Пескара, Паданската низина и по-общо ниските райони на Северна Италия, хълмистия Марке и ниските склонове на Апенинския планински склон с изглед към Паданската низина. Максималната надморска височина варира приблизително между 400 метра над морското равнище на високия Пиемонт и Предалпите и 500-те метра на Емилия-Романя, Олтрепо Павезе, района на Алесандрия и Ланге. Тук има два максимума на валежите, един през пролетта и един през есента, и два минимума, един през зимата (обикновено през януари) и един през лятото (юли или август): лятото обикновено е по-дъждовно от зимата в районите на север от река По, докато в подапенинските земи и в Провинция Кунео разликата е нулева.
• Умерен до топъл летен климат (Cfb): характерен за хълмовете и платата на Пиемонт над около 400 метра надморското равнище. на север и 500 метра надморското равнище,. на юг Лигурските и Тоскано-Емилианските Апенини и долните алпийски и предалпийски склонове (с изключение на по-вътрешните).
• Хладен умерен климат (Cfc): типичен за предалпийските и апенинските области на голяма надморска височина. Тук валежите могат да бъдат значителни: те са чести преди всичко през междинните сезони, но обилни и през лятото.

Флора и фауна

Флората и фауната варират според географското положение и надморската височина. Планинска флора вирее в областите от Алпите с над 1980 m надморска височина и в областите от Апенините с над 2290 m надморска височина. Най-високият горски пояс се състои от иглолистни дървета, а по-ниските – от бук, дъб, кестен. В Паданската равнина виреят топола и върба. На полуострова и на по-големите острови преобладава средиземноморска растителност: корков дъб, зелен дъб, хвойна, къпина, лавър, мирта, палма джудже.

Едрите бозайници са малко. В Алпите се срещат алпийска антилопа, дива коза и сърна, в Апенините – кафява мечка, алпийска антилопа, видра. Гарваните и лястовиците са характерни за Италия птици. Моретата, обграждащи страната, изобилстват от морски живот.

Държавно управление

Държавно устройство

Италия е демократична република след референдума от 2 юни 1946 г., когато монархията е премахната и е избрано Учредителното събрание за изготвяне на конституцията. Конституцията на Италианската република, одобрена от него на 22 декември 1947 г., обнародвана на следващия 27 декември от Енрико де Никола, временен държавен глава, и влязла в сила на 1 януари 1948 г., е основният държавен закон. Съгласно нея Италия е демократична парламентарна република с многопартийна система.

Италианската политическа система е организирана според принципа на разделението на властите: законодателната власт се приписва на Парламента (разделен на две камари: Сенат на републиката и Камара на депутатите), правителството има изпълнителната власт, докато съдебната власт, независима от изпълнителната и законодателната власт, упражнява съдебната власт.

Президентът на републиката е най-висшата длъжност в държавата и представлява нейното единство. Той е държавен глава на Италия. Президентът се избира за 7 години с тайно гласуване от Парламента и представители на регионите. Изпълнителната власт се упражнява колективно от Министерски съвет, оглавяван от Министър-председател. Министерският съвет се назначава от Президента, но трябва да бъде одобрен от двете камари на Парламента.

Серджо Матарела, президент на Републиката

От 3 февруари 2015 г. президент на Италия е Серджо Матарела. От 22 октомври 2022 г. председател на Министерския съвет е Джорджа Мелони – първата жена в историята на Италия на този пост.

Основният законодателен орган в Италия е двукамарният Парламент, като Министерският съвет също има ограничени законодателни правомощия. Всеки закон трябва да получи одобрението и на двете камари – Камара на депутатите с 630 представители и Сенат, включващ 315 избрани и малък брой пожизнени сенатори (7 души към май 2006 г., трима от които бивши президенти). Изборните представители и в двете камари се избират с пряко гласуване. Техният мандат е с продължителност пет години, но всъщност в съвременната история на страната предсрочните избори са нещо обичайно.

Съдебната власт е независима от изпълнителната и законодателната. Правната система на Италия се основава на римското право в интерпретацията на Наполеоновия кодекс. Последна съдебна инстанция при повечето спорове е Върховният касационен съд. Конституционният съд следи за съответствието на законите с Конституцията.

Съдебна система

В исторически план законодателството има корени в Римските закони, модифицирани от Наполеоновия кодекс. Конституционният съд (Corte Costituzionale) е върховният съдебен орган в страната. Сградата на днешния Конституционния съд е построена на 18 март 1958 г. През последните години се извършват значителни реформи в съдебната система – например през 2009 г. Върховният съд оставя зад решетките трима служители, които са укривали данъци и са имали връзки с мафията.

Повратен период в борбата срещу мафията е този между началото на 80-те до 90-те години на XX век, който е свързан с атентатите срещу политика Пио Латоре и генерал Карло Алберто дала Киеза през 1982 г. и съдиите Джовани Фалконе и Паоло Борселино през 1992 г. Те разкриват истинското лице на считаната дотогава от мнозина за „градска легенда“ мафия и изваждат Италия от блатото на безразличието. Държавата изпраща армейски части в Сицилия в помощ на полицията. Някои от босовете на мафията са арестувани и осъдени. В училищата започват да се провеждат специализирани разяснителни часове и младежите научават какво означава да работиш за мафията. Студенти основават движението „Сбогом пицо“ (Addio pizzo) (Pizzo е паричната сума, която мафиозите чрез изнудване събират от хората, рекет). Започва да се увеличава броят на търговците, които започват да отказват да плащат рекет.

Международни отношения

Чезаре Раганини с Владимир Путин и Сергей Лавров

Италия е сред основателите на Европейската общност, преобразувана в Европейски съюз. Страната е приета в Организацията на обединените нации (ООН) през 1955 година и членува също в Г-7, Организацията на северноатлантическия договор (НАТО), Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, Световната търговска организация, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Съвета на Европа и Централноевропейската инициатива.

Италия традиционно подкрепя ООН и нейната дейност в областта на сигурността. Италиански войски участват в мисиите на ООН в Сомалия, Мозамбик и Източен Тимор, като страната оказва и подкрепа на операциите на НАТО и ООН в Босна и Херцеговина, Косово и Албания. През февруари 2003 г. Италия разполага двехилядна военна част в Афганистан. През юли същата година изпраща войски и в Ирак, чийто максимален брой достига 3200 души и които са изтеглени през ноември 2006 г. През август 2006 г. 2450 италиански войници са придадени към мисията на ООН в Ливан, а от февруари 2007 г. италианецът Клаудио Грациано ръководи силите на ООН в тази страна.

Административно деление

Италия е разделена на 20 региона (на италиански: regioni, [реджони], ед. ч. regione, [реджоне]), пет от които със специален автономен статут. Автономните региони имат свои парламенти (регионални съвети) и правителства (giunte [джунте]), които имат пълномощия по въпросите на местното самоуправление. Регионите се делят на 110 провинции.

Административно деление на Италия

На картата	Регион	Адм. център	Площ, km²	Население
1	Вале д’Аоста*	Аоста	3263	126 000
2	Пиемонт	Торино	25 399	4 401 000
3	Лигурия	Генуа	5421	1 610 000
4	Ломбардия	Милано	23 861	9 642 000
5	Трентино-Алто Адидже*	Тренто	13 607	1 007 000
6	Венето	Венеция	18 391	4 832 000
7	Фриули-Венеция Джулия*	Триест	7855	1 222 000
8	Емилия-Романя	Болоня	22 124	4 276 000
9	Тоскана	Флоренция	22 997	3 677 000
10	Умбрия	Перуджа	8456	884 000
11	Марке	Анкона	9694	1 553 000
12	Лацио	Рим	17 207	5 561 000
13	Абруцо	Л'Акуила	10 794	1 324 000
14	Молизе	Кампобасо	4438	320 000
15	Кампания	Неапол	13 595	5 811 000
16	Пулия	Бари	19 362	4 076 000
17	Базиликата	Потенца	9992	591 000
18	Калабрия	Катандзаро	15 080	2 007 000
19	Сицилия*	Палермо	25 708	5 030 000
20	Сардиния*	Каляри	24 090	1 666 000

* регион със специален статут

Въоръжени сили

Верижни БМП Dardo, местно производство – основното бойно средство на берсалиерите.

Въоръжените сили на Република Италия (на италиански: Forze armate italiane – Италиански въоръжени сили) са натоварени с отбраната на суверенитета и териториалната цялост на страната. Формално са съставени от шест вида въоръжени сили, но Финансовата гвардия (Guardia di Finanza) и Бреговата охрана (Capitanerie di porto – Guardia Costiera) са считани за такива преди всичко по традиция. Финансовата гвардия е специална служба, отговаряща за финансовите престъпления, борбата с наркотрафика, данъчните и митническите престъпления. На нея се пада основният дял от борбата с различните мафиотски организации. Бреговата охрана е натоварена най-вече с полицейски, спасителни и административни функции по море. Основните военни сили включват сухопътните войски (Esercito italiano (Е.I.) – Италианска армия), военноморски сили (Marina militare italiana (M.M.I.) – Италиански военноморски сили), военновъздушни сили (Aeronautica militare italiana (A.M.I.) – Италианска военна авиация) и Военна милиция по (Arma dei Carabinieri (A.C., milizzia dei Carabinieri) – Корпус на карабинерите). Съгласно Парижкия мирен договор Италия като победена държава във Втората световна война, има наложено ограничение на въъоръжените сили до 185 хил души от тях 60 хил какарбинери. Тези ограничения са валидни до 1955 г., когато по споразумение между победените и победителите във Втората световна война е постигнато споразумение за премахване на ограничителните военни клаузи на мирния договор. От 2005 г. е отменена военната повинност и към 2010 г. числеността на въоръжените сили е 293 202 души, което е сравнително голям брой, но в тях влизат 114 778 карабинери.

Артилерийски полк

Служителите не влизат в това число, тъй като са извън юрисдикцията на Министерството на отбраната, за разлика от карабинерите, които са под двойната юрисдикция на военното и вътрешното министерства. Към 2010 г. военният бюджет на страната възлиза на около 35,8 млрд. щ.д., 1,7% от БВП на Италия и десети в света. Страната не разполага със собствено ядрено оръжие, но на нейна територия е разположено такова – в авиобаза Бреша – Геди по линия на стратегията на НАТО за споделена отговорност (NATO nuclear sharing strategy) и в авиобаза Авиано, която е авиобаза на ВВС на САЩ.

Италия е индустриална държава с традиции в производството и износа на въоръжение и индустриално оборудване. Италия е една от основателките на НАТО. Участва в различни мисии по света и като организация за подпомагане на пострадали райони.

Италианска армия

Патрул в Афганистан

Италианската армия (Esercito Italiano – E.I.) е сухопътният компонент на въоръжените сили. Към 2008 г. включва 109 703 офицери, сержанти, войници и цивилни служители. Въоръжена е почти изцяло с бойна техника италианско производство като танковете Ariete, верижните бойни машини на пехотата Dardo, колесните бронеразузнавателни и самоходни оръдейни машини Centauro и вариантът им колесни бойни машини на пехотата Freccia, бронетранспортьорите Puma, както и бойните вертолети Mangusta attack helicopter. Италия има на въоръжение и големи количества верижни американски БТР М113, произведени по лиценз във варианта VCC-1 и модернизирани във VCC-2. Създадени са като Армията на Кралство Пиемонт-Сардиния около което възниква обединената италианска държава. До премахването на монархията и изгонването на Савойската династия официалното название е Кралска армия (Regio Esercito) и под него тя участва в няколко конфликта, най-големите от които са Първата световна война (на страната на Антантата) и Втората световна война (на страната на Оста). По време на Студената война основната задача на армията е да спре потенциално нахлуване на съветската Южна група войски от Унгария през Югославия на Апенинския полуостров, във връзка с което Италия развръща силна групировка планинска пехота в Алпите. След края на Студената война страната участва основно в мироопазващи и мироналагащи операции в бивша Югославия, Ливан, Ирак и Афганистан.

Италиански военноморски сили

Италианският самолетонесач Кавур и други военни плавателни съдове

Италианските военноморски сили (Marina militare italiana – M.M.I.) са морският компонент на въоръжените сили. Към 2008 г. включват около 35 200 офицери, сержанти, войници и цивилни служители, 85 основни кораба и 123 летателни апарата. Най-големият боен кораб и флагман на флота е лекият самолетоносач „Cavour“. Създадени са през 1861 г. и до премахването на монархията през 1947 г. се наричат Кралски военноморски сили (Regia Marina). Разпадането на Австро-Унгария, чийто флот е считан за основен противник, дава началото на период на възход и към избухването на Втората световна война са построени множество модерни и мощни за времето си кораби.

След края на ВСВ и присъствието на Италия сред страните основателки на НАТО, италианските ВМС са натоварени с основната задача да поддържат контрола върху Средиземно море, заедно с шести флот на САЩ (който разполага с бази в Южна Италия и Испания), френските и испанските ВМС. След края на Студената война ВМС на Италия участват в операции по морската блокада на бивша Югославия за налагане на оръжейното ембарго на ООН, хуманитарни мисии в Средиземноморието, охрана на гражданското корабоплаване и борба с пиратството основно край Африканския рог.

Италианска военна авиация

Италианската военна авиация (Aeronautica militare Italiana – A.M.I.) e въздушният компонент на въоръжените сили. Към 2008 г. разполагат с личен състав от 43 882 военнослужещи и цивилни служители и 585 летателни апарата, от които 219 бойни самолета и 114 вертолета.

Аления C-27J

Италия има дълбоки традиции в авиопроизводството и голяма част от летателната техника е разработена и произведена в страната, като делът ѝ дори нараства през последните години. Връх на техническия прогрес са 121-те изтребителя EF-2000 Eurofighter Typhoon, разработени съвместно с Великобритания, Германия и Испания и 75-те F-35A/B, разработени основно от САЩ, но в чиято разработка Италия (след Великобритания) е водещ партньор.

Италианските ВВС са обособени като отделен вид въоръжени сили под името Кралска авиация (Regia aeronautica) на 28 март 1923 г. с указ на крал Виктор Емануил III. През 30-те години на ХХ век италианските ВВС са високотехнологични и поставят серия от рекорди, но към началото на Втората световна война вече изостават технологично както от основните си противници – тези на САЩ, Великобритания и Съветския съюз, така и от тези на собствените си съюзници – германците.

След началото на Студената война като основна задача на Италианските ВВС се оформят противовъздушната отбрана на южния фланг на НАТО и контролът върху Средиземно море. След нейния край тези задачи се запазват, но в по-малка степен.

Карабинери

Карабинери (жандармерия)

Корпусът на карабинерите (Arma dei carabinieri, до 2000 г. формално част от Италианската армия, оттам и традиционното съкращение C.C. – Corpo dei carabinieri) е военизирана полицейска служба на двойно подчинение на военното и вътрешното министерство по модела на френската жандармерия. За обществения ред и сигурността в големите градове и градските общини отговаря Държавната полиция (Polizia dello Stato), a в малките селски общини и в труднодостъпните райони – карабинерите. Освен като обществена полицейска служба карабинерите действат и като военна полиция в рамките на въоръжените сили, а във военно време подкрепят редовната армия като лека пехота и осигуряват охраната на тила ѝ и на обектите от критичната инфраструктура. Малък елитен ескадрон на кирасирите (Corazzeri) осигуряват почетната гвардия за Президента на републиката. Към 2010 г. са с приблизителна численост от около 100 000 души.

Общество

Население

Населението на Италия към 1 януари 2023 г. от 58 850 717 души, което прави Италия третата страна в Европейския съюз по население (след Германия и Франция). Средната гъстота на населението е 195 души/km², по-висока от средната за Съюза. Средната продължителност на живота за мъжете е 80,1 г., а за жените – 84,7 г.

Що се отнася до явлението имиграция, броят на имигрантите или редовно пребиваващите чужденци в Италия се е увеличил значително особено след 2001 г. и според данни на ISTAT към 1 януари 2022 г. той наброява 5 030 716 души, 8,5 % от постоянното население; най-многобройните общности са румънската (1 083 771 жители), албанската (419 987) и мароканската (420 172). Към тези данни трябва да се добави и нередовни чужденци, около 404 000 според доклад за имиграцията от 2015 г. на фондация Ismu.

Езици

Италиански език

Италианският език е официалният и най-разпространеният език на Италия (въпреки че някои територии са официално двуезични). Принадлежи към групата на източните романски езици от индоевропейското езиково семейство. Произлиза от флорентинския диалект от 14 век, който се разпространява сред образованите прослойки в цяла Италия благодарение и на великите тоскански писатели от онова време като Данте, Бокачо и Петрарка.

Модерният италиански език е роден през 19 век до голяма степен благодарение на работата на Алесандро Манцони. Той е говорен в годините на обединението на Италия от малко над 10% от населението, към което се добавя неизвестен брой хора, които имат променливо познание на езика. След това езикът постепенно се разпространява благодарение на началното образование, феномена на урбанизацията и създаването на национална бюрокрация и армия, а след Втората световна война – и благодарение на радиото и на телевизията.

Освен че е официалният език на Италия, италианският е официален език на Ватикана (въпреки че номинално официалният език на Светия престол е латинският), Сан Марино, Южна Швейцария (Кантон Тичино и южните покрайнини на Граубюнден), по крайбрежната ивица на Словения (заедно със словенския) и в Истрийска жупания в Хърватия (заедно с хърватския), и на Суверенния малтийски военен орден. Той е един от официалните езици на Европейския съюз и един от 4-те официални езика на Конфедерация Швейцария. Италианският освен това е говорен в Сомалия, Либия, Етиопия, Еритрея, Тунис, Бразилия, Албания, Малта, Аржентина, Венецуела и др., и в италианските общности по света: Ню Йорк и Ню Джърси (САЩ), Лондон (Великобритания), Мюнхен (Германия), Рио де Жанейро (Бразилия), Сидни (Австралия) и др.

Според изследването на Statista през 2022 г. италианският език е на 29-то място по говорещи в света с 67,9 млн. говорещи. С близки резултати е изследването на Preprly, според което той е на 28-о място в света с 68 млн. говорещи. В Италия се говори от около 59 милиона.

На територията на Италия обаче се говорят много други езици, които се развиват и развиват независимо от тосканския. Все още широко се използват диалектите на италианския език – сицилиански, сардински, емилиански, венециански, салентински, калабрийски и др., като съществува почти консенсусно мнение относно разграничаването на неаполитанския като отделен език.

Основни фрази

• La lingua Italiana – ла лингуа италиана – италианският език
• Buon giorno – буон джорно – добър утро/ден
• Buona sera – буона сера – добър вечер
• Arrivederci – ариведерчи – довиждане
• Parlo Italiano – парло италиано – Говоря италиански (език)

Други езици

Малцинствените езикови общности, официално признати в Италия.

Официално признатите и защитени исторически езикови малцинства, присъстващи в Италия, са тези „на албанското, каталонското, германското, гръцкото, словенското и хърватското население, както и на онези, които говорят френски, франко-провансалски, фриулски, ладински, окситански и сардински“. Има и няколко регионални диалекта, които, въпреки че са изброени от ЮНЕСКО като малцинствени езици и от международната езикова общност като езици, които не се приписват на италианския, не се ползват с никакво признание или защита от Италианската държава.

В регионите и общините, засегнати от двуезичието, обществените служби и пътните знаци са двуезични или триезични (като ладинските общини в Южен Тирол и общините валзер в горната част на Вал ди Лис), а официалните документи могат да бъдат написани на италиански или на друг признат език.

Нивото на защита на някои малцинства е установено както от италианското законодателство, така и от международни договори: такъв е случаят с немскоезичното малцинство в Южен Тирол и двуезичните общини в провинция Тренто, чийто статут се регулира от Споразумението Де Гаспери-Грюбер (5 септември 1946 г.), и част от словенското малцинство във Фриули-Венеция Джулия, предвидено в Лондонския меморандум (5 октомври 1954 г.), с който Италия и Югославия съответно поемат гражданското управление на зони А и Б на Свободната територия на Триест.

Италианският жестомимичен език (LIS), т.е. визуалният език на глухонемите, е признат от регион Вале д'Аоста от 2006 г.

Образование

Гимназия в Сицилия

Образованието в Италия е на високо ниво – 99% от хората са грамотни. Образованието е задължително до 16-годишна възраст. Италианската училищна система е структурирана както следва:

• интегрирана система 0 - 6 години, незадължителна, с обща продължителност 6 години, разделена на:
  • образователни услуги за деца¸ управлявани от местните власти, пряко или чрез сключване на споразумения, от други публични органи или от частни лица, които приемат деца между 3 и 36 месеца;
  • детска градина (scuola d'infanzia), която може да се управлява от Държавата, от местните власти, пряко или чрез уреждане на споразумения, от други публични органи или от частни лица, която приема деца на възраст между 3 и 6 години;

• първи цикъл на обучение, задължителен, въвежда учениците в основните предмети на човешкото знание, с обща продължителност 8 години (5+3). Разделен е на:
  • начално образование (scuola primaria)¸ което за разлика от България е с продължителност 5 години, за ученици на възраст от 6 до 11 години;
  • средно училище от 1-ва степен (scuola secondaria di primo grado), т.е. прогимназия, с продължителност 3 години, за ученици от 11 до 14 години. Тук се залага върху подготовката за гимназиално образование.

• втори цикъл на обучение, разделен на два вида курсове:
  • средно училище от 2-ра степен (scuola secondaria di secondo grado), т.е. гимназиално образование, за ученици, завършили успешно първия цикъл на обучение, с продължителност 5 години (т.е. за ученици на възраст от 14 до 19 г.). Тук се започва профилирана подготовка за специализация и бъдещо развитие, и се включва обучението в гимназии, технически институти и професионални институти. За разлика от България в Италия гимназиалното образование започва след 8-и, а не след 7-и клас;
  • 3- или 4-годишни курсове за професионално образование и обучение (istruzione e formazione professionale: IeFP) с регионална компетентност, насочени към ученици, които са завършили успешно първия цикъл на обучение.

• висше образование, предлагано от университети, институции за висше артистично, музикално и танцово обучение (AFAM) и висши технически институти (ITS) с различни видове курсове:
  • курсове за висше образование, предлагани от университетите
  • курсове за висше образование, предлагани от институциите AFAM (Висше артистично, музикално и танцово образование)
  • курсове за висше професионално обучение, предлагани от ITS (Висши технически институти)

Цикълът на университетското образование е разделен на три фази:

• Бакалавърска степен: 3 години - laurea triennale. Тук се допускат хора с диплома за средно образование, като при някои специалности има приемни изпити.
• Магистърска степен: 2 години - laurea magistrale или 5-6 години – laurea magistrale a ciclo unico (напр. медицина, фармакология, право, химия). Тук се допускат хора с бакалавърска степен.
• Следдипломна квалификация – master universitario, с продължителност 6 месеца – 1 година. Това е курс за напреднали, чиято цел е да укрепи, разшири и изостри уменията и компетенциите на завършилите, за да отговорят на изискванията на професионалния свят.
  • от първа степен (Master” di 1° livello). Тук се допускат хора с бакалавърска степен.
  • от втора степен (Master” di 2° livello). Тук се допускат хора с магистърска степен и преминали входящ тест.
• Докторантура: минимум 3 години - dottorato di ricerca. Това е най-високата академична квалификация, присъждана от италианските университети в края на курс с продължителност не по-малко от три години. Осигурява необходимите умения за провеждане на изследвания на високо ниво в университети, публични институции и частни компании.

Задължителност на образованието

Задължителното образование в Италия е 10 години, от 6 до 16-годишна възраст, и включва осемте години от първия цикъл на обучение и първите две години от втория цикъл (Закон 296 от 2006 г.), който може да се извършва в средното училище от втора степен - държавно, или в регионални курсове за професионално образование и обучение.

Освен това за всички млади хора правото/задължението за образование и обучение се прилага за най-малко 12 години или във всички случаи до постигане на тригодишна професионална квалификация в рамките на 18-годишна възраст въз основа на разпоредбите на Закон n 53/ 2003 г.

Задължителното образование може да се извършва в държавни училища или в равностойни училища (Закон 62 от 2000 г.), които съставляват системата на общественото образование, но може да се извършва и в неравностойни училища (Закон 27 от 2006 г.) или чрез семейно образование. В последните два случая обаче изпълнението на задължителното образование трябва да бъде предмет на редица условия, като например провеждането на тестове за правоспособност.

Родителите на учениците и учениците или всеки, който упражнява родителска отговорност, са отговорни за изпълнение на задължението за обучение на непълнолетни, докато общините по местоживеене и директорите на училищата, в които учениците учат, отговарят за надзора върху спазването на задължението на записаните ученици и студенти .

В края на периода на задължително обучение обикновено се очаква в края на втората година от средното училище, ако ученикът не продължи обучението си, да се издаде удостоверение за придобити умения (Мин. постановление 139 от 2007 г.).

След полагане на окончателния държавен изпит за гимназиално образование (матура) ученикът има достъп до курсове за висше образование (университет, AFAM и ITS). Някои университетски курсове са ограничени на брой и студентите трябва да преминат тест за прием, а други са със свободен прием.

Частно образование

Член 33 от италианската конституция установява два основни принципа: задължението на Държавата да предлага държавна училищна система на всички млади хора и правото на физически и юридически лица да създават училища и образователни институти безплатно за държавата.

Частните училища имат право да издават квалификации със същата правна стойност като тези на съответните държавни училища; имат пълна свобода по отношение на културната ориентация и педагогическо-дидактическата насока и се ползват от по-благоприятно данъчно третиране, ако не са с цел печалба.

Университети

Венецианският университет

Основите на висшето образование започват именно от Италия. През 1088 г. учени се събират в обща сграда, за да изнасят лекции на хора, искащи да обогатят и развият своето образование. Така е основан първият университет в Европа – Болонският. В Италия има 68 университета със студенти от целия свят, а италианските висшисти в италианските университети са 905 687 на година.

Религия

Базилика в Рим

В Италия основната религия е Католицизмът. Страната е една от католическите страни с най-силна вяра и традиция. Над 91% са католици, или около 54 000 000 души. Мюсюлманите (предимно чужденци) са около 1 200 000. Будистите наброяват 103 000, а индуистите – 108 000.

Здравеопазване

Болница в Милано

В Европа Италия е една от страните с ниво на здравеопазването над средното, което е основано на принципа на доброволното от страна на пациента участие. Медицинските заведения са под контрола на Министерство на здравеопазването. Consiglio Superiore di Sanità (Национален здравноосигурителен съвет), Istituto Superiore di Sanità (Национален институт по здравеопазването) и Istituti zooprofilattici sperimentali (Ветеринарна епидемиология) са едни от институциите, които контролират здравеопазването в страната. Поликлиниката „Агостино Джениели“ е една от най-големите в Рим и страната. Медицината е приоритет в страната и медицинските висши учебни заведения са едни от най-реномираните в Европа. Също така и редица фондации помагат за развитието на бъдещите медици.

Икономика

Луксозен автомобил Maserati Quattroporte V

Купол за наблюдение, произведен в Торино и предназначен за МКС

Според данни на МВФ италианската икономика е седма в света и четвърта в Европа по големина на брутния вътрешен продукт (БВП). Членка е на Г-7, Европейския съюз и ОИСР. Италия има пазарна икономика с висока свобода на инвестициите и търговията; стандартът на живота в страната е 8-ият най-висок в света. В допълнение, Италия има третият най-голям национален златен резерв в света (след Германия и САЩ), а БВП на глава от населението е равен на средния за ЕС.

Бизнес център в Милано

В същото време италианската икономика е изправена пред редица проблеми, например изключително ниския си растеж (средно 1,23% за последното десетилетие, в сравнение с 2,28% годишно за ЕС.) Южна и Северна Италия се различават значително по своето икономическо развитие – докато в северната част БВП на глава от населението достига 32 900 евро (135,5% от средния за ЕС), то някои южни региони имат БВП на глава от населението, равняващ се на 16 300 евро (по-малко от 60% от средния). Заради тези проблеми, както и сравнително високите нива на корупция и бавните реформи, Италия понякога е наричана „болният човек на Европа“.

В страната се добиват живак, пирити, въглища, желязна руда, нефт, боксити, мрамор и др. Най-развити промишлени отрасли – машиностроене, автомобилостроене, хранително-вкусова, химическа, текстилна, металургия, корабостроене, самолетостроене, електроника, електротехническа, оптическа, нефтопреработване.

Първичен сектор

Растениевъдство

Лозя в Тоскана

• Зърнени култури

В северната и централната част на страната най-голям процент по територия заема царевицата (20%) (Италия е един от най-големите производители на царевица в Европа), следван от пшеницата (16%), ечемик (9%), ориз (8%) и други.

• Зеленчукопроизводство

Добре развито е в цялата страна, но най-вече в южната част. Основните площи са засети с домати (9%), чушки (7%), картофи (5%), патладжан (5%), моркови (3%) и др. Италия е един от най-големите производители на домати и чушки в света. Тези две култури играят важна роля в италианската кухня и имат богат асортимент в страната.

• Бобови култури

Отглеждат се предимно в Централна Италия и Пиемонт. Поради полезните съставки тези храни играят важна роля в италианската кухня. Най-разпространената култура в италианските фермерски стопанства и засети площи е бобът (29%) (най-различни сортове), отглеждат се много грах (17%), нахут (16%) (Италия е един от основните износители на нахут в Европа), фъстъци (10%) леща (5%).

Италиански селскостопански машини

• Плодове

Италия е един от най-големите европейски производители на цитрусови плодове. В страната най-голямо е производството на череши (12%), грозде (11%), праскови (9%), портокали (9%), ябълки (9%), круши (9%), мандарини (8%), лимони (4%), ягоди (2%) и др.

• Ядки

Италия е основен производител на ядки в Европа. Най-вече производството е съсредоточено върху бадеми (26%), лешници (19%), орехи (14%) и др.
В Италия се отглеждат също около 90 000 тона гъби, 84 700 тона памук, 18 360 тона тютюн, салатни култури (80 000 тона), подправки (89 тона) и др.

Животновъдство

Животновъдство

В страната има 3 513 000 хектара пасища и 1 345 000 хектара ливади. Отглеждат се 6 милиона глави крави, 8,6 милиона свине, 6,8 милиона овце и 0,9 милиона кози. Общото годишно производство на риболовната промишленост в Италия (от улов и аквакултури), включително ракообразни и мекотели, възлиза на 480 тона.

Полезни изкопаеми

В страната се добиват живак, пирити, въглища, желязна руда, нефт, боксити, мрамор и др. Италия е един от най-големите производители на стомана и сяра.

Вторичен сектор

Индустрия

Индустрията на Италия е една от най-силно развитите в света. Водещи отрасли са машиностроенето, металургията, химическата и нефтохимическа индустрия, леката и хранителната индустрии.

Италия е сред най-големите производители и доставчици в света на автомобили, велосипеди и мотопеди, трактори, перални машини и хладилници, пишещи и сметачни машини, радиоелектронна продукция, промишлено оборудване, стоманени тръби, пластмаси и химически влакна, автомобилни гуми, а също и готови облекла и кожени обувки, сирене, зехтин, плодови и доматени консерви. Страната е най-големият в света производител на паста и вино. Голямо е и производството на цимент, натурални есенции и етерни масла от цветя и плодове, художествени изделия от стъкло и фаянс, бижутерия. Добиват се пирити, живачни руди, калиеви соли, доломити, азбест.

Енергетика

АЕЦ Енрико Ферми

От средата на 50-те години Италия развива ядрена енергетика. От 2011 г. след референдум атомните електрически централи са спрени поетапно. Страната залага на ВЕЦ и възобновяеми енергийни източници. В страната се добиват незначителни количества природен газ и нефт. Един от европейските лидери в енергетиката е италианската компания Eni.

Третичен сектор

В туризма и услугите са заети повече от 54% от трудоспособното население. Италия е една от водещите туристически дестинации. Банкови услуги, ремонтни дейности, телекомуникационни услуги са места, където работи около 24% от населението. Едни от най-големите доставчици на услуги са: Telecom Italia – телекомуникации, „УниКредит“ – банкиране, Exor – инвестиционно дело, Alitalia – авиационен превозвач и други.

Инфраструктура

Транспортът в страната е добре развит. В Италия има 98 летища, 156 пристанища, 19 472 km железопътна линия, 837 493 km главни и междуселищни пътища, 6532 km магистрали.

Железопътни пътища

Италиански високоскоростен влак

18 071 km железопътен път, 1600 km за теснолинейки и планински железници. Основния железопътен оператор е Trenitalia. Броят на машините в железопътния транспорт наброява 65 000 – 2900 локомотива, 1800 специализирани машини и 45 700 вагони. Работниците в този сектор са 39 800 души.

• Високоскоростни линии

• Изграждането им започва през 1992 г. Петте най-натоварени железопътни линии са:
  Торино – Милано
  Болоня – Милано
  Рим – Неапол
  Рим – Флоренция
  Болоня – Флоренция

Метро

7 италиански града имат метро: Рим – 2 линии с дължина 41,5 km и 48 спирки, Милано – 4 линии с 92 km и 101 спирки, Торино – 1 линия, 13 km и 21 спирки, Неапол – 3 линии, 29,8 km и 28 спирки, Генуа – 1 линия, 7 km и 8 спирки, Катания – 1 линии, 3,5 km и 6 спирки, Бреша – 2 линии, 13,7 km и 17 спирки.

Трамвай

Трамвай от 1930-те г.

От началото на XX век в страна е имало над 120 различни линии за лек железопътен транспорт, които по една или друга причина са били закрити. В 13 италиански града функционират трамваи или градски влакове. Това са: Рим от 1877 – 6 линии с 40 km дължина; Милано от 1881 – 17 линии, 115 km; Торино от 1871 – 10 линии 58 km; Неапол от 1875 – 3 линии, 11 km; Флоренция от 2010 – 1 линия, 8 km; Падуа от 2007 – 1 линия, 6 km и други.

Надземни железници

В много от градовете съществуват надземни железници и градски влакове. Повечето от този тип транспорт свързва по-големи селища на близки разстояния и се използват в някои случаи като туристическа атракция.

Автомобилен транспорт

По данни от Статистически институт през 2012 в страната има: 37 196 730 автомобила, 6 578 000 мотоциклети, 100 890 автобуси, 844 000 специализирани превозни средства, 4 567 900 товарни автомобили и 161 340 селскостопански машини.

Авиация

Броят на италианските граждани, използвали авиационни услуги през 2012 г., е 56 298 073.

Туризъм

Италия е една от четвъртата в света туристическа дестинация – през 2018 година страната е посетена от 94 милиона чуждестранни туристи. Символи на Италия са Колизеят в Рим, Наклонената кула в Пиза и Венеция. Прекрасните малки градчета с множество архитектурни паметници, романтичните улици и красивите площади. Градовете Неапол и Флоренция са едни от най-посещаваните градове и се отличават с богатата история. „Ла Скала“ в Милано, „Испанските стъпала“ в Рим, множеството замъци и монументи също са част от пейзажа. Националните паркове, Резерватите и Сафари парковете (където се отглеждат редки видове животни в защитени от страната площи) са още една причина да посетите страната. Планинските и морските курорти също очароват туристите. „Автомобилният музей“ в Торино и Галерията на Виктор Емануил II в Милано са много посещавани.

Култура

Сицилиански барок

Архитектура

В архитектурен план днешна Италия може да се опише с предимно ренесансов стил, неокласицизъм и съвременно строителство. Разбира се древните постройки и елементи са едни от символите на страната и те също формират облика на архитектурата. Колизеят и други монументи в Рим, а и в близките градове подчертават романския архитектурен стил. Множество подобни сгради са разрушени по време на войните и при идването на различни владетели на власт през Средновековието. Още едно доказателство за следи от минали цивилизации са останките от древногръцки и етруски храмове и параклиси предимно в южна Италия и най-вече на остров Сицилия.

Базилика „Сан Марко“

Други храмове в Южна Италия носят стила на ранното християнство и на византийския стил. Освен в Рим други катедрали и обществени сгради в градове като Пиза и Флоренция оставят във времето спомена за романската архитектура. Готическата архитектура може да бъде забелязана в повечето градове в страната. Най-ярък пример е Миланската катедрала. Църквата „Сан Франческо“ в Болоня, „Сан Франческо“ в Асизи, Палацо Векио във Флоренция, Катедралата на Орвието са също част от богатото наследство на тази епоха. От времето на Ренесанса са съхранени някои обществени и жилищни сгради в големите и по-малките градчета и много базилики и катедрали. Катедралата във Флоренция, Базиликата „Сан Лоренцо“, Базиликата „Сант Андреа“ са някои от многото сгради, останали до днес. Бароковата архитектура и неокласицизмът са оставили след себе си множество дворци, катедрали и параклиси. От монархията и фашизма също са останали много сгради, но повечето са били разрушени заради политическите промени.

Изобразително изкуство

Запазени са образци от изобразително изкуство от времето на древните гърци. Други стенописи, скулптури и монументи датират от времето на етруските. Римляните са оставили наследство, което може да се види и днес. Множество произведения се съхраняват в Рим, Верона и Неапол. От времето на романтизма са запазени множество скулптури предимно в Южна Италия и в Сардиния и Сицилия.

Епохата на Готиката също е оставила трайни следи в изкуството. Монументите „Ла Скала“ в Милано, базиликата на Свети Франциск в Асизи и Сиенската катедрала са архитектурни шедьоври от този период. Едни от най-емблематичните творци на този период са Джото, Арнолфо ди Камбио и Николо Пизано. Най-значителната епоха е Ренесансът, който тръгва именно от Италия. Възниква през XIV век и духът му се усеща най-вече във Флоренция, Болоня и други градове в Централна и Северна Италия като Мантуа, Урбино и Ферара. Едни от първите представители на този революционен стил са Филипо Брунелески (1377 – 1446), Леон Батиста Алберти (1404 – 1472), Филипо Липи (1377 – 1446), Донатело и Мазачо. Гении на своето време, творили през този период и оставали незаменими шедьоври, са Леонардо Да Винчи, Микеланджело Буонароти и Рафаело.

Литература

Божествена комедия от Данте Алигери

Литературни произведения на латински език, свързани с Апенините, са открити през 1924 г. в околностите на Рим от италиански изследователи. Летописите са написани според тях през 7 в. пр. Хр. Други запазени произведения на латински език са от писателите Лукреций, Катул и Хораций.

В началото на първото хилядолетие литературата започва развитието си в различни аспекти. Един от най-ярките религиозни творци е Франциск от Асизи. Писателят Бонвезин де ла Рива е направил много за развитието на италианската граматика. В началото на XIII век философът Алано ди Лила е световнопризнат теолог и поет, дал много за развитието на философията.

• Сицилианска школа (на италиански: Scuola siciliana): условно название на група поети в двора на Фридрих II, писали стихове на простонароден език (volgare) от първата половина на 13 век. Ръководители на това училище са Руджери Д`Амичи, Одо деле Колоне, Стефано Протонотаро, Филипо да Месина и други. Сицилианската школа е разположена на кръстопът на множество култури. След смъртта на Манфред през 1266 г. тя престава да съществува, но идеята продължава благодарение на редица тоскански поети начело с Гуитоне д’Арецо и неговите ученици.

Св. Екатерина Сиенска получава стигматите между светиите Бенедикт и Йероним, Доменико Бекафуми, 1515 г.

• Тосканска школа: възниква като продължение на Сицилианската школа, но поетите създават новаторски творби и някои от тях са от различно естество. В произведенията се използват социални теми, а не феодални, както при предишните учения. Други характерни черти на Тосканската школа са обогатяване на поетични модели.

В началото на XIII и XIV век са написани едни от най-паметните произведения на италиански писатели: „Божествена комедия“ от Данте Алигиери, „Канцониере“ на Франческо Петрарка и “Декамерон“ на Джовани Бокачо. През XV век писатели като Леон Батиста Алберти, Леонардо да Винчи, Лоренцо де Медичи творят в различни насоки. Анджело Полицано е покровител на изкуството и новата литература. Той прави преводи на епоса „Илиада“. През XVI век Лудовико Ариосто създава поемата „Бесният Орландо“. Николо Макиавели пише „Владетелят“. През епохата на романтизма от първата половина на ХIХ век най-големите италиански творци са Джакомо Леопарди и Алесандро Манцони.

Палацо дей Нормани в Палермо, едно от първите места, където се е помещавала Сицилианската школа

Джовани Верга е един от творците на италианската литература от средата на ХIХ и началото на ХХ век. Писателят е ярък представител на натуралистичното течение Веризъм. През първата половина на ХХ век носители на Нобелова награда за литература са: Джозуе Кардучи през 1906, Грация Деледа през 1926 и Луиджи Пирандело през 1934 г. Други световнопризнати автори от ХХ век са Джузепе Унгарети, Итало Звево, Итало Калвино. През втората половина на ХХ век още трима италиански творци получават Нобелови награди: Салваторе Куазимодо през 1959 г., Еудженио Монтале през 1975 г. и Дарио Фо през 1997 г.

Театрално изкуство

Театър в Палермо

На територията на днешна Италия има множество останки от древногръцки, римски и латински сцени и руини на театрални съоръжения. Част от тези театри са превърнати в паметници на културата. Богатата история на тези циливизации играе изключителна роля в развитието на италианското театрално изкуство. Древните театри са били разположени предимно в южна Италия в или край градовете (Неапол, Таранто, Бари, Катания и др.) Епохата на хуманизма е повратна точка в италианския театър. Благодарение на него се възстановяват множество ръкописи и биват показвани пред публика. Видни представители на хуманизма са Донато Джаноти и Аньоло Полицано. По време на Ренесанса Италия отново достига върховете на театралното изкуство в Европа. Играят се пиеси от най-известните творци на Италия от онова време, като драматурга и философ Николо Макиавели.

Музика

Ла Скала, Милано

Италия е една от страните, които имат голям принос за развитието на музиката. В страната са поставени основите на класическата музика, операта, диското и други музикални стилове. Италианските композитори и изпълнители са световно признати и тяхното творчество оставя отпечатък в музикалната история. Миланската Ла Скала е една от символите на оперната музика. В други италиански градове също има известни архитектурни паметници на операта и на музиката като цяло. Италия дава на света много музикални инструменти като пианото, цигулката, мандолината и др. Страната е известна и с реномираните музикални фестивали.

• Класическа музика

Джузепе Верди, Антонио Вивалди и Джакомо Пучини са известни по целия свят композитори и гении за своето време, оставили трайна следа в класическата музика. От бароковия период е останало творчеството на Джовани Габриели, Джироламо Фрескобалди, Арканджело Корели.

• Опера

Един от най-известните италиански тенори в нашето съвремие е Лучано Павароти. Италия винаги е имала световноизвестни тенори. Франко Корели, Джовани Давид, Флавиано Лабо, Лоренцо Салви, Анджело Гамба и много други са част от тенорите на Италия.

Група Пух

• Поп

Популярната музика на Италия е сред водещите в света и има огромно значение за развитието на световната попмузика през 50-те, 60-те, 70-те и 80-те години на ХХ век. От 1951 г. в Санремо се провежда най-старият в света песенен фестивал. Сред най-големите звезди от Италия са: Клаудио Вила, Доменико Модуньо, Нила Пици, Мина, Адриано Челентано, Тото Котуньо, Джани Моранди, Милва, Ива Дзаники, Рита Павоне, Орнела Ванони, Ерос Рамацоти, Дзукеро и мн. др.

• Рок

Група Пу е представител на класическата рок музика. Групите Елвъркинг и Рейнтайм са италиански метъл групи.

• Хип-хоп

Този стил музика започва развитието си през 1990, като първият изпълнител на стария училищен рап е Джованотти (Лоренцо Керубини) и стилът на музиката е наричан „рападино“. Една от най-известните хип-хоп групи е „Радикал Стаф“ (основана 1986). Други популярни групи от деветдесетте са „Отиере“, „Баси Маестро“, „Лоу Екс“, „Ла Фамилия“. Златните години за този стил музика започва през края на 90-те. Изпълнители като Нефа, Ди Джей Груф, Каос Оне, Деда стават много популярни в Европа и в САЩ.

Кино

Първото представяне на такъв вид изкуство пред италианска публика става през далечната 1896 г. През март кинематографът пристига в Рим и Милано и по-късно в Неапол, Салерно, Бари и Ливорно. Има сведения, че още същата година са направени късометражни филми за крал Умберто Първи и за тогавашните папи на католическата църква.

Първи филми

Първият регистриран официално италиански филм е La presa di Roma (Падането на Рим) от 1905, режисьор на който е Алберини. Първият филм със звук е прожектиран през 1906 в град Пиза под ръководството на професор Пиетро Пиерини. В периода от 1904 до 1910 италианското кино се развива и успехът му надминава очакванията на италианското общество. Режисьори като Марио Касерини, Енрико Гуацони със своите филми покоряват европейската и световната сцена. През периода 1910 -1950 се снимат множество игрални филми, отразяващи живота в Италия. Правят се и множество документални филми за стопанството, географията и икономиката на Италия.

• Италиански неореализъм

Италиански неореализъм e направление в изкуството на кинематографията зародило се в Италия в годините след втората световна война (1943 – 1955). Течението се характеризира с разказване на истории за хора и социални групи от бедната работническа класа, филмирани на действителния терен вместо в комфорта на филмовите студия. Често за поддържащите роли са използвани непрофесионални актьори от местното население. Неореализмът изважда на преден план трудностите в икономически и морален аспект в следвоенните години, рефлектиращи в характерната италианска народопсихология. Водещи режисьори са Роберто Роселини, Виторио Де Сика, Чезаре Дзаватини, Лукино Висконти, Джузепе Де Сантис, Федерико Фелини и др.

• Комедии

Commedia all'italiana или „Комедия по италиански“ е типичен стил за комедиите от тази страна. Бумът в заснемането на подобен вид филми е през 1950-те г. Едни от най-великите италиански комедийни актьори са Алберто Сорди, Виторио Гасман, Марчело Мастрояни, Нино Манфреди и Уго Тоняци. Комиците илюстрират южняшкия манталитет на обществото, борбата на италианците като имигранти и приобщаването на хора с различни нрави и култури, ежедневието поднесено по хумористичен начин. Едни от най-запомнящите се италиански комедийни филми са: Стражари и апаши (Guardie e ladri) (1951), Обичайните заподозрени (I soliti ignoti) (1958), Всички у дома (Tutti a casa) (1960), Армията Бранкалеоне (L'armata Brancaleone) (1966), Хляб и шоколад (Pane e cioccolata) (1973) и много други.

• Научно-фантастични филми

Друга силна страна на италианското кино е научната фантастика. Едни от най-големите режисьори в този стил са Енрико Новели, Луиджи Маджи, Марио Солдати, Марио Матоли, Уго Грегорети, Бруно Корбучи, Маурицио Понци, Лучо Фулчи, Джулиано Монталдо.

Медии

В страната информацията е основен ресурс. Медиите играят важна роля в съвременното италианско общество. Около 92% от гражданите държат да са информирани и всеки ден използват медиите като източник на информация.

• Вестници

Първият вестник идва именно от Италия. Първият вестник за сведения е издаден във Венеция през 1563. През началото на XX век в страната започва излизането на първите обществени медии – вестниците.
Днес най-популярните всекидневници в страната са Република, Стампа, Джорнале, Кориере дела Сера, Либеро. Тиражът на тези вестници е съответно 350 000, 237 000, 117 000, 403 000, 91 000.

• Списания

Такъв тип издания възникват в Италия още през XVIII век в много малки серии най-вече да информират за важни научни открития и обществени събития. Днес има доста популярни утвърдени италиански списания, които информират за събития в най-различни сфери, например автомобилни списания Al Volante, Auto, за икономика – Altreconomia, за култура – Valori, Cuore, Musica и много други.

Логотип на RAI

• Радио

Гулиелмо Маркони осъществява първата междуконтинентална радиовръзка през 1901 г. Десетилетие по-късно радиовръзката става и обществена услуга. През 30-те години радиоканалите са директен източник на информация и за слушане на различни информационни бюлетини, спортни мероприятия и музика. Първият официален радиоканал е Радио RAI 1 основан през 1924 година и днес е на честота 178 kHz (в Италия). Едни от радиостанциите с най-голяма аудитория са RAI Radio 1 (около 7 млн. слушатели дневно), Радио Италия (около 5 млн. слушатели дневно), Радио 24 (около 3 млн. слушатели дневно), Радио R101 (около 2,5 милиона слушатели дневно), Радио Капитал (около 2,2 млн. слушатели дневно)

• Телевизии

RAI Radiotelevisione Italiana S.p.A е най-голямата италианска телевизионна група. RAI 1 е основана през 1954 г. в Рим. По-късно се появяват и телевизиите RAI 2, RAI 3, RAI 4, RAI 5, RAI Sport, RAI Movie и други. Други национални италиански телевизионни канали са Canale 5, Italia 1, Mediaset Extra, Sky и други.

• Електронни медии

Като част от глобалната мрежа много италиански медии (вестници, списания, телевизии) успоредно със своята дейност имат и уеб портали с цел по-достъпен достъп до информация. Други независими италиански интернет портали са: Virgilio.it (от 1996), abc.it, b24.it, Ciaoweb.it, CiaoItalia.it, miosito.it и други.

Мода

• Облекло

Италия е една от страните с най-известни маркови стоки. Италианската мода е една от тези с най-високо реноме и с големи традиции. Град Милано е италианската столица на модата, където седалища имат най-утвърдените модни марки. Италианските компании Армани, Версаче, Долче и Габана, Прада са световни лидери в производството на дрехи.

• Обувки

Италианската обувна промишленост играе изключително важна роля в този отрасъл на текстилната индустрия. Иновациите, елегантността, използването на различен вид материали са основните характеристики на обувната промишленост. Една от най-известните компании са: Балдинини, Маури, Рокс, Тренд, Роберто Ботичели и др.

• Бижутерия

Има и известни италиански производители на бижута и аксесоари: Булгари, Андреа Ботичели, Фенди, Бродиони и др.

Наука

Галилео Галилей

Италианците имат голям принос за развитието на европейската и световнната циливизация. Постиженията на италианските учени са реализирани в областите на механиката, електротехниката, комуникациите, публицистиката, медицината и други. Един от най-изявените италиански учени е Галилео Галилей, който прави открития в математиката, физиката, астрономията и други. Друг италиански гений е Леонардо Да Винчи. Той е бил всестранно развита личност. Изявен човек на изкуството, променил света със своите изобретения, епохални за онова време, също така и архитект, анатомист и музикант.

Научни институти

Официално 12 за състоянието на обществото. Най-важните институти са: INEA – аграрна икономика, CNR – Национален съвет за научни изследвания, AISSA – Италианската асоциация на научно обосновани селскостопански, ISTAT – Национален статистически институт, ENEA – Институт за нови технологии, ISAE – икономически анализи.

Леонардо Фибоначи

География

Пътят до Китай, открит от италианския пътешественик Марко Поло, и Американският континент, открит за европейската цивливизация от екипа на Христофор Колумб, са двете най-велики открития за страната, а и играят важна роля в историята и развитието на Европа. След тях редица други италиански изследователи опознават и изследват културата на Новия свят. През XX век Умберто Нобиле с дирижабъла Норге е първият човек, прелетял над Северния полюс.

Математика

Леонардо Фибоначи е един от най-изявените математици в областта на математиката в XII век. Джироламо Кардано и Паоло Руфини правят структурират писмения вид на алгебрата.

Енрико Ферми

Физика

Галилео Галилей е един от основоположниците на физиката и астрономията в италианската физика. Ученият прави революционни открития най-вече в областта на астрономията. Алесандро Волта е физик, който правил открития в областта на електрическите заряди и открива батерията. Така се стига и до първата трансконтинентална радио връзка, а Енрико Ферми е изтъкнат физик, който дава голяма част за изследването на ядрената физика. Карло Рубия е един от малкото италиански физици в областта на електрониката получил Нобелова награда за през 1984. Рикардо Джакони е италиански астрофизик, получил Нобелова награда през 2002 г.

Еванджелиста Торичели

Медицина

Италия още преди началото на Ренесанса има традиции в тази област. Не случайно в страната е открито първото медицинско училище и предшественика на съвременната линейка е използван през XII век в Италия. Габриеле Фалопио е изявен анатомист и ботаник, завършил Университета в Падуа, който дава много за развитието на медицината. Марчело Малпиги съставя теория за финкционирането на белите дробове.

Списък на италиански изобретения

Традиции

Италианските традиции са свързани със семейството, богата история и култура. Страсната седмица е на почит в Италия, Натале (специалната Коледна седмица). Надпревари като „Палио Ди Сиена“ и автомобилното състезание „Миле Миля“ (1000 мили), Карнавалът и Филмовият фестивал във Венеция, карнавалът във Виареджо, карнавалът в Ивреа. Възстановки на редица исторически събития се извършват всяка година.

Празници

Официални

• 1 януари – Нова година (Capodanno)
• 6 януари – Богоявление (Epifania), на светско ниво има традицията на Бефана (La Befana)
• ** – Великден (Pasqua)
• ** – Светли понеделник (Il lunedì dell'Angelo или Pasquetta), понеделник след Великден.
• 25 април – Празник на освобождението (Festa della Liberazione): честване на освобождението на Италия от нацисткия фашизъм, края на нацистката окупация и окончателното падане на фашисткия режим (25 април 1945 г.)
• 1 май – Ден на труда (Festa deI lavoratori)
• 2 юни – Празник на Италианската република (Festa della Repubblica italiana);
• 15 август – Успение Богородично (Assunzione di Maria) и Ферагòсто (Ferragosto)
• 1 ноември – Вси светии (Ognissanti)
• 8 декември – Непорочното зачатие (Immacolata Concezione)
• 25 декември – Коледа (Рождество Христово) (Natale)
• 26 декември – Свети Стефан (Santo Stefano), ден на Стефан Първомъченик

Освен горепосочените други празнични (неработни) дни (на итал. giorni festivi, джорни фестѝви) в Италия са неделите и празниците на светията-покровител за дадени населено място. В Южен Тирол (Алто Адидже) Денят на Светия дух също е официален празник.

Други

• 14 февруари – Свети Валентин (San Valentino), празник на влюбените
• 8 март – Празник на жената (Festa della donna)
• 19 март – Св. Йосиф (San Giuseppe) или Празник на бащата (Festa del papà)
• втора неделя на май – Празник на майката (Festa della mamma)
• 4 октомври – Св. Франциск от Асизи (Festa di San Francesco d'Assisi) – патрон на Италия
• 31 октомври – Хелоуин
• 4 ноември – Ден на победата от Първата световна война
• 31 декември – Свети Силвестър (San Silvestro)

Тези празници са работни дни в Италия.

Италианска кухня

Италия е прочута със своята кухня по целия свят. В италианската кухня влияние оказват етруските, древните гърци, древните италиански племена, римляните и други.

Храна

Пица пеперони

Пшеницата има изключително голямо значение в италианската кухня. Затова в Италия се отглеждат различни видове пшеница и други зърнени храни и затова има толкова различен и богат асортимент от брашна и паста. Зеленчуците, оризът са основните продукти за приготвяне на типични италиански предястия и ястия. Говеждото месо, свинското месо и рибата се приготвят по различни начини в различните провинции като за овкусяването им се използват зехтин много често и различни видове гъби и подправки. Зехтинът и някои типични италиански сосове (правени по стари рецепти) са неизменна част от повечето ястия. В Италия има над 1000 вида различни сирена и около 200 различни вида млечни изделия.

Десертите също са неизменна част от италианската традиция. Пример за това са тирамису, различни видове палачинки и изключителното разнообразие от кремове и сладоледи.

Напитки

Италианските аристократи винаги са били любители на виното, също така и днес то е основния алкохол в Италия. Всяка провинция има различни традиции за приготвяне, бутилиране и съхраниние на виното.

Спорт

Според Италианската федерация по спорт и Италианския олимпийски комитет (CONI) практикуващите спорт в Италия наброяват 4 185 843. Най-разпространеният спорт е футболът (27%), следван от волейбола (8%) и на трето място – баскетбола (7%).

Национален отбор по футбол

Национални отбори (мъже)

• Футбол

Световен шампион: 1934, 1938, 1982, 2006
Европейски шампион: 1968, 2020
Олимпийски игри: 1936

Национален отбор по баскетбол

• Баскетбол

Световен шампион:
Европейски шампион: 1983, 1999
Олимпийски игри:

Национален отбор по волейбол

• Волейбол

Световен шампион:1995
Европейски шампион: 1989, 1993, 1995, 1999, 2003, 2005
Олимпийски игри:

• Хандбал

Световен шампион:
Европейски шампион:
Олимпийски игри:

• Водна топка

Световен шампион: 1978, 1994, 2011
Европейски шампион: 1947, 1993, 1995
Олимпийски игри:

Ръгби лигата в страната е създадена през 50-те години.

Олимпийски игри

Италия е домакин на зимните олимпийски игри през 1956 г. в Кортина д'Ампецо и на летните олимпийски игри през 1960 г. в Рим.

Страната е домакин и на зимните олимпийски игри в Торино през 2006 г.

Параолимпийски игри

През 1960 г. в Рим, освен Летните олимпийски игри, се провеждат и първите Параолимпийски игри. Италия е с 29 златни, 28 сребърни и 23 бронзови медала.

Европейски игри

На европейските игри през 2015 в Азербейджан, Италия завършва на шесто място със 10 златни, 26 сребърни и 11 бронзови.