Аляска е 49-ият щат на САЩ, приет на 3 януари 1959 г.[1]. Площ 1 717 856 km² (17,47% от територията на САЩ, 1-во място по големина). Население на 1 януари 2017 г. 739 795 души (0,23% от населението на САЩ, 47-о място). Аляска и Хавай са двата единствени щата на САЩ, които са отделени от основната територия на страната. Ако се наложи картата на Аляска върху карта на континенталните 48 щата, тя би заела пространството от Минесота до Тексас и от Джорджия до Калифорния.

Аляска
Alaska
Щатите в САЩ
Знаме
      
Герб
Разположение в САЩРазположение в САЩ
Страна САЩ
СтолицаДжуно
Площ1 717 856 km²
Население736 081 души (2020)
0,428 души/km²
ГубернаторБил Уокър
Часова зонаUTC-9 до -8
Пощенски кодAK
ISO 3166-2US-AK
Официален сайтstate.ak.us
Аляска в Общомедия
Съотношението между площта на щата Аляска и основната територия на САЩ

Името „Аляска“ (на английски: Alaska) най-вероятно произлиза от алеутската дума за „голяма страна“ или „суша“. Местните я наричат „Алиеска“, което означава „голямата земя“.

География редактиране

Географско положение, граници редактиране

Щатът заема крайната северозападна част на Северна Америка, като на запад Беринговия проток го отделя от Азия. На изток граничи с Канада, на юг се мие от водите на Тихия океан, а на запад – от водите на Берингово море (съставно море на Тихия океан). На север граничи със Северния Ледовит океан, съответно Чукотско море на северозапад и море Бофорт на север.

Брегове редактиране

С изключение на северното крайбрежие бреговата линия на Аляска е силно разчленена. В южната част, далеч навътре се вдава заливът Аляска, с големите вторични заливи Кук и Принц Уилям. В източната част на залива Аляска е разположен големия архипелаг Александър с островите Чичагов, Баранов, Принц на Уелс и др. В северната част на залива Аляска, далеч на юг се вдава полуостров Кенай, а югозападно от него е разположен големия остров Кодиак. Западната част на залива Аляска се затваря от дългия и тесен полуостров Аляска, отделен от остров Кодиак чрез протока Шелихов. Западно продължение на полуостров Аляска са Алеутските острови, простиращи се на близо 1700 km като огромна изпъкнала на юг дъга и огравичаващи от юг Берингово море.

Западното крайбрежие на щата също е силно разчленено- Тук далеч навътре в сушата се вдават заливите Бристолски, Кускокуим, Нортън и Коцебу, като между последните два е разположен големия полуостров Сюард, на който се намира най-западната континентална точка на Северна Америка – нос Принц на Уелс.

Северното крайбрежие е слабо разчленено, равнинно и силно заблатено. Тук по-характерните заливи са Смит, Харисън и Камдън.

Релеф редактиране

Релефът на Аляска е разнообразен, но преобладава планинския. На север, покрай бреговете на Чукотско море и море Бофорт на протежение от близо 800 km и ширина до 180 km се простира обширна ниска и силно заблатена низина. Южно от нея, от полуостров Лисбърн на запад до границата с Канада на изток, като леко изпъкнала на юг дъга се издига хребета Брукс (връх Микелсън 2699 m). Централната част на щата е заета от долината на река Юкон. От юг долината на реката се ограничава от ниски планини Аклун (1312 m), Килбук, Кускокуим (1291 m) и Огилви (1788 m). Южната част на щата Аляска е заета от мощни планински системи, най-високите в Северна Америка. От полуостров Аляска започва дългия близо 1000 km хребет Аляска, като тук се издига най-високата точка на Северна Америкавръх Маккинли 20 320 f, 6194 m. Южно от голямата дъга на хребета Аляска са разположени планините Врангел (връх Блякбърн 4996 m), Свети Илия (връх Свети Илия 5489 m) и Чугач (връх Маркус Бейкър 4016 m), а на югоизток, по границата с Канада – хребета Баундари (Граничен, връх Неселрод 2469 m). Целия полуостров Аляска е зает Алеутския хребет с максимална височина вулкана Павлов 2714 m.

Води редактиране

Щатът Аляска е изключително богат на водни ресурси. Основна водна артерия е река Юкон, пресичаща целия щат от изток на запад със средното и долното си течение и вливаща се в Берингово море. Нейни основни притоци са: леви – Танана, Иноко и др.; десни – Поркюпайн, Чандалар, Коюкук и др. На север към море Бофорт текат реките Яго, Канинг, Сагаванирток, Иткилик, Колвил, Икпикпук, Мид и др., а към Чукотско море – Утукок, Кукпоурук, Кукпук, Ноатак, Кобук и др. Освен река Юкон към водосборния басейн на Берингово море принадлежат реките Коиук, Кускокуим, Нушагак и др. На юг в залива Аляска се вливат реките Суситна, Копър, Ситкин и др. В югозападната част на щата са разположени няколко големи езера Илиамна, Бочаров и др.

История редактиране

Аляска вероятно е заселена за пръв път от народи, които идват по Беринговия сухоземен мост, включително инуити и множество индиански групи. По-голямата част от предколумбовото население на Северна и Южна Америка вероятно е дошло по този път, но е продължило да се придвижва на юг.

Първите исторически свидетелства показват, че първите европейци, достигнали до Аляска, са дошли от Русия. Подбудени от държавния секретар Уилям Сюард, американският сенат купува Аляска за $7,2 милиона ($1,67 млрд. по днешни цени) на 30 март 1867 г., а флагът на САЩ е издигнат на 18 октомври същата година. Днес 18 октомври се празнува в щата като ден на Аляска. Заедно с новия собственик Аляска приема нов календар – Григорианския, и по този начин 6 октомври 1867 (петък) е последван от 18 октомври 1867 (петък).

Новата придобивка не се приема добре в старата част на САЩ, където наричат Аляска „безумието на Сюард“ и „хладилникът на Сюард“ (на английски: Seward's icebox). Аляска отбелязва покупката всяка година на Деня на Сюард, който се пада последният понеделник на март. От 1867 до 1884 г. Аляска е преименувана на департамент Аляска, а в периода 1884 – 1912 носи името окръг Аляска. Първият американски администратор на Аляска е Владимир Кжижановски. На 8 януари 1900 г. американският президент Уилям Маккинли обявява военно положение в щата.

На 7 юли 1958 г. президентът Дуайт Айзенхауер подписва указ, чрез който американското законодателство влиза в сила за Аляска. Така се подготвя почвата за приемането на Аляска като 49-ия щат на САЩ, което става на 3 януари 1959 г.

Аляска претърпява едно от най-мощните земетресения в историята на Северна Америка, което на 27 март 1964 г., с магнитуд 9,2, разтърсва южната част на щата.

През 1976 г. населението на Аляска внася поправки в щатската конституция като създава Алясканския постоянен фонд. Той инвестира част от приходите от минералите, както и от нефтопровода Трансаляска, „за да облагодетелства всички аляскански поколения“. През март 2005 г. наличните средства на фонда са над $30 млрд.

Няколко плавателни съдове носят името Аляска в чест на щата.

По време на Втората световна война 3 от външните Алеутски острови – Ату, Агату и Киска, са окупирани от японски войници. Това е единствената територия на САЩ, която е окупирана по време на войната.

Административно деление редактиране

Аляска е разделена на 19 административни района (boroughs), еквивалентни на единицата окръг в другите щати. За разлика от тях административните райони на Аляска не покриват цялата територия на щата. Останалата значителна Неорганизирана област за статистически цели е разделена на 10 статистически зони (census areas). Някои административни райони са консолидирани градове-райони, еквивалентни на административната единица град-окръг в другите щати.

 
Административно деление

Административни райони редактиране

Източна Алеутия, Анкоридж, Бристолски залив, Денали, Феърбанкс Северна звезда, Хейнс, Джуно, Полуостров Кенай, Ситка, Кечикански път, Остров Кодиак, Езеро и полуостров, Матануска – Суситна, Северен склон, Северозападен арктически административен район, Скагуей, Ранго, Якутат, Питърсбърг, Неорганизиран административен район (с всички 10 статистически зони).

Статистически зони редактиране

Западна Алеутия, Бетъл, Дилингам, Хуна – Ангун, Ноум, Принц на Уелс – Хайдър, Югоизточен Феърбанкс, Валдез – Кордова, Уейд Хамптън, Юкон – Коюкук.

Населени места редактиране

Градове редактиране

Други места редактиране

Други данни редактиране

Аляска е наричана Вътрешният континент, Последната граница и Земята на среднощното слънце.

  • Пощенски код: AK
  • Столица: Джуно

Бележки редактиране