Американско военно правителство в Куба

Американското военно правителство в Куба (на испански: Gobierno militar estadounidense en Cuba) е временно военно правителство в Куба, което е създадено след Испано-американската война и Кубинската война за независимост през 1898 г., когато Кралство Испания отстъпва Куба на Съединените американски щати.[1][2]

Американско военно правителство в Куба
Gobierno militar estadounidense en Cuba
1898 – 1902
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Континент
Столица
Официален езикиспански език
английски език
Форма на управлениевоенна окупация
Военен губернатор
1898–1899Адолфо Кастеланос
1899Джон Брук
1899–1902Ленърд Ууд
ИсторияНово време
Поправка Телър20 април 1898
Парижки договор10 декември 1898
Поправка Плат2 март 1901
Независимост20 май 1902
Предшественик
Генерал-капитанство Куба Генерал-капитанство Куба
Наследник
Република Куба Република Куба
Днес част от Куба

Този период е наричан още Първата окупация на Куба, за да се разграничи от втората окупация от 1906 до 1909 г.

Хронология

редактиране
1898
  • 15 февруари: USS „Maine“ експлодира в пристанището на Хавана.
  • 20 април: Президентът Маккинли подписва обща резолюция на Конгреса за обявяване на война срещу Испания. Тя включва поправката на Телър, която твърди, че намеренията на САЩ при обявяване на война на Испания изключват упражняването на "суверенитет, юрисдикция или контрол" над Куба "с изключение на умиротворяването ѝ".
  • 10 декември: Испания и Съединените щати подписват Парижкия договор.
1899
1901
1902
  • 20 май: Конституцията от 1901 г. влиза в сила.[3]

Поправката Плат

редактиране

Поправката на Плат определя условията, при които Съединените щати да прекратят окупацията на Куба. Поправката, поставена в законопроекта за бюджетните кредити за армията, има за цел да върне контрола над Куба на кубинския народ. Той има осем условия, към които кубинското правителство трябва да се придържа, преди да бъде прехвърлен пълен суверенитет. Основните условия на поправката забраняват на Куба да подписва какъвто и да е договор, позволяващ на чужди сили да използват острова за военни цели. Съединените щати също запазват правото да се намесват в кубинската независимост, за да поддържат определено ниво на защита, въпреки че степента на тази намеса не е определена.

Мотивите на Съединените щати зад изменението се основават на значителните търговски интереси на острова. Преди това Испания не е в състояние да защити интересите на САЩ и да поддържа реда и закона. В края на военната окупация поправката служи като основен метод за осигуряване на постоянно присъствие. Поради приетата по-рано поправка на Телър, Съединените щати са принудени да предоставят на Куба независимост след края на испанското управление. Тъй като поправката на Плат е успешно включена в конституцията в Куба, влиянието се запазва без прякото участие на САЩ в страната.[4]

Източници

редактиране
  1. Wood, Leonard. The military government of Cuba (PDF) // The Annals of the American Academy of Political and Social Science 21 (2). 1903. DOI:10.1177/000271620302100201. с. 1–30.
  2. Lane, Jack C. Instrument for Empire: The American Military Government in Cuba, 1899-1902. Science & Society, 1972.
  3. History of Cuba Архив на оригинала от 2015-03-07 в Wayback Machine.. Retrieved 30 June 2015.
  4. The United States, Cuba, and the Platt Amendment, 1901 Архив на оригинала от 23 април 2015 в Wayback Machine.. Office of the Historian. U.S. Department of State. Retrieved 30 June 2015.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата United States Military Government in Cuba в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​