Юрисдикцията (на латински: jurisdictio – съдопроизводство, от ius – право и dico – говоря) е правната сфера с определени правомощия на орган/ите на централната власт и/или местното самоуправление. Юрисдикцията се подразделя на съдебна (подсъдност) и административна (подведомственост).

Понятието има две значения:

1. В рамките на суверенитета – установена по силата на правните норми на Конституцията и закона съвкупност от правомощия на държавни и/или местни органи на власт, за да осъществяват своите функции правоприлагайки, включително да правораздават, решавайки правни спорове чрез образуването на дела за правонарушения.

2. В международното публично право – упражняване на суверенитета.[1]

Източници редактиране

  1. Туртуриков, Георги. Кратък терминологичен речник по история, стр. 277. Стара Загора, ISBN 954-91341-1-3, 2003, първо издание.