Амирин
Амирините са пентациклични тритерпени, които могат да бъдат открити в различни лечебни растения. Основните разновидности за алфа и бета амириниът. Тетрапените са известни от векове с множеството си благоприятни биологични свойства.
| Амирин | |||||
| |||||
| Имена | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| По IUPAC | α: (3β)-Urs-12-en-3-ol β: (3β)-Olean-12-en-3-ol | ||||
| Други | α: α-Amyrenol; α-Amirin; α-Amyrine; Urs-12-en-3β-ol; Viminalol β: β-Amyrenol; β-Amirin; β-Amyrine; Olean-12-en-3β-ol; 3β-Hydroxyolean-12-ene | ||||
| Идентификатори | |||||
| CAS номер | (α) 638-95-9 (α), (β) 559-70-6 (β) | ||||
| PubChem | (α) 73145 (β) 73170 (α) 73145 (β) | ||||
| ChemSpider | (α) 65921 (β) 65935 (α) 65921 (β) | ||||
| SMILES | O[C@H]2CC[C@@]1([C@@H]3[C@](CC[C@H]1C2(C)C)(C)[C@]5(C(=C/C3)\[C@@H]4[C@@H](C)[C@H](C)CC[C@]4(C)CC5)C)C | ||||
| Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |||||
Химичната формула на амирина е C30H50O. Точката на топене на алфа амирина е между 184 – 186 °C, а на бета амирина е между 189 – 191 °C.
Естествени източници
редактиранеАмирините могат да бъдат открити в множество различни растения и растителни материали като листа, кори, дървесина, смоли. За да бъде извлечен амиринът, материалът трябва да бъде предварително третиран. Обикновено обработката се състои в изсушаване на материала и смилането му в прах. Най-често извличането на веществата се извършва посредством дихлорметан, хлороформ и метанол.
Амирините са тетрапени с естествен произход. Най-високо съдържание на алфа амирин може да бъде намерено в смолите на някои дървета от семейство Бурсерови (почти гр/кг) и в по-малко количества ароматните смоли на някои мексикански дървета и в растения като Commiphora holtziana и Cassia obtusifolia.[1]
Основните естествени източници на бета амирин са пчелният прашец от лотос, застрашеното от изчезване мексиканско дърво Amphipterygium adstringens, евкалиптът (Eucalyptus globulus). В по-малки количества бета амирин може да бъде открит и в някои видове фикус, като Ficus carica и Ficus cordata. [2]
Антибактериални и противогъбични свойства
редактиранеИзследвания проведени с метанолов екстракт от цветята Bombax malabaricum показват, че същият има изключително силен ефект срещу стафилококи, стрептококи, гонореа и кандида. Предполага се, че алфа амиринът и други подобни съединения са отговорни за издръжливостта срещу гъбични заболявания при лозите. [3]
Проведени през 2011 година изследвания показва силен противогъбичен и антибактериален ефект. Тестове са направени с различни съединения, популярни с противогъбичните си свойства – бета систерол, бета амирин, урсолова киселина, бензоена киселина, бета амирин и д.р., като най-ефективното съединение е бета амиринът. [4]
Противовъзпалително действие
редактиранеИзследвания проведени с лабораторни мишки с екстракт от растението Bursera simaruba показва силен противовъзпалителен ефект. Извлечените от екстракта активни вещества са стирол и алфа амирин.[5] Древните китайски лекари са използвали извлек от растението Ligustrum като зашита и лек срещу хепатит и хроничен бронхит. След проведени лабораторни изследвания с извлек от растението, станало ясно, че аналгетичното действие на растението най-вероятно се дължи на някое от основните му активни съставки, а именно бета амирин, лупеол и бетулинова киселина.[6]
Източници
редактиране- ↑ Hernandez-Vazquez, L., Mangas, S., Palazon, J. and Navarro-Ocana, A. (2010). Valuable medicinal plants and resins: Comercial phytochemicals with bioactive properties, Industrial Crops and Products, 31.
- ↑ Silva, Zoghbi, Pinto, Godoy and Amaral. 2009. Analysis of hexane extract from seven oleoresins of Protium species, Journal of Essential Oil Research, 21(4).
- ↑ Batovska, Todorova, Nedelcheva, Parushev, Atanassov, Hvarleva, Djakova, Bankova. 2008. Preliminary study on biomarkers for the fungal resistance in Vitis Vinifera leaves, Journal of Plant Physiology.165.
- ↑ Jabeen, Javaid, Ahmad and Athar. 2011. Antifungal compounds from Melia Azedarach leaves for management of Asochyta rabiei, the cause of chickpea blight, Natural Products Research, 25.
- ↑ Carretero, Lopez-Perez, Abad, Bermejo, Tilet, Israel and Noguera.2008. Preliminary study of anti-inflamatory activity of hexane extract and fraction and fraction from Bursera simaruba (Linneo) Sarg. (Burseraceae) leaves, Journal of Ethnopharmacology, 116.
- ↑ Wu, Hseu, Lien, Lin, L., Lin, Y. and Ching.2011. Triterpenoid contents and anti-Inflamatory properties of the methanol extract of Ligustrum species leaves, Molecules, 16.