Амулянѝ (на гръцки: Αμμουλιανή) е малък остров в Северна Гърция, част от дем Аристотел, област Централна Македония с 542 жители.

Амуляни
Αμμουλιανή
Панорама на Амуляни
Панорама на Амуляни
Гърция
40.327° с. ш. 23.9151° и. д.
Амуляни
Централна Македония
40.327° с. ш. 23.9151° и. д.
Амуляни
Халкидика
40.327° с. ш. 23.9151° и. д.
Амуляни
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемАристотел
Географска областХалкидически полуостров
Площ4,5 km²
Надм. височина5 m
Население542 души (2001)
Амуляни в Общомедия

География

редактиране

Амуляни е разположен в северния край на Атонския залив между втория и третия ръкав на Халкидическия полуостров, на 3 морски мили от пристанище Трипити.[1]

Засвидетелствани форми на името са Αμμουλιανή, Μουλιανή, Αμολιανή.[2] Йордан Заимов смята, че името Αμμουλιανή има българска етимология от *Моляне с протетично α[3] от местното или водното име Мол, което е от мол-, в подмол, „дупка в бряг под водата“. Сравними са Мла̀мол, река при село Конска, Брезнишко, словенското mlàmol, „яма, бездна, пропаст“, от глагола меля: руското моломон, „бърборко“, „който мели“, местното име Молница при Клисура, Самоковско. Също толкова вероятна е етимологията от мул-, запазено в сърбохърватски mulj, „кал, тиня“, словенски mulj, „ситен пясък“, руското диалектно муль, „мътна вода“’, чешкото и полско mula, „кал“. Сравнима е местността Мулка при Мугла, Девинско. Според Заимов едва ли името е от гръцкото. *άμμουλη, умалително άμμος, „пясък“.[2]

Църквата „Свети Николай“ в Амуляни е от 1860 година.[4]

В 1912 година, по време на Балканската война, в Амуляни влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. След разгрома на Гърция в Гръцко-турската война в 1922 година на острова са заселени гърци бежанци от Мала Азия и предимно от островите в Мраморно море - Галими, Пасалимани и Скупия.[1] В 1928 година Амуляни е бежанско селище със 145 бежански семейства и 496 души бежанци.[5]

Външни препратки

редактиране
  1. а б Νήσος Αμμουλιανή // Δήμος Αριστοτέλη. Посетен на 21 юни 2014.
  2. а б Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 104.
  3. Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 54.
  4. ΕΙΚΟΝΕΣ-ΙΕΡΑ ΛΕΙΨΑΝΑ-ΠΑΝΗΓΥΡΕΙΣ // Ιερά Μητρόπολη Ιερισσού, Αγίου Όρους και Αρδαμερίου. Архивиран от оригинала на 2014-06-06. Посетен на 7 юни 2014.
  5. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012