Клисура (Софийска област)

Вижте пояснителната страница за други значения на Клисура.

---

Клисура е село в Западна България. То се намира в община Самоков, Софийска област.

Клисура
Клисура 42.329976, 23.3646 Клисура
Общи данни
Население	215 души (15 септември 2022 г.) 7,13 души/km²
Землище	30,192 km²
Надм. височина	1100 m
Пощ. код	2026
Тел. код	07124
МПС код	СО
ЕКАТТЕ	37294
Администрация
Държава	България
Област	Софийска
Община    – кмет	Самоков Владимир Георгиев (БСП)

География

Село Клисура се намира на Клисурската седловина, гранична между Рила и Верила. Отстои на 25 км. от Дупница и на 15 км. от Самоков и е свързан с тях чрез автобусен транспорт. Оттук минава популярният маршрут през 4-те планини: Витоша, Верила, Рила и Пирин. От Клисура, през най-ниската и най-красива част на Рила – Лакатишка Рила, за 5 часа се стига до хижа „Вада“ и за 5.30 часа до хижа „Ловна“.

Население

• 1934 г. – 749 жители
• 1946 г. – 980 жители
• 1956 г. – 963 жители
• 1975 г. – 510 жители
• 1992 г. – 350 жители
• 2001 г. – 278 жители
• 2008 г. – 228 жители
• 2009 г. – 227 жители
• 2010 г. – 224 жители

История

Съществуват множество легенди и предания от османската власт. Най-известната е тази, за дядо Спас, който една вечер сънувал как едър див овен е легнал до стария дъб. Като се събудил, станал и отишъл при дъба и наистина там имало овен. Старецът го хванал и го завлякъл в кошарата си. Цялото село разбрало, а най-накрая животното било заклано и от месото му бил направен курбан. Това е фолклорната част.

Най-старо сведение за с. Клисура датира от 1640-1646 г. Тогава домакинствата са били 59, а през 1674 г. – 60. Ако се приеме, че средно във всяко семейство е имало по пет члена, броят на жителите на селището е бил над 300. По време на кърджалийските размирици в края на 18 в. и началото на 19 в. селото било опустошено и голяма част от жителите му се преселили из Пазарджишко и Пловдивско. Останали обитателите на 15 къщи, които до Освобождението нараснали на 30

През 1874 г. в селото е била построена църквата „Св. Димитър Солунски“. Конструкцията и е еднокорабна, кръстокуполна, ориентацията и е в посока север-юг, което е едно рядко изключение от правилото всеки храм да бъде в посока изток-запад. Осветена е от тогавашния самоковски митрополит Доситей. През 2007 г. е декларирана като архитектурно-строителен и художествен паметник. Изработен е и осъществен проект за цялостна реставрация на църквата – икони, стенописи, дърворезби, царски двери.

Килийно училище в Клисура имало още преди Освобождението. То било до църквата - паянтово, на един етаж с две учебни стаи, канцелария и стая за квартира на учителя. От 1930 г. започва строителството на нова училищна сграда близо до площада. На 14 октомври 1932 г. Петковден новото училище е тържествено открито. То е на един етаж, с четири класни стаи, канцелария, обществен салон със сцена, а в приземния етаж и помещения за детска градина. Учили са се 50-60 деца. Прогимназия тук е открита през 1941-1942 учебна година с 55 ученика. Поради миграцията и намаляването на децата през 1967-68 учебна година прогимназията е закрита. Основният поминък в това планинско село са осигурявали скотовъдството, земеделието и дърводобивът. Преди Освобождението селището Клисура било и важен въглищарски център. В рилските и верилските гори и сега се виждат много следи от щетините и жижните на въглищарите. На половин километър източно от селото е имало самоков, а до него две видни. По късно на мястото на видните били построени воденици. Няма сведения кога са престанали да работят видните и самоковът.

В ново време селото е благоустроено, има добър жилищен фонд, водоснабдено е, с добра транспортна връзка към по големи селища, с добре работещо читалище – хубава библиотека и група за автентичен фолклор с множество награди. И не на последно място – с много красива и здравословна природа.

Културно-исторически и природни забележителности

1. Единственото географско място в България, от което водят началото си рекички вливащи се в две морета -Бяло и Черно море

2. В местността „Свети Спас“ има 5 вековен красив дъб и малко параклисче. Освен това в четирите кръстни краища над селото има религиозни камъни и плочи на християнски светии.

3. Христина Хранова Антонова /Ценкова/ първата акушерка и воден спасител в България е родена през 1851 г. в с. Клисура като последно осемнадесето дете в многолюдното семейство на Храно овчаря /12 синове и 6 дъщери. Още като невръстна девойка се включва в националноосвободителното движение и става таен куриер на Софийски, Панагюрски и Ловешки революционни комитети. Верен съратник е на Апостола на свободата Васил Левски, като дори се твърди, че преоблечена в овчарски дрехи присъства на обесването му в София. Априлското въстание 1876 г. я заварва в Батак, където се бие редом с мъжете срещу поробителя и е една от малкото оцелели при последвалото жестоко клане. В Руско-турската освободителна война /1877-1878/ участва и като боец и като милосърдна сестра. Воюва наравно с опълченците срещу ордите на Сюлейман паша при Стара Загора, Шипка и Шейново. След Освобождението е изпратена да следва в Акушерския институт при Императорския университет „Св. Владимир“ в гр. Киев. През 1881 г. завършва университета с отличие, още същата година се връща в България и започва да работи като акушерка в София, Лом, Силистра, Варна. Христина Хранова е всъщност първата действаща акушерка в България. Въпреки че Райна Попгеоргиева /известната Райна Княгиня/ е първата българка с диплом по акушерство, то тя не работи първоначално по специалността си и именно Хранова е първата, която започва практика в България като акушерка. А докато живее и работи във Варна се превръща и в първата българка и въобще в света – спасителка по черноморското крайбрежие много преди да възникне организирано водно спасяване в България /през 1928 г./. Само за две години /1895-1897/ спасява живота на 54-ма давещи се, за което е наградена с медал. През 1908 тя преплува разстоянието от Варна до нос Галата което е около 5 километра и по късно става ежегоден турнир от международен ранг. Днес има улица във Варна кръстена на нейно име. Участва и в Сръбско-българската война /1885/ като боец и медицинска сестра. Под командването на подполк. Данаил Николаев се сражава като доброволец при Градоман, Гургулят и Сливница. Ранена е в крака, но продължава да действа ту като войник, ту като лекар на войниците. Още веднъж тръгва като доброволка през Балканските войни /1912-1913/, нищо че вече е над 60-годишна, ветеранка. След Междусъюзническата война /1913/ спира с борбения си живот, но се зареждат години на мизерия. Забравена от държавата, тя живее от милостта и приюта на свои познати. Едва през 1918 г. и отпускат 60 лева месечно „пожизнена народна пенсия“ с които преживява последните 4 години от живота си. Умира в София в крайна бедност на 14.ІХ.1922 г., на 70-годишна възраст, забравена от държавата и изпратена само от шепа родственици. По случай 25 и 30-годишна акушерска и обществена дейност са издадени юбилейни пощенски картички с нейния лик.

Редовни събития

Събора в селото се провежда в последната събота на август, на празника Голяма Богородица.

Транспорт

Автобусен

София – Клисура всеки ден. Има и други автобуси до Самоков с прекачване в тази посока.