Аналитична юриспруденция

Аналитична юриспруденция е правна теория, която извлича ресурси от модерната аналитична философия, за да се опита да разбере природата, същността на правото.

Тъй като границите на самата аналитична философия са в някакъв смисъл трудноопределими, в действителност е сложно да се определи и самата аналитична юриспруденция. Х. Л. А. Харт е може би най-влиятелният автор в модерната школа на аналитичната юриспруденция, макар че нейната история датира поне от Джеръми Бентам.

Аналитична юриспруденция не трябва да се бърка с правния формализъм (идеята, че правното мислене е, или може да се моделира като механичен, алгоритмичен процес). В действителност именно аналитичните юристи първи посочват, че правния формализъм е фундаментално объркан като теория на правото.

Аналитичната или обяснителната, изяснителната (clarificatory) юриспруденция използва неутралната гледна точка и дескриптивния език, когато се отнася до аспектите на правните системи. Това е развитие в областта на философията, което отрича това, което в школата на естественото право резултира в смесване на това какво закона е, и какво трябва да бъде.

Най-важните въпроси за аналитичната юриспруденция са:

„Какво са законите?“;
„Какво е правото?“;
„Какво е отношението между правото и властта/социологията?“ и
„Какво е отношението между правото и моралността?“

Правният позитивизъм е доминантната теория, макар че има растящ брой критици, които предлагат собствени интерпретации.

Вижте също редактиране

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Analytical jurisprudence в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.