Анастасия Ганчева-Зографова
Анастасия Ганчева-Зографова е български преводач от полски и английски език, член-основател на Женското благотворително и просветно дружество „Подкрепа“ в град Пловдив.
Анастасия Ганчева-Зографова | |
български преводач | |
Родена |
1894 г.
|
---|---|
Починала | не по-рано от 1933 г.
|
Семейство | |
Съпруг | Борис Зографов |
Като радетел на полската култура тя се явява основател и член на УС на Полско-българското дружество. Сътрудничи и е редактор на „Полски бюлетин“, главен редактор на „Полско-български преглед“, член на редакцията. Членува и в комитета на „Полска библиотека“, референт на полския печат в Пресбюрото към Министерството на външните работи на България и на българския печат в Полското посолство. Ганчева е един от най-известните и дейни преводачи на полска художествена литература. Зографова е била един от редакторите на академичното издание на „Полско-български речник“.[1]
Със съпруга си Борис Зографов през 1926 г. заминават за САЩ, където основават българско училище в град Индианаполис с цел повдигане на духа на местната българска общност чрез изнасяните сказки. Завръщат се в България през 1933 г.
Преводи
редактиране- Реймонт, Владислав. Лили. София, Мозайка отъ знаменити съвременни романи, 1927. с. 110. (на български)
- Баум, Вики. Смъртна Присъда. София, Д. Юрукова, 1934. с. 287. (на български)
- Мунте, Аксел. Стара книга за хора и животни. София, Георги Д. Юруковъ, 1936. с. 148. (на български)
- Бромфийлд, Луис. Горчивият лотос. София, Славчо Атанасов, 1940. с. 326. (на български)
- Бромфийлд, Луис. Горчивият лотос. София, Атлантис, 1991. с. 191. (на български)
- Сенкевич, Хенрик. Quo vadis, Domine?. София, Абагар, 1998. с. 430. (на български)
Награди
редактиране- „Златен кръст“ за заслуги от правителството на Полша.[1]
- Стипендия на Българската академия на науките – за превода и на „Иридион“ от Зигмунт Крашински.[1]
- Награда от дарителски фонд „Кесяков“ – за превода и на „Иридион“ от Зигмунт Крашински.[2]
Източници
редактиране- ↑ а б в Анастасия Ганчева-Зографова в българо-полската интеркултурна комуникация // ceeol.com. Посетен на 7 януари 2024.
- ↑ Жените в историята на академичната наука в България // archiv.cl.bas.bg. с. 11. Посетен на 8 март 2023.